ПИСАТЕЛЯТ ЙОРДАН ХАДЖИЕВ – КАЖИ „ДА“, ЗА ДА ТИ ПОВЯРВАТ

март 21, 2015 at 3:39 am (Публицистика) (, , )

Featured imageЙордан Тодоров Хаджиев е роден на 23 август 1933 г. в село Бяла Черква, Великотърновско. Завършва Априловската гимназия (1951) и право в СУ “ Св. Кл. Охридски “. Адвокат, белетрист, секретар на Дружеството на писателите в Габрово. По времето на комунизма три пъти са му завеждани дела по политически причини.
Автор е на книгите: “Характерни особености на габровския хумор” /1972, монография, в съавторство/, “Апартамент “Мона Лиза” /1975, разкази/, “Небето на дядо” /1981, разкази/, “Наивна любов” /1985, разкази/, “Семеен портрет” /1989, роман/, “Почивка на море” /повест/, “Съдът на брадвата” /1992/, “Смей се, Нушо!” /пиеса/, “Нататък” /2008/, “Из моя век” /2008/ и др. Последните две са говорещи книги за незрящи. Сценарист е на игралния филм „Игра на любов”, 1980.
Йордан Хаджиев е отличен е с множество награди, сред които Годишната награда за проза на СБП за 2004-та, Априловска награда за цялостно творчество, почетен гражданин е на Габрово.

Пламен Асенов

Съдбата е голям подигравчия.
Спокойно можеше да ме срещне с писателя Йордан Хаджиев преди 30 години, когато и двамата бихме могли истински да се разгърнем, аз – в златната си младост, той – в златната си зрялост. Така щяхме да имаме достатъчно време да се опознаем както трябва, а може би и да извършим заедно редица магарии.
Докато сега го докарваме само на приказки.
От друга страна, много съм благодарен на Съдбата, че все пак и въпреки всичко, ме срещна с писателя Йордан Хаджиев в този живот. Можехме тотално да се разминем или – като два далечни острова – никога да не се мернем: той – заседнал в своето Габрово, аз – в моя Пловдив, той без неговите живи очи, аз с моите мъртви сърца…..къде ти.
Обаче магаретата се надушиха. И взеха да хвърлят къчове – макар само на приказки.
Отдавна не съм срещал толкова умен и интересен човек.
Ако трябва да му хвърля едно критическо око, бих казал, че историите, които пише Йордан Хаджиев, имат оная особеност да гледат към наистина важните неща в живота и да говорят за тях, независимо от всичко.
А кои са важните неща за бай Йордан?
Любовта – със сигурност, още – достойнството, надеждата, истината – разбира се, мисленето – как ли да го пропуснем. Перото му е леко, но стига надълбоко, разказите му са като бисери, които човек намира, докато ходи по дъното на океана, а отгоре му са тонове вода. Да споменавам ли живите характери, които успява да изгради само с няколко щриха? Да споменавам ли невероятното му чувство за хумор, но в същото време – за мярка. Имам предвид – за това как човешката мярка най-добре се прилага към всички неща?
Не, няма да ги споменавам, защото всъщност сега не искам да говоря за Йордан Хаджиев с критически език. Още не съм прочел всичко негово, още не сме се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ОТ ПЪРВОТО ДО ПОСЛЕДНОТО УМИРАНЕ В ЖИВОТА НА КОСТА ПАВЛОВ

октомври 3, 2008 at 6:27 am (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

02.10.2008

 

/Фили/

Почина поетът Константин Павлов.

Това не е новина, а епитафия.

На 29 септември, на небиблейската 75-годишна възраст, както се съобщава – след продължително и тежко боледуване – един от най-големите поети на България се пресели отвъд, за да заеме там мястото, отдавна запазено за него.

Константин Павлов е роден през 1933 година в несъществуващото вече село Витошко, сега на дъното на язовир “Студена” край Перник. Следва право в Софийския университет, но не завършва. От 1957 до 1966 година работи за кратки периоди като редактор в Радио София, издателство “Български писател”, вестник “Литературен фронт” и “Мултифилм. През този период издава и първите си две поетични книги – “Сатири” през 60-та и “Стихове” през 65-та година. Следва десетгодишен период, в който има забрана от комунистическите власти той изобщо да работи и да публикува свои творби.

През 1975 година “получава разрешение” за работа в “Българска кинематография”, приет е за член на Съюза на филмовите дейци, а пет години по-късно – и за член на Съюза на писателите. Въпреки че неговите поетични книги продължават да не се издават, през това време излизат няколко филма по сценарии на Константин Павлов, които дават повод да се заговори за появата на ново, експериментално българско кино – “Спомен за близначката”, “Чуй петела”, “Илюзия”, “Масово чудо”, “Бяла магия”. През 83-та, във връзка с петдесетгодишнината на поета, неохотно, но заради правото, което има като член на СБП, режимът все пак разрешава появата на книгата му “Стари неща”, в която са събрани стихове от първите две книги на Коста Павлов. Едва през 89-та година, когато светът вече е друг и промените в комунистическия свят са неизбежни, Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

4. Коте Сладко и Мише в Шише нападнати от Бръмбъзък

ноември 18, 2007 at 3:24 pm (Проза,Историите на Коте Сладк) (, , , , , , , )

Една сутрин Мише в Шише се събуди.  

В това само по себе си нямаше нищо необичайно. То правеше така всяка сутрин и дори не се замисляше. Днес обаче се случи твърде рано. Още в три. Или може би в пет. Във всеки случай далеч преди времето за миене на зъби, времето за чай със сирене и времето за бегом към шишето, където сигурно ще дойде и Коте Сладко, за да си говорят и размотават цял прекрасен юнски ден. 

В главата си имаше само една натрапчива мисъл – че трябва да слуша някаква много специална музика.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

3. Коте Сладко и Мише в Шише – дедуктиви

ноември 18, 2007 at 3:02 pm (Проза,Историите на Коте Сладк) (, , , , , , , )

Времето не валеше. Както впрочем и нищо друго. От няколко дни слънцето грееше, птичките пееха, а двамата приятели бяха неразделни. Е, почти неразделни, защото от време на време трябваше да се вечеря в къщи. И да се спи – нещо леко  досадно, когато имаш нов приятел подръка. 

Освен това те се разделяха и за още няколко секунди. Мише в Шише смяташе, че трябва да поддържа авторитета си, като поне веднъж дневно влезе замалко в шишето, което, както всички помним, се изтягаше в тревите край оградата и което беше нещо като негово скривалище за през деня. През това време Коте Сладко го чакаше отвън, защото, въпреки че беше малко, в същото време беше някак си и много голямо, за да се напъха през единствения тесен вход и да му погостува. 

“Ако се съди по това колко много знае Мише в Шише за разните Житейски Работи, то би трябвало да е по-голямо от мен – мислеше си често през това кратко време Коте Сладко. – От друга страна  о ч е в и д н о  е по-малко, щом може да се пъхне в бутилката, а аз не мога. Ако доскоро някой беше седнал да ми твърди, че по-голямото може да бъде по-малко, нямаше да му повярвам. Ама сега…..” – дивеше се котето, като все още не смееше да пита приятеля си дали това е Обикновен Парадокс или трябва да се брои по-скоро за Истински Абсурд.   Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

12. РИБИ

ноември 18, 2007 at 2:20 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Сякаш хаосът е

Спрял да диша 

Посред хлъзгавата

Им природа 

Оцеляват като всички

Те в борбата със живота 

Денем мислят над нещата

Нощем мислят още повече 

От самото съвършенство

Не очакват нищо чудно 

Но и няма как да знаят

Със кое око ги гледа 

Щом заспят сънуват вкупом

Как Смъртта ловува Риби

Постоянна връзка Вашият коментар

11. ВОДОЛЕЙ

ноември 18, 2007 at 2:18 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Бездната е по-голяма

От представата за нея 

Той е нещото

Което завладява 

Разни форми възприема

За да стигне до нещата 

Вътрешните си огньове

Всеки ден гаси по малко 

Никога не се потапя

В собствената си природа 

Подлива Водолеят денонощно

Водата на живота си до Смърт

Постоянна връзка Вашият коментар

10. КОЗИРОГ

ноември 18, 2007 at 2:16 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Оръжието на живота

Съществува 

С правоъгълни очи

Те гледа 

Няма истина

Която да не знае 

И стена достатъчна

За да се скриеш 

От дълбоката си същност

Всичко може да покаже 

В удар може да превърне

Собствената си защита 

Само себе си не може

Да Убие Козирога

Постоянна връзка Вашият коментар

9. СТРЕЛЕЦ

ноември 18, 2007 at 2:13 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Линията начертана

Като същност 

Той е там

Където нещо бяга 

И ръката му е дълга

Колкото да го достигне 

Но светът не съществува

Само във една посока 

Щитове и брони

Не помагат 

Всеки знае че Стрелецът

От изстреляното си Умира

Постоянна връзка 1 коментар

8. СКОРПИОН

ноември 18, 2007 at 2:11 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Нещото което прави

Себе си от нещо друго 

Смята се че е опасно

Да си толкова отровен 

Но в градежа на живота

Всеки камък има място 

Вътрешната му природа

Съответства на земята 

Всичко може да се случи

Ако на дълбоко гледа 

Даже и Смъртта избягва

Жилото на Скорпиона

Постоянна връзка Вашият коментар

7. ВЕЗНИ

ноември 18, 2007 at 2:08 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Балансът хищен

На нещата 

Минава през баланса

На гърба им 

Те са знак за безкрайност

Върху някаква хартия 

Дъждът като събитие

За тях е невъзможен 

Не знаят кой

Е сътворил света 

Отникъде не идва помощ

Дори отвътре 

Само Смъртта се хили

На рамото на Везните

Постоянна връзка Вашият коментар

6. ДЕВА

ноември 18, 2007 at 2:06 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Същността със себе си

Не е съгласна 

Голотата си прикрива

Винаги с прозрачни дрехи 

Чувствената и природа

Ферментира в запечатан съд 

Всеки се опитва

Да отпие глътка 

Тя не знае как

Да се опази от живота 

Нито иска за Смъртта

Да се ожени Дева

Постоянна връзка Вашият коментар

5. ЛЪВ

ноември 18, 2007 at 2:02 pm (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , , )

Той е центъра

На всеки кръг 

Като звезда

Която има малки 

От леговището на живота

Гледа този свят 

Обича силно

Убива без омраза 

Но трудно сам

До себе си достига 

В леговището на смъртта

Смъртта го чака като Лъв

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »