De Profundis: ОГРОМНИЯТ ПУТИН, ГОЛЕМИЯТ СТОУН, МАЛКИЯТ РАДЕВ – И ЛЮБОВТА КЪМ НАКОЛЕНКИТЕ

юни 22, 2017 at 1:04 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ogromniyat-putin-golemiyat-stoun-malkiyat-radev-i-lyubovta-kam-nakolenkite

Харесвам музиката на Джон Ленън. Харесвам я, дори когато текстовете на някои от песните му са глупашко-героични – като онзи за жената, дето била „негърът на света”, или псевдо-философски – като в Imagine. Все пак този човек имаше дух и присъствие, които наистина завладяват.

Но, въпреки, че го харесвам, вече близо 40 години след смъртта му продължава да ме човърка въпросът защо той не използва гения си, за да протестира поне веднъж срещу истинската заплаха за света по онова време – комунизма?

Можеше да го направи например още през 1968-ма, с „Бийтълс”, когато българският комунистически режим не ги допусна да пеят на тъй наречения Световен младежки фестивал в София.

Нали се сещате какво цунами от възмущение щеше да настане, ако бяха отказали на Джон, Пол, Джордж и Ринго да ги пуснат в САЩ, където да протестират срещу войната във Виетнам? Но че не бяха допуснати в София – при това пак да пеят срещу войната във Виетнам – те самите премълчаха тотално…..

А можеха дори не в самата София да протестират срещу това крещящо извиване врата на свободата, трябваше само да се появят на тротоара пред българското посолство в Лондон и да изпеят една иронична песничка. Посланието щеше да бъде предадено. Аз и връстниците ми щяхме да го получим. Но не би.

Като казвам всичко това за Джон, когото харесвам, представете си какво бих искал да кажа за мистър Оливър Стоун, когото не харесвам още от сценария му за гнусния пропаганден филм на Алън Паркър „Среднощен експрес”. И когото заради „Взвод” и „Роден на 4 юли”, намирам за човек, залюшкан между същностите си на изпечен лъжец и обикновен глупак – кога както му е изгодно.

Така че изобщо не се изненадах от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар