De Profundis: МНОГОУМНИЦИ, МАЛОУМНИЦИ, БЕЗУМНИЦИ И СЪВСЕМ МАЛКО УМНИЦИ

юни 1, 2015 at 1:26 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/46724-de-profundis-mnogoumnitzi-maloumnitzi-i-savsem-malko-umnitzi.html

Ще ми се всъщност да започна обратно на заглавието, с малкото добри идеи на малкото умни хора, които излизат напоследък. Защото ако започна с всекидневната помия на битието, душите ни пак ще се вмиришат на гадно, въпреки свежите пролетни аромати наоколо.
В случая имам предвид развития в две сфери от ненормалния ни живот, където са най-необходими истински реформи, за да стане този живот малко по-нормален.
Този път здравният министър Петър Москов уцели ваксата, като заяви недвусмислено – и устоява тази позиция, въпреки че отвсякъде квакат срещу него – че основната цел на реформата в здравеопазването е да се сложи пациентът в центъра. Да се обърне всичко – организацията на лечение, болниците, техния медицински персонал, администрация и каквото още се навърта там, с лице към пациента.
Както самият Москов каза преди седмица – „пациентът трябва да престане да бъде футболна топка между отделни, неговорещи помежду си, лечебни заведения”.
Тази принципна промяна в самата философия на системата трябваше да стане отдавна. Да не говорим, че поставянето на пациента в центъра трябваше да бъде заложено още когато системата се създаваше в края на 90-те. Сега грешката вече е така вкоренена, че атаките срещу промяната са напълно разбираеми – мнозина имат много да губят.
Дано Москов устои.
В случая не казвам нито дума за самия проект за реформа, защото не разбирам от тази материя. Основният принцип обаче, за който говори министърът, не може да не бъде подкрепен.
Другият наистина умен подход, който искам да подкрепя принципно и недвусмислено, е заложен от ген. Атанас Атанасов в проектозакона за Държавната агенция за разузнаване. Това е идеята, че две разузнавателни служби, при това рудиментарни органи от комунистическо време, от времето на гадните западни империалисти и добрите съветски КГБ-та, са прекалено много за малка България. Генералът е деликатен човек – казва само, че те ни лягат много скъпо за издръжка. Тъй като в сферата на парите обаче скъпо и евтино са относителни понятия, публиката сама трябва да се сети, че в случая парите за разузнаване са прекалено много на фона на неговата ефективност. Или неефективност, по скоро.
Толкоз по въпроса. Дори няма да коментирам ролята, която хора от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НЯКОИ МИСЛЯТ, ЧЕ НЯКОЙ МИСЛИ, ЧЕ НЯКОИ МИСЛЯТ

март 6, 2009 at 5:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

06.03.2009

 

/Фили/ Обикновено сме свикнали да смятаме, че експертите по-малко грешат от тъй наречените “обикновени” хора, защото боравят с числа, а числата са носители на обективна информация. Дали това в действителност е така и – независимо от отговора на този въпрос – каква е ролята им в процеса на обществена манипулация в България?

Този въпрос възниква закономерно, ако човек си направи труда да прочете някои твърде интересни изследвания на български и международни организации, появили се напоследък, както и да проследи някои изказвания на политици, журналисти и граждани, в които именно числата играят водеща роля и обосновават претенцията за обективно информиране на обществото.

“Над 75 на сто от българите искат експертно управление” – сочат данните от Европейското социологическо изследване върху ценностите и нравите, което се провежда на всеки 9 години и в което България участва от 90-та насам. Напълно разбираемо, в анализа на получените резултати този огромен процент се свързва най-вече със силното недоверие, което мнозинството българи питаят към партиите изобщо. А то пък до голяма степен е следствие от водената в страната през последните осем години целенасочена политика за разбиване на партийната система и насаждане на популизма като водещ принцип. Как обаче този резултат се съчетава с други резултат от същото изследване – 64 процента от анкетираните заявяват “подкрепа за демократичната политическа система”, а това означава – за политическа система, изградена на партиен принцип. Още по-лошото следва обаче – оказва се, че, пак в същото това време, цели петдесет на сто от българските граждани предпочитат също в страната да има авторитарно управление. Изобщо даже не броим в случая онези десет процента, които настояват за въвеждането на военен режим.

Тъй като в случая общият сбор на процентите е двеста, Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар