82. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МИЛОШ ФОРМАН /част втора/

май 17, 2014 at 7:32 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов
14. 05. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100407707/velikite-evropeici-milosh-forman-vtora-chast

Когато през август 1968 съветските танкове нахлуват в Чехословакия, за да смажат Пражката пролет, режисьорът Милош Форман е в Париж. Той е вече международно известен, опитва се да пише сценарий за филм, поръчан му от Парамаунт. Женен е втори път, има двама сина близнаци – но изведнъж се вцепенява от страх

Форман, интервю, Аз съм страхливец

Превод: Аз съм страхливец. Не посмях да се върна в Прага и да изведа семейството си. Но Клод Бери и Жан-Пиер Расам предложиха да отидат. Колата на Клод Бери обаче беше счупена и той взе назаем колата на Франсоа Трюфо. И те отидоха до Прага и взеха семейството ми.

Така всички се събират в Париж, но скоро се разделят пак, на практика – завинаги. Формално бракът продължава до 99-та година, но жената на Форман, актрисата Вера Кресадлова решава, че има професионално бъдеще само в родината, затова се връща. Милош пък разбира, че след съветската инвазия, като режисьор там няма никакво бъдеще. И потегля към голямото си бъдеще в САЩ. То започва с провал – „Парамаунт” не харесват сценария му за „Излитане” и го отказват. След известно лутане, заснема го с „Юнивърсъл”, като част от програма за експериментални филми. „Излитане” е американска история за сблъсъка между консервативните родители и лудичките им деца, които искат само да пеят и танцуват, но е американска история, разказана от чужденец, снимана с маниера, с които Форман снима в Европа. И въпреки, че той не се проваля като режисьор, филмът е комерсиален провал.

Отлитане, плюс интервю

Превод: Критиците във вестниците бяха доста благосклонни към филма, дори някои го хвалеха. Той обаче не беше рекламиран много, защото „Юнивърсъл” не го харесаха.

А не го харесват, поради, така да се каже, „политически причини”. Смятат за политически некоректно показването например на родители, които се учат да пушат марихуана, в опит да разберат Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

81. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МИЛОШ ФОРМАН /част първа/

май 11, 2014 at 4:36 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов
07. 05. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100404989/velikite

Коса, Коса, Не, не, не +

Представяте ли си? Излизате през 68-ма от границите на мрачната комунистическа Чехословакия, където единственото цветно и свободно нещо са добрата бира и красивите девойки, и попадате в Ню Йорк. А първото, което виждате там, са хипита – странни млади хора с дълги коси, пъстри дрехи, накичени целите в дрънкулки, които свирят на китари, пеят или просто си танцуват като някакви прекрасни ненормалници насред където ги свари идеята за танц. Картината е идеализирана, естествено, но наистина незабравима като за пръв поглед. Второто нещо, което виждате, е голямата сензация на Бродуей – мюзикъла „Коса”, посветен на същите тия безгрижни цветни типове. И ако случайно сте талантлив чешки режисьор на име Милош Форман, как да не поискате да превърнете цялото това усещане във филм, с който на практика да му се вречете за цял живот – както Шийла и Клод се вричат един на друг в знаменитата сцена в катедралата, сцена, плод всъщност изцяло на модерното по онова време LCD.

Коса, Харе Кришна

Ако не си представяте обаче точно така усещането за свобода, не се тормозете. Макар „Коса” на Форман да получава „Златен глобус” в Щатите и „Сезар” във Франция, той е често премълчаван от критиката. Тя май също не може да си представи, че хипитата са важна тема – особено в края на 70-те, когато е безпощадно ясна цялата безплодност на идеите и фантазиите на децата-цветя, а бунтът срещу войната във Виетнам е обществен спомен, който няма особена нужда от съживяване. Същата тази критика обаче май не може да си представи как при нас, отвъд Желязната завеса, тогава прозвуча този филм. Да, по случайност или поради обикновена тъпота, комунистите „пуснаха” филма още в началото на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар