МИРИЗЛИВОТО НИ ЧЕНГЕДЖИЙСКО СИРЕНЕ

декември 16, 2010 at 7:19 am (Публицистика) (, , , , , , )

  • Не ми е за друго, ами как ще се весели по празниците народът с тази воня, която не само го обгръща, но и сякаш от самите му недра блика – защото уж умрелите деца на ДС нали са си хора, въздигнати изсред самите нас, не са ни ги внесли руснаците, те само малко ни ги дооформиха 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Последните информации за участието на уж бившата българска Държавна сигурност в цялата, включително текущата, българска уж дипломация за мнозина очевидно звучат потресаващо. И правилно, оказа се, че външният ни дипломатически фронт така се е смесил с вътрешния ни фронт на сигурността, че трябва да се чувстваме напълно защитени по азимутите на всички изконни български територии – от Хараре до Пекин, и от Тирана до Улан Батор, като се мине през Ню Йорк, Лондон и почти целия останал свят.

`Ма к`во иначе да ги пра`йш момчетата от ДС? След като дълги години най-дипломатично, рамо до рамо с КГБ, те се бореха за въвеждането на руския комунистически империализъм вътре в България и почти успяха, остава единствено възможността да бъдат изпратени някъде там, навън, откъдето заплахите за вече демократична България валят като из ведро и трябва да се държат под специализирано око. И където, освен това, може да се свърши истинска работа на дипломатическия фронт в подкрепа на попълзновенията на руския, вече съвсем не комунистически, а путиновски, империализъм към страната ни, иначе сме загазили.

Пък за реализация на тези сакрални цели обикновените дипломати са слаба ракия,  граждани. Те не са научени да поркат достатъчно и да не им личи, което в дипломатическите среди е особено ценно качество, а в школите на КГБ се преподава като основен предмет. Те една прилична транс-митническа далавера с оръжие, дрога или проститутки не могат да ти спретнат като хората, а за българската ДС това е наизустено  като “Отче наш” през годините на комунизма и творчески доразвито после в новите демократични условия. Да не говорим пък, че те, обикновените дипломати, със сигурност и на малки подкупи и кражби не могат да устоят в очакване на по-големи, след като не са обучавани от железните чекисти за железни чекисти. Докато момчетата от ДС всичкото това го могат, идва им съвсем отръки. Пък и още колко други поразии са способни да сътворят – виждали сме някои от тях, та знаем…..

“Това е лош ден за нова демократична България” – каза по повод разкритията, че близо 50 процента от водещите ни дипломати са ченгета от най-лошия вид, Стефан Тафров, бивш посланик Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 5 коментара

ДА ТИ ИЗЧЕЗНЕ ПОЛИТИЧЕСКОТО ОТ ПОЛИТИКАТА

юни 7, 2010 at 5:51 am (Публицистика) (, , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/     

  • Колко време може да се живее в такова състояние, преди да се стигне да крах, не е ясно – може пък ние в България да го можем вечно, макар да не ми се вярва 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Представете си, че изчезне бойкоборисовото от Бойко Борисов, а ние продължим да си го броим за Бойко Борисов. За по-ясно – представете си, че изчезнат всички пари от финансовата система, но пазарът продължи да се държи, сякаш нищо не се е случило. Е, така стои въпросът напоследък и с изчезването на политическото от българската политика, процес, който всички се правят, че не забелязват. Или наистина не забелязват.

Откровени мераци това да се случи – да изчезне политическото и на негово място в политиката да започне да се вихри теорията на хаоса – има отдавна. Да оставим настрани прекалено общирната тема за дирижираното начало на прехода, за създаването на партии, които не са партии, поставянето на политически въпроси, които не са въпроси и извършването на политически действия, които не са политически. Да вземем само времето от 2001-ва година насам, когато на върха на държавата се настани Първанов, а на отсрещния връх – Сакскобургготски, и тия двамата започнаха да си общуват по овчарски, чрез провикване.

Самият техен избор беше не политическо, а антиполитическо действие от страна на тъй наречения народ. Който при това, както е известно, не бива да бъде критикуван, защото винаги е мъдър и никога не греши. Или защото другия път няма да ни избере. Факт е обаче, че Първанов по се спотайваше отначало, още му беше прясно оцапо дупето от участието в управлението на Виденов. Наистина, излизаше с някакви призиви за единство, за обединение – ясно около кого, макар неясно в името на какво. Но като цяло не се репчеше срещу политическото изобщо.

Сакскобургготски обаче си дойде с призив на уста да се унищожи вредната двупартийна система и да се възвиси политиката до всенародно желание умният цар да ни оправи. Нито двупартийна система в страната тогава имаше, нито ако я имаше, бедите биха идвали от самата нея като такава, нито царят беше умен. Но чалга-политиката се наложи в България със страшна сила. А като видя колко е успешна, Първанов, истински опортюнист, също се залепи Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

НЯКОГА, В ЕДНА ДАЛЕЧНА ГАЛАКТИКА…..

януари 26, 2009 at 10:08 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

 

26.01.09

 

Е, не беше чак толкова някога, само в средата на 80-те. Но пък си беше в една далечна Галактика…..

В нея Роналд Рейгън вече беше казал пред света, че Съветският съюз е Империя на злото и беше наредил разработката на проекта, известен като Star wars. Михаил Горбачов пък тъкмо беше дошъл на власт и още се чудеше дали да каже пред света думата “перестройка”.

В тази далечна Галактика по българските магазини нямаше почти нищо, а по руските имаше съвсем нищо.

И в същата тази далечна Галактика по българските/!/, да, по тогавашните български вестници, се появи реклама, чиито текст гласеше: САМО ВОДКАТА ОТ РУСИЯ Е ИСТИНСКА РУСКА ВОДКА.

Ни повече, ни по-малко.

Всъщност рекламата сама по себе си беше забележителна – щом малоумник като мен я помни и досега. Но се сетих за нея не случайно, а покрай съобщението за открития в неделя във Варна Център на Фонд “Руский мир” – засега пръв и единствен в Източна Европа и на Балканите. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

КРЪГЪТ СЕ ЗАТВОРИ

октомври 21, 2008 at 10:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

21.10.08 г.

 

Кръгът се затвори и изглежда вече твърде силно стисна за гушата премиера Сергей Станишев. В понеделник в Кърджали той призова “медиите да дадат отпор на тази ченгеджийница, която се опитва задкулисно да управлява държавата”.

Нека обаче онези колеги, които вече са обули шпайковете, за да хукнат по-бързо и да дадат отпор, да поседнат и обмислят поне два въпроса.

Първият е – към кои медии се обръща Сергей Станишев. Защото в България има – и то не от вчера – не много, но и немалко медии и свободни журналисти, които се опитват да обяснят на обществото що за заплаха е ченгеджийницата и защо има тя почва у нас. И те нямат нужда от премиерски разрешения, призиви и насоки.

Известно е досегашното отношение на премиера към тези медии и журналисти. То се състои от жестове на досада и пренебрежение или най-много – от иронични реплики, пропуснати през силно стиснати зъби.

Това отношение не се е променило за една нощ. Значи премиерът се обръща към другите медии, онези, които досега не са давали отпор на ченгеджийницата. Вероятно най-услужливите техни собственици и шефове още от вчера обменят идеи как да осъществят операцията по спасяването на министър-председателя. Само че в този случай на privat Станишев ще му се наложи да мисли за цели две неща едновременно – не само кой и защо го стиска с гаротата, но също кой и защо му помага да се освободи от нея.

А важно е и как точно му помага, защото е ясно, че при ситуацията в България изразът “медии, които не дават отпор на ченгеджийницата” е оксиморон от най-висока класа. Той може да означава две неща – или че тези медии /най-вече споменатите собственици и шефове, но вероятно и някои от журналистите на по-ключови позиции в тях/ са част от ченгеджийницата, или че са дотолкова слепи, та не могат да изпълняват основната си функция – да работят в полза на обществото.

И в двата случая тези медии, към които реално се обръща Станишев, могат да му принесат само повече вреда.

Вторият важен въпрос, по който си струва да се замислим, е за коя ченгеджийница говори премиера. Тоест, дали “тази” ченгеджийница, която му пречи в момента, е същата “онази”, която до вчера му помагаше? Онази, зад действията на която, поне публично, той беше готов винаги да застане? Или онази, от чиито престъпления, документирани в досиетата, според самия Станишев досега се интересуваха само ненормалниците в тази страна?

Да не би да се е оказало, че това е една и съща ченгеджийница, която в момента просто сменя собствените си приоритети и затова изведнъж става неудобна и опасна за министър-председателя под формата на “държавата”? Който пък министър-председател утре, ако успее да се освободи от смъртоносната и хватка, просто ще пренареди пионките в нея така, че старата ченгеджийница пак да му е от полза. На него лично. На измислената му партия. На измисленото му правителство. На измислената му “държава”. Не на хората в България.

Така че ако премиерът иска да ни убеди в обратното, че работи в обществена, а не в лична полза и затова заслужава да получи сериозна помощ срещу ченгеджийницата от страна на медиите, той трябва да предприеме няколко важни стъпки.

На първо място – трябва да затвори ДАНС и да пристъпи към пълна реорганизация на системата на МВР и специалните служби, като в регламентите за това се заложат наистина демократичните принципи за граждански контрол върху дейността им. А също лустрационни принципи, които засягат всички бивши служители на Държавна сигурност и съпътстващите тогавашни структури в армията.

Второ – трябва да се изработи нов закон, който напълно и реално да изземе от ръцете на бившите и настоящи служби папките с досиетата и да позволи много по-ефективен граждански достъп до информацията в тях.

Трето – тази информация най-после трябва да стане достъпна и за българската прокуратура. Тя трябва да задейства разследвания за престъпления, извършени от бившата ДС, чиято давност все още не е изтекла – включително престъпления срещу човечеството, например геноцида по време на тъй нареченият “възродителен процес”. Както и престъпления срещу националната сигурност на България, извършени под формата на братско сътрудничество с КГБ и служби от други държави в бившия соцлагер.

И на четвърто, но не последно място, премиерът Станишев трябва да гарантира истинска свобода и безопасност на българските медии. Например ако се започне с незабавно разкриване на истината около побоя над Огнян Стефанов, ще бъде добра стъпка. Също ако се усъвършенства и приложи на практика законодателството за достъп до информация в цялата система на публичната администрация.

Та тези и още много други мерки са необходими не само – и дори не толкова –  защото е опасно ченгеджийницата да продължи да управлява “държавата”, а защото е опасно, че ще продължи да управлява и манипулира цялото българско общество, както го прави вече близо двадесет години.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

ГЕОРГИ МАРКОВ – СКИТНИК В НЕБЕТО НАД БЪЛГАРИЯ

септември 19, 2008 at 6:35 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

19.09.08

 

/Фили/ На 7 септември се навършиха 30 години от убийството на писателя Георги Марков. В Дорсет, където той е погребан, на гроба му се появиха бели, зелени и червени цветя, символично поставени обаче не от официален български представител, а от  жена му Анабел и дъщеря му Александра-Райна.

Гадаенето по символи е сложна наука, но всеки може да се досети какво в случая означават цветовете на българското национално знаме върху гроба на писателя, убит от бившите български тайни служби. Защото е видно, че официална София поне от три десетилетия насам предпочита да се държи, сякаш Георги Марков не е съществувал и приема случилото се с него само като досадна пречка за “добрия” имидж на страната, а не като ключов знак за престъпността на комунистическия режим и възможност за пречистване на обществото с разкриване на истината за живота и смъртта на писателя. Както и с евентуално признание за стойностите на творчеството му, разбира се.

Георги Марков е роден през 1929 година в Княжево. На 19 години се разболява от туберкулоза и по време на дългия си престой в санаториуми, прави и първите си литературни опити. До 1969 година е автор на няколко прозаични книги, както и на пиеси, повечето спрени от цензурата. През 69-та година, след спиране на пиесата “Аз бях той”, Георги Марков напуска България. Установява се първоначално в Италия с идеята да се завърне в страната, когато шумотевицата около пиесата отмине, но през 71-ва година властите не подновяват международния му поспорт и по този начин практически го изпращат в изгнание. За сметка на това обаче го осъждат като невъзвръщенец на шест и половина години затвор. Марков се установява в Лондон и започва работа в Българската редакция на ВВС, прави и литературен пробив в британските театрални среди. От 75-та до 78-ма година той пише своите “Задочни репортажи за България”, които са истински удар в сърцето на комунистическия режим в България. Излъчвани по радио “Свободна Европа”, те се възприемат като сериозна заплаха от комунистическата върхушка и нейните слуги от Държавна сигурност, което води и до ликвидирането му през 1978 година. На моста “Ватерло” в Лондон, близо до централата на ВВС, Марков получава сачма с рицин в крака и няколко дни по-късно умира от отровата. Делото за това убийство още не е приключило, а частична светлина върху него бе хвърлена едва преди броени дни. В резултат на упорита битка, включително съдебна, която журналистът от вестник “Дневник” Христо Христов води от години, той получи достъп до досието на предполагаемия убиец на Георги Марков, които хвърлят светлина върху участието в това престъпление на българската Държавна сигурност и съветското КГБ. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара