ИЗВИНЕТЕ, ЖИВ СЪМ

юли 30, 2012 at 6:47 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

Заглавието, разбира се, означава – извинете, че толкова време отсъствах от собствения си блог, но вече съм жив и се връщам в него и неговите околности. Или нещо такова трябва да означава.

Дълго време не можех да пиша по, така да се каже, технически причини. Наложи ми се да се сдобия с три чисто нови байпаса, начинание, което се оказа далеч по-сложно, отколкото си представях. А възстановяването от операцията пък се оказа далеч по-дълго от нагласите ми. И затова бързам да ви дам един съвет – когато ви каже някой доктор, че дадена хирургическа операция е съвсем рутинна, не бързайте да му вярвате. Не и преди с най-втренчения възможен поглед да го попитате за кого всъщност е рутинна въпросната операция – за самия доктор или за горкия пациент. Защото моят опит пресен сочи, че това са два съвършено независими един от друг феномена на рутината…..

Но, както и да е, сега няма да влизам в подробности за отминалите и продължаващите си приключения, защото смятам да ги опиша тук в поредица, която може да се превърне и в цяла книга. Не си правете илюзии, че ще бъде скучна книга, само защото всички други книги на медицинска тема, които са ви попадали досега, са ви досадили до смърт. Няма да е от този вид.

Накрая искам да благодаря на всички познати и непознати мои читатели, които във въпросния нелек за мен период ме подкрепиха и продължават да ме подкрепят по един или друг начин. Имам нужда от това. Не знам дали си давате сметка, но вероятно всеки има нужда от това.

Не знам дали си давате сметка, но ми се струва, че второто най-ценно нещо на този свят – след онзи първи дъх на живота – е усещането за човешка съпричастност.

Постоянна връзка 2 коментара

ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ ПАК НА ЖИВО /трето представяне в Пловдив/

октомври 8, 2011 at 8:58 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

 

Омръзна ми, граждани, да казвам истината и да излиза, че съм прав.

Не стига, че почти винаги съм прав в журналистическите си материали, но сега се оказа, че съм прав, дори когато съм написал една съвсем налудничава книга, наречена  “Оксиморонният свят”.

Как познах, че съм прав ли? Ами тези, които са чели въпросният наръчник по умерен идиотизъм знаят, а за другите сега ще кажа, че името на героя от четвъртата част на книгата е Джон Смит. В процеса на писане стана ясно, че и името на неговия личен Бог, на когото той гради храм, също е Джон Смит. Само че до скоро аз съвсем наивно смятах, че въпросният Джон Смит /да не се бърка с другия Джон Смит, както и с всички останали хора по света, които носят това име/ е напълно измислен герой, а се оказа, че не е така, оказа се, че той си съществува съвсем реално и дори живее в България.

Нали се сещате за случая, при който в петък някакъв човечец хвърли две димки пред Парламента? Първоначално си помислих, че най-вероятно той иска по свой начин да поздрави народните избраници, като им спретне малко светлинно-пушечно шоу, да им благодари за всички законови добрини, които са му сторили.

После размислих обаче задълбочено и стигнах до извода, че е по-вероятно, ама много по-вероятно, човекът просто да е напълно изтерзан отвътре и отвън поради прекрасния живот в родната ни България, та с този отчаян ход се е опитал да каже на тях и на всички нас: – А, стига, бе!

Както и да е. Важното в случая е друго. След като бдителните органи на реда задържаха злосторника, почти терорист и любезно го накараха да проговори, разбра се, че, според собствените му признания, той е гражданин на Нова Зеландия и името му е…..познахте, разбира се – Джон Смит.

Не, не, не вярвам, граждани, да му е дошло вдъхновение на човека точно от моята книга. Само остава и полицията да си помисли така и да ме изкара подбудител. Не вярвам, защото книгата е издадена в толкова малък тираж, че на практика познавам всички хора, които я притежават. Сред тях не е нито въпросният Джон Смит, нито, слава Богу, полицията.

Може пък Джон Смит да е попаднал на някои от историите за Джон Смит в блога ти – ще кажат досетливите. Може, но там са публикувани толкова малко от тези истории, че звучи невероятно някой да получи толкова значимо вдъхновение само поради тяхното четене. Все ми се струва, че за целта би трябвало човек да е прочел цялата книга и да е вникнал твърде дълбоко в нейните дебри.

Логиката в тази история от всекидневието, доколкото съществува логика в нея, идва да покаже само едно – че не книгата “Оксиморонният свят” е повлияла по някакъв начин на околния живот след своето появяване, а по-скоро околният живот наистина се е вселил като дух и плът в книгата “Оксиморонният свят”. С други думи, както обичам да казвам понякога в по-интимна среда – аз мислех, че съм писател на абсурда, а то се оказа, че съм чист реалист.

Малко е подтискаща тази мисъл, граждани, та затова подхвърлих в началото, че ми омръзна да съм прав, с истината когато съгреша дори.

Така или иначе обаче, фактите сочат, че книгата “Оксиморонният свят”, не стига че не се продава по книжарниците, а само на представяния тук-там, но и вече съвсем свършва – останаха в наличност едва около петдесет бройки. Ето защо хората, които държат да научат как да се представят пред полицията, след като са хвърлили димка пред Пралманта или са направили нещо още по-фантастично, могат да дойдат във вторник, 11 октомври 2011 година, от 20 часа, в кръчмата “Петното на Роршах” в Пловдив /ул. “Йоаким Груев” 36, отстрани на Дирекцията на полицията/ и да разберат от първа ръка някои истини за правилното поведение в живота и защо той си струва да бъде живян.

Особено ако в душата си човек непреклонно носи името Джон Смит.

Постоянна връзка Вашият коментар

„ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ“ – ВЕЧЕ И В СОФИЯ

юни 27, 2011 at 4:21 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов 

В сряда, 29 юни, предстои софийската премиера на книгата “Оксиморонният свят”. Знаменателното събитие ще започне от 19 часа в “Петното на Роршах”, ул. “Христо Белчев” 8, а къде и как ще завърши – отсега е трудно да се прогнозира. Надявам се все пак, че никой от гостите няма да попадне накрая в кауша, само заради някакво си пиянско просветление, обзело го неудържимо, поради досега с някаква си умна книга, пълна с простотии.

Макар че никога не се знае.

След първото представяне на “Оксиморонният свят” в Пловдив, охранителните камери по центъра заснеха словесно опиянен гражданин, който в 1 часа през нощта звънна лично на кмета, за да го пита кога най-после общината ще зарови дупките в душата му, изровени от болезнената българската действителност. Добре, че кметът също беше се натряскал в този момент, та само го препрати към бат` Бойко, `щото силите на общината не били достатъчни, въпросът изисквал по-сериозна финансова подкрепа от страна на държавата.

Посъветва го също да се обади и на Гоце Първанов, защото не само финансова, но и морална подкрепа била необходима за целта, така го посъветва.

Друг един гражданин пък дотолкова се вдъхнови от книгата, че реши да преспи с една друга приятелка на жена си, не с онази, първата, с която вече беше преспал при един друг удобен случай. Но се оказа, че приятелката е заминала на пътешествие в Япония и той я последва с последното такси, което успя да хване с голи ръце. Сутринта се събуди някъде около Павликени с натрапчива мисъл в главата, че чорапите му ги няма, а онова, дето го стиска за гушата, е чувството за вина пред благоверната му. А може и да беше копринено шалче, увито около струна за пиано, дърпана изотзад с две ръце от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЖАЛНА И МАЙКА НА ДЕМОКРАЦИЯТА НИ, ЩОМ ПЪРВАНОВ Я ОБЛИЧА В СЛОВО

януари 24, 2011 at 7:14 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Според мен ако днес се направи надлежна проверка, ще се установи, че вчера бае ви Захарий Стоянов се е обърнал в гроба. Имам предвид – след като едноименното издателство на българския интелектуален титан Иван Гранитски издаде и представи книгата, която всинца отдавна жаждахме. Тя е озаглавена съвсем скромно – “Първият мандат на Георги Първанов” и подозирам, че нейното съдържание е съответно. В смисъл – точно толкова скромно е съдържанието и, колкото и самият първи мандат на автора.

Подозрението ми се базира на появилата се информация, че в книгата са публикувани “речи, лекции, изявления и друг тип публични политически изяви на държавния глава от периода 2001 – 2006 година.” Ра`атолсун! – както казват хорово турците, когато някой от компанията в кафенето се изтърве, та пръдне мощно.

Това съобщение обаче, вместо да ме облекчи, леко ме разочарова, защото аз очаквах в томчето да са събрани по-скоро някакви нерегламентирани записи от телефонни и друг вид приятелски разговори с Путин, СРС-та от характерните за периода задкулисни игри на Първанов с Доган и с тъй наречения цар, евентуално и някакво психологическо обяснение да се е промъкнало за това как човек от пръв антинатовец на републиката, само за броени часове става пръв натовец. Или почти пръв, `айде.

Нищо такова. Според съобщението, граждани, съдържанието на книгата е разделено на четири глави, чиито заглавия по много причини направо ме разтресоха. Разтресоха ме от срам дори при пръв бегъл прочит, а какво стана като вникнах и в техния смисъл, няма да разказвам. Но въпреки това ще цитирам заглавията им тук, евентуално за да се засрамите поне малко и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара