СИЛНАТА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ПРОМЕНИТЕ СЪЩО Е ЗНАК ЗА ПРОМЕНИ

април 1, 2010 at 5:29 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com 

  • Независимо от формалния провал на парламентарната процедура по импийчмънт, би трябвало бързо да се търси възможност чрез промяна в Конституцията, да се ограничат президентските правомощия 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Учени от ЦЕРН гордо се похвалиха, че в Големия адронен колайдър са сблъскали елементарни частици с енергия 7 тераелектронволта и са на път да разберат какво е станало в самото начало на Големия взрив, при зараждането на Вселената. `Що ли не приемам това като значима новина?

Може би защото в българската политика сблъсъците на елементарни частици се реализират под носа ни с доста по-големи енергии – и пак нищо. Или защото за нас, българите, важният въпрос е да видим не началото, а края на тъй наречения преход, началото си го знаем.

От друга страна сведущи твърдят, че тъй като демокрацията е процес, а не стълба, по която скачаш от един етап в друг, демократичният преход е вечен. Странното е, че и с това съм съгласен – стига само да не е точно този наш преход, който се оказа от най-лошия вид.

Е, има знаци, че нещичко може би се променя. Такъв знак е например процедурата по импийчмънт на президента, независимо от факта, че тя на практика се тълкува като провалена заради поведението на хората от РЗС на Яне Янев.

Девет години вече президентът Георги Първанов се държи като елементарна частица с претенции да не е толкова елементарна. По същия начин както проблемът с глупостта идва от претенцията на глупавия, че не е глупав, проблемът с българския президент идва от претенциите му за повече влияние в обществото, отколкото Конституцията му е отредила. Върху това вече се натрупват всички останали политически, морални и юридически съображения, свързани включително с личностните качества на самия Първанов, старите му и нови зависимости или неговите съкровени идеи за това кое е добро и кое лошо за България. Но като цяло проблемът не е само личностен, той е и конституционен – заради заложените в основния закон неясноти в баланса на властите, което позволява на сегашния президент да има въпросните претенции.

По принцип в парламентарните републики, където изпълнителната власт е в ръцете на избрано от Парламента правителство, президентът има строго ограничени, най-вече Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка има 1 коментар

КАТО ГОВОРИМ ЗА ИМПИЙЧМЪНТ…..

март 29, 2010 at 4:43 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

  • Стари съображения по новия парламентарен дебат в сряда 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. „Марица“, Пловдив

Без да знам, че сега депутати ще го вземат присърце, миналата година по това време пуснах в блога си поредица от 40 текста с идеята, че  Първанов трябва да си ходи. Не се хваля с това – в България не е трудно да познаеш нещо, а и ти става гадно като познаеш нещо гадно. Но припомням със съкращения част от тези текстове заради политическите и моралните съображения, които съдържат и които имат пряко отношение към дебата за импийчмънт в сряда.

1. Първанов да си ходи, защото еднозначно ратува за разширяване на многостранните българо-руски връзки. И това преминава като магистрална идея във всичките му изказвания и, разбира се, действия.

Цитатът е от предговора към издадена на руски книга на българския президент, предговор, написан от тъй наречения “академик” Евгений Примаков, едър съветски функционер и бивш шеф на съветското и руското външно разузнаване. Текстът е поучително четиво като цяло, но това директно признание, че българският президент работи за руските имперски интереси надхвърля всякакви граници.

4. Първанов да си ходи, защото по време на среща с новоизбрания руски патриарх Кирил в Москва поиска той да се намеси в отношенията между Българската православна църква и Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Така самият Първанов се намеси пряко в църковните дела и грубо наруши базисния конституционен принцип за независимост на църквата от държавата.

Като оставим  настрани основателните критики за състоянието и поведението на БПЦ, сценката на тема “Първанов моли Кирил да се намеси” е все едно да покажеш на съседското куче къде твоето куче крие кокалите си. Има обаче и редица въпроси. Например: Какъв “авторитет” има Кирил, коронясан за руски патриарх само преди дни? Как според Първанов той може да повлияе на съда в Страсбург – с  анатема, с пищов? Кога точно Първанов се прекръсти за първи път в живота си и кой е той в църковните дела? Кой му е дал право да говори от името на БПЦ? И как се нарича актът, при който първо се опитваш да поставиш  държавата си в услуга на чужда държава, а после се опитваш да поставиш и църквата си в подчиненост на чужда църква? Въпросите всъщност са отправени към чешкия художник Давид Черни.

7. Първанов да си ходи, защото, освен като международен бракониер, личи, че ще стане известен и като слаб играч на карти. Правителството, което той състави по формулата 3:5:8,  заета от арсенала на играта “Блато”, е най-слабото от всички досега, като в края на мандата си има 76 процента неодобрение. А “големият шлем” на Първанов срещу Путин преди година в София по отношение енергийните споразумения с Русия хлопна самия него по главата преди и по време на посещението му в Москва.

Създадено на блатен принцип, правителството само за последните две години успя да превърне България в мръсна европейска локва. И сега се кани да се изтръска. А по всичко личи, че “големият шлем” беше обявен от Първанов по погрешка – гледал е картите на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ШАПКИТЕ, ШАПКИТЕ!

март 15, 2010 at 6:07 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

  • Политическата буря покрай президента Първанов показва, че е време и той, пък и други политици в България да изядат шапките си от яд 

Пламен Асенов, политически коменатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Изяждането на шапката от яд не е като изяждането на кифтаците за удоволствие, но през годините е придобило дълбок смисъл на световната политическа сцена – значи крайно време е да начене да се практикува и в България. Публична разновидност на този сакрален политически акт видяхме тези дни, когато президентът Барак Обама изпрати на канадския премиер каса бира заради загубен бас. Наистина, тематично басът беше свързан с нещо на пръв поглед невинно – хокей, но на нивото, на което работи Обама, всичко е политика. Затова бъдете сигурни, че като истински политик, преди да изпрати касата, US президентът първо е изял шапката си от яд поради загубата. Защото тази загуба издава недобра способност за прогнозиране от негова страна или в краен случай – недобра информираност. Само че изяждането е станало тайно, най-многото Мишел и децата да са го зърнали как дъвчи и преглъща мъчително в президентските покои.

Пък може и обратното да е станало – канадският премиер да е изял шапката си от яд, че е спечелил, защото по този начин пък той даде повод от възможно най-високо ниво да се рекламира една марка американска бира. А, както всички знаят, американската бира трудно се различава от водата, ако я пиеш. И, също като водата, носи неприятно усещане дори когато ти влезе в обувката, камо ли в стомаха.

Така или иначе, покрай завихрилата се напоследък в България политическа буря около президента Георги Първанов си давам сметка, че всички, замесени в нея, трябва също да посегнат към шапките си по една или друга причина. То след петъчната му напоителна медийна изява, която твърде наподоби американската бира, тази опция трябва да обмислят даже Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

ПРЕДСТОЯЩАТА ВОЙНА В ХИМЕННОТО ОБЩЕСТВО

март 10, 2010 at 7:22 am (Публицистика) (, , , , , , )

  • Войната не е между Първанов и Дянков или между президент и правителство, а между желанието на българското общество да стане истински демократично, европейско, и силите, които го дърпат назад   

Пламен Асенов – специално за frognews 

Предстоящата война е онази стандартната, между Доброто и Злото. Тя можеше и никога да не започне, но тежък инцидент, инцидент на границата между честта и безчестието, между морала и неморалността, между демократичната политическа практика и тоталитарната политическа практичност, я направиха възможна.

Хименното общество пък е общество като българското, което се разкъсва и разпада на парчета дори при най-лек натиск. Ето защо истински граждански позиции в него се заемат трудно, а оттам – трудно се водят и истински войни. Разбира се, говорим за войни политически, войни на думи, идеи и принципи, а не за войни военни.

Войната, за която сега говорим, не е Първанов срещу Дянков, макар на някои все още да им изглежда така, а други пък да искат да я представят по този начин. Тя не е дори президент срещу правителство, въпреки че основните битки би трябвало да се водят точно на това поле. Войната в този случай е между необходимостта и желанието на българското общество да се превърне в истинско демократично, цивилизовано, напреднало европейско общество и онези сили в него и извън него, които го дърпат назад, за да продължат да възпроизвеждат слабостите му и да се възползват от тях.

От това следват и няколко основни характеристики на евентуалната предстояща война. Първо – тя ще бъде дълга. Ако наистина започне, нейният първи етап ще завърши най-рано през есента на следващата година, когато са президентските избори.

Възможността, за която отначало се заговори, но май набързо се разгледа и вече се отхвърли, е Борисов и Първанов едновременно да подадат оставки и да се ходи на предсрочни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

ДВЕ РЕЦЕПТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТ-КУХНЯ

март 4, 2010 at 6:42 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

  • В страна, където престъпниците са ченгета, не е трудно лъжата да се представя за истина, глупостта за мъдрост и защитата на чуждия интерес за  патриотизъм 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

1. Нещо, пълнено с разни неща и завито в таковата.

Рецептата е много проста, макар да изглежда загадъчна. Взима се един килограм, почиства се и се вари в една голяма, заедно с половин стрък, една връзка, няколко лъжици и щипка. Когато се свари, пълни се и се завива. Пече се на бавен и щом стигне необходимата твърдост, замерят се околните. Бульонът се оставя на топло и слънчево за поне 48 часа и като вкисне, изсипва се върху минувачите.

Горе-долу в това живяхме досега по отношение на темата за генезиса на мафията в България. Мнозина продължават да си задават резонния въпрос как стана така, че от общество, в което, поне на хартия, нямаше престъпност, изведнъж станахме челна мафиотска държава. И си отговарят, че е заради мръсния капитализъм, който разби моралните устои на българина.

Нищо такова, разбира се. Моралните устои на българина си бяха разбити още при комунизма с три главни инструмента – отнемането на собствеността, внушението, че тъпакът и геният са равни не само пред закона, а изобщо, както и наложената система за тотален контрол върху и създаването на страх у всеки отделен индивид. Точно този страх се наричаше социалистически морал и крепеше илюзията за общество, което се крепи някак. В него нямаше много престъпност на ниските нива, “долу”, защото самата власт, властта “горе”, беше престъпна. Тя стискаше поданиците си здраво, за да е свободна да върши каквото си иска.

Смята се, че един от главните инструменти в тази здрава ръка беше Държавна сигурност, но това е само наполовина вярно. ДС всъщност беше неразделна част от тъканта на властта, в повечето моменти вероятно тя дори държеше пряко властта в страната или поне можеше да манипулира в свой интерес склерозиралата комунистическа върхушка. В същото време тя беше част от тъканта на самото общество, доколкото манипулираше, притискаше и обвързваше хората със собствената си престъпна дейност. А понякога и просто така, за да се чувстват те престъпници, дори без да са извършили нищо лошо.

След промените това шизофренично състояние на специалните служби стана още по-сложно. Една част от хората в тях влязоха директно във властта, друга част Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

ПЪРВАНОВ ЛАЕ, БОРИСОВ РЪМЖИ – ВОЙНАТА Е ПОЗИЦИОННА

ноември 14, 2009 at 8:55 am (Публицистика) (, , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

14.11.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

/Фили/ Стартиране на процедура по импийчмънт за президента Георги Първанов обсъждат десните български партии в Парламента. Идеята се зароди в началото на седмицата и бе предложена от две формации – Демократи за силна България и Атака. Независимо едни от други и първоначално с различни мотиви, в понеделник техни представители казаха, че започват консултации за предсрочно прекратяване на президентските правомощия.

Повод за атаката станаха две изяви на Георги Първанов от края на миналата седмица. Първо той отказа да подпише и върна на правителството подготвения указ за освобождаване на българските посланици в Анкара и Вашингтон. За тях има данни, че са отговорни за сериозни нарушения в съответните страни, извършени по време на отминалите през тази година парламентарни избори. На среща със студенти в неделя пък президентът направи опит да защити бившия премиер Сергей Станишев, който в момента е разследван от прокуратурата. Първанов от една страна омаловажи всъщност никак немаловажното деяние, свързано с опазване на документи на спецслужбите, за което Станишев е разследван, а от друга – нападна правителството, че се занимава с политически чистки, вместо да работи сериозно по справяне с икономическата криза в страната и да атакува босовете на организираната престъпност.

По ирония на съдбата, един от изчезналите документи на спецслужбите, както е известно, е посветен на отдавнашната и донякъде позабравена афера ”Петрол срещу храни”, свързана с бившия режим на Саддам Хюсеин. Съмненията са, че БСП точно по времето, когато Георги Първанов беше неин лидер, е имала нерегламентирани контакти с режима на Саддам и финансови ползи от това. Именно по този повод Демократи за силна България в понеделник поискаха правителството да проучи цялата документация по случая и казаха, че ако има  наистина данни за нарушения, те ще стартират консултации за импийчмънт на президента. Също с идеята за импийчмънт пък от партия Атака се позоваха Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА МОЖЕ, ПРЕЗИДЕНТЪТ – НЕ

ноември 12, 2009 at 4:49 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов 

12.11.09 г. 

“Играта загрубя, но аз няма да отстъпя” – каза, заел героична поза, държавният глава Георги Първанов.

С цялото си изявление той се опитва за пореден път да манипулира българската общественост както по отношение на различни свои досегашни думи и действия, така и по конкретния случай с още неясната процедура за импийчмънт, която някои партии заявиха, че може би ще поискат.

Първият въпрос е – за коя игра става дума. Политическата игра на нерви, която върви в момента в държавата, е игра, която самият президент провокира съвсем съзнателно. Глупости, ще каже някой, тя започна, след като ДСБ и Атака обявиха, че замислят процедура за предсрочно прекратяване на президентските правомощия, като изтъкнаха различни възможни основания за това. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. С цялостното си поведение и изявленията, които прави от лятото насам, Георги Първанов показва, че е абсолютно наясно с едно нещо – различията по съществени въпроси между него и премиера Борисов са налице и са твърде големи, следователно е въпрос само на време конфликтът между тях да навлезе в решителна фаза. И тъй като очакваното развитие на прокурорската проверка срещу Сергей Станишев ще постави Първанов – като негов политически родител и акушерка на тройната коалиция – в твърде неизгодна позиция за каквато и да било политическа битка, президентът очевидно реши да атакува първи, като избере времето и мястото за това, а не да чака да бъде атакуван от тарана Борисов в подходящо за него време и място.

Вторият важен въпрос е – няма да отстъпи президентът от кое. Според самия него – “няма да има отстъпление от моите политически и граждански позиции”. Е, кои са те? Политическата му позиция в защита на Милошевич и на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 5 Коментари

СТАНИШЕВ ТЪРСИ НОВИЯ СИ КАБИНЕТ СЪС ЗАПАЛКА В РЪКАТА

април 18, 2008 at 6:45 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

18.04.2008

 

/Фили/ Оставка на вътрешния министър Румен Петков; разговори за сериозен ремонт на кабинета, включително с евентуална промяна на коалиционната формула, което пък може да доведе до правителствена криза и предсрочни избори; стартиране на процедура за отстраняване на президента Георги Първанов; нови разкрития за  връзки на политици с хора от организираната престъпност – всички тези събития се случиха в България в рамките само на няколко дни през последната седмица.

След като миналия петък правителството оцеля при гласуване на пети вот на недоверие, в неделя следобед вътрешният министър Румен Петков подаде оставка. Тя бе оценена като “достойна стъпка” от премиера и президента и като “закъсняла” от опозицията. По време на гласуването на вота в Парламента обаче се случиха няколко неща, които до голяма степен предопределиха последвалите развития.

Първо министър-председателят Сергей Станишев каза, че планира сериозен ремонт на кабинета и така даде възможност на Румен Петков да се оттегли, без действието му да изглежда като предприето под външен натиск. Заявеното намерение за големи правителствени промени обаче, които впрочем се отлагат с различни мотиви почти година, доведе до нова активизация на партиите от опозицията, които, вече в един глас, започват да говорят за необходимостта от провеждане на предсрочни избори. Те намират допълнителни основания за това, защото единството на управляващото мнозинство изглежда разклатено, след като депутатите от НДСВ по време на вота на недоверие в петък оказаха твърде колеблива подкрепа на кабинета, като гласуваха “въздържал се”.

Ситуацията се усложни още повече, след като във вторник лидерът на СДС Пламен Юруков съобщи, че партията му стартира процедура по импийчмънт на президента Георги Първанов. Обвинението е, че той нарушава конституционната си клетва да спазва законите на страната, като не е свиквал повече от година Консултативния съвет за национална сигурност, след като има законово изискване Съветът да бъде събиран поне веднъж на три месеца. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар