ФИСКАЛНИЯТ РЕЗЕРВ ИЛИ ЗА ПОДКЪСЯВАНЕТО НА КРАЧОЛИТЕ

май 28, 2010 at 5:31 am (Публицистика) (, , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/   

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

  • То че може и по друг начин, може, ама ние можем ли? 

Забелязал съм, че подкъсяването на крачолите не е най-ефикасната мярка срещу сериозно наводнение. Тя може донякъде да помогне, ако ти текне пералнята в къщи, но при наводнение от държавен мащаб не действа. Също както запрятане на ръкавите и плюене на ръцете не действа при необходимостта да се свърши даден умствен труд.

Честно си признавам, че не знам дали предвижданото от правителството деблокиране на част от фискалния резерв ще свърши истинска работа в сегашната кризисна ситуация в държавата. Чета различни мнения по въпроса, но не мога добре да се ориентирам.

От една страна има определена логика в това, което казва финансовият министър Дянков – че фискалният резерв не е свещена крава, а просто куп пари, които са събирани в хазната точно с цел да послужат в момент като сегашния, момент, когато и хората, и бизнеса, и самата държава изнемогват. И ако резервът, както в нашия случай, е 6.6 милиарда лева, а за запазване на разните баланси на макроикономическо ниво е необходимо той да бъде около 4 милиарда – ОК, да отблокираме част от горницата и да я използваме по предназначение.

От БСП веднага възразиха срещу това намерение на правителството, но покрай казаното от Сергей Станишев стана ясно само, че фискалният резерв не бива да се намалява, защото не бива да се намалява.

Червеният лидер не обясни как по друг начин хазната да се справи с изоставените от неговото правителство неразплатени задължения. Не каза как да се увеличат приходите от мита и акцизи при наличието на схеми, които неговата партия, начело със спецслужбите на неговата партия, заложи през годините. Не обели и дума за начините да се привлекат чужди инвеститори, разочаровани от една страна от тежките административни процедури и бавното, неефективно правосъдие, а от друга омерзени от рекета на чиновници по министерства и агенции. И накрая, той не спомена как да се динамизира усвояването на средства от европейските фондове, полу или направо спряни пак при неговото управление заради корупция и кражби.

Така че според Станишев фискалният резерв всъщност е свещена крава, която не бива да се пипа и с пръст. Едва ли може да се очаква друго виждане от лидер на лява партия, който няма как да не прояви етатичната си природа. Това означава, че левите, свикнали да живеят все на чужд гръб, възприемат държавната хазна като своя, защото тя е възможно най-широкият чужд гръб. И роптаят срещу Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 2 коментара

ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА МАЛКИТЕ ПОЛИТИКИ

март 12, 2010 at 4:32 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

  • Полезен наръчник за това как да прецакаме всички останали, докато всички останали ни прецакват 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Малките политики са онези, които не могат да си намерят краката вечер, когато решат да ги измият, толкова са им къси. Добра представа точно колко са къси  дава уточнението, че поне с един от многото си крака те винаги са бръкнали в джоба на целокупния българин. Големите майстори на малките политики пък са известни с това, че живеят на принципа на памперса – само се пълнят, без да се интересуват от повторната употреба. Впрочем, това е принцип и на презерватива също.

1. Такса мощност

Енергийните дружества отдавна са известни като големи майстори на малките политики. Сега от EVN искат да въведат “такса мощност”, а ДКЕВР, държавната комисия, призвана да защитава общите български интереси от попълзновенията на монополистите, с удоволствие им разрешава. Даже по телевизора се изигра сценка, при която журналистите викат на човека от ДКЕВР, че това си е такса електромер, а той отрича – не, отнюд, не е такса електромер, нещо съвсем различно е. И те пак – ама….., а той пак – не!

Разбира се, славните енергетици нищо не измислят сами, те следват примера на колегите си параджии, които отдавна се уредиха да получават пари, независимо дали парата им се потребява или не. Това се нарича “осребряване на монополно положение” и EVN търпят критика, че чак сега измислиха подходящата формула. Със забавянето си те всъщност ощетиха държавната хазна, с чиито постъпления трябва да се плаща на социално слабите, които не могат сами да си плащат тока.

Общата идея е, че всеки човек се бръква с близо два лева, защото EVN му доставят мощност до къщата, а той дали харчи въпросната мощност, няма значение. Все едно насила да ти тикнат холограма на голата Анджелина Джоли в леглото, а после да те таксуват като за истинската Джоли. И държавата да постанови, че дължиш като за истинската. Подобно е, макар не толкова приятно.

Тук има няколко въпроса, които може и да изглеждат леко безсмислени, но като общество сме длъжни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ЗА ЗДРАВНАТА КАСА, МАРК-СИАНЦИТЕ И КАК БЕЗСРАМНО ДА СИ ПОИСКАМЕ ТОВА, ЗА КОЕТО СМЕ СИ ПЛАТИЛИ

август 16, 2009 at 12:20 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

16.08.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

Нормалните хора в България от доста време насам вече смятат излишно, дори леко срамотно, да обсъждат тъй наречената Здравна каса и онова, което тя причинява на своите пациенти. Твърде лесно е, няма предизвикателство, няма тръпка в подобен разговор, всеки може да те затапи с още по-чутовна история от твоята собствена…..

Като един не особено нормален човек обаче аз продължавам да се вдъхновявам всеки път от всяка история, която чувам или в която участвам. А нелечимата ми професионална деформация – нагло да питам и мисля, ме кара да продължавам с разговори по темата.

Неотдавна ми се случи нещо, заради което написах писмо до самата Здравна каса в Пловдив /да не се бърка с Високата порта в Стамбул или с ЕК в Брюксел/. Това беше едно мило, любезно и съвсем леко иронично писмо, което сега цитирам направо, защото поводът за него Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар