De Profundis: ЕВРОПА ТРЯБВА ДА ЯХНЕ СПИРАЛАТА, КОЯТО ВЪРВИ НАГОРЕ

юни 12, 2017 at 9:22 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-evropa-tryabva-da-yahne-spiralata-koyato-varvi-nagore

Не искам да говорим пак за атентати, но няма как да не споменем поредния епизод от войната на тероризма срещу демократичния свят. Защото точно по повод касапницата в Лондон президентът Доналд Тръмп туитна нещо изключително важно: „Ако не станем по-умни, ще става все по-зле”.

Този човек ме чете, граждани, казвам ви! И дори взима от дума, не като мнозина други, дето им повтаряш, потретяш, а те натискат тапите в ушите и зяпат тавана.

Но този път не се шегувам, а съм напълно сериозен. Нищо, че Тръмп не ми е платил подобаващо за съвета, радвам се, че поне е прочел и разбрал онова, което писах във factor.bg на 23 май, веднага след атентата в Манчестър: „Всички ние, обикновените граждани обаче, можем да направим едно изключително важно нещо в подкрепа на борбата с тероризма – да мислим.”

А може пък три дни по-късно да е видял Тръмп в блога ми един друг текст, който завършва така: „Трябва да мислим и да знаем, за да сме вътрешно готови за тази дълга война, която не свършва с последния атентат вчера, защото той не е нещо откъснато и различно от атентата, който следва утре.”

Е, кой да ти се сети – „утре”-то на Манчестър се оказа „вчера”-шния Лондон. Мразя да съм лош пророк! Или добър пророк…..все едно, разбирате ме.

Още нещо важно обаче написа Тръмп във въпросния туит: „Необходимо е да престанем да бъдем политически коректни и да се заемем с организирането на сигурността на нашите граждани”. Добре, де, темата за фалшивата политическа коректност, която изкривява човешките представи за света, а оттам и самия свят, също ми е любима.

Говоря за онези крайни прояви на политическа коректност, която настоява слепците да карат автомобил, за да не бъдат дискриминиран. Или онази, при която в САЩ има телевизия „само за Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА РЕШАВАНЕ НА КРИЗАТА С БЕЖАНЦИТЕ Е НЕОБХОДИМА НЕ ПАСИВНА ПОЗИЦИЯ, А АКТИВНИ МЕРКИ

септември 11, 2015 at 7:20 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Все по-ясно става, че проблемът с бежанците, които заливат Европа, е по-тежък, отколкото се смяташе. За него няма бързи и лесни решения, обратно, той носи само тревоги и противоречия. Ще успее ли ЕС да излезе от тази поредна криза или ще потъне още по-дълбоко в нея – за втора седмица темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, на официално ниво Европейският съюз сякаш няма голям набор от идеи за справяне с бежанската вълна, обсъжда само въпроса за квоти, с които всяка европейска държава да поеме своя солидарен дял от отговорност. Достатъчна ли е тази мярка?

– За съжаление, Фили, тенденцията за безсилие на евросъюза и липсата на адекватни идеи за справяне с бежанския проблем все повече се потвърждава. Доста време вече се обсъждат прословутите квоти, според които всяка европейска страна трябва да приеме определен брой бежанци, но никой не казва какво ще стане, ако бежанският поток не затихне веднага, а продължи. Тези квоти докога могат да се актуализират. А какво правим със страни като Унгария и Словакия, които, по една или друга причина, не искат бежанци изобщо, макар че сега все още приемат. България също клони към тази позиция, но не смее да я заяви открито. Това, което постигна премиерът Борисов на предпоследния европейски съвет, когато се разпределяха 40 000 бежанци, беше намаляване на квотата за България от 788 на 450 души. Онзи ден обаче бяха разпределени още 120 000, от които тук трябва да дойдат 1 600. Ами ако утре дойдат още например 300 000? Това всъщност не е хипотетичен въпрос, а реалност, която чука на вратата. Държави като Дания например започнаха да въвеждат свои сепаративни законодателни мерки за справяне с проблема. Датчаните казаха – мигрантите трябва да знаят датски език, а също да са наясно, че съкращаваме помощите за тях с 50 процента. Добрият пример, който Европа дава напоследък, е Исландия. Там стартира кампания, в която самите граждани настояват правителството да приеме повече бежанци, отколкото е квотата му, а 10 000 души писаха във Фейсбук, че отварят домовете си за бежанци.

– Това не е ли наистина добър пример за хуманност и гражданска активност?

– Прекрасен е, Фили, само че нека видим за какво точно става дума. Първо, квотата на Исландия е да приеме 50 бежанци. Ако те се увеличат до сто, героизмът ще е двоен, но ефектът – пак практически нулев. Да, квотата на Исландия е малка, защото и страната е малка, с население само около 300 000 души. БВП на Исландия обаче за 2012 година е близо 14 милиарда долара, тоест, номинално на човек от населението – близо 42 000, тоест, поне 7-8 пъти по-голям от този на българина. През 2013 година Исландия е на 13 място в света според Индекса за човешко развитие на ООН, място, което тя дели с Хонконг. Вторият факт, който непременно трябва да се отбележи е, че исландците май не си дават сметка за какво точно говорим при тази бежанска вълна. Медиите цитират исландката Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар