Говори Пловдив: DEAR HENRY ALFRED KISSINGER

септември 29, 2014 at 8:20 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Този път уважаемият Хенри Алфред Кисинджър много сгреши.
Не знам как се случи.
Предполагам, че не е заради старческа деменция – наскоро гледах негово интервю по някаква американска телевизия и човекът си беше съвсем в ред. Там не каза нищо дори и наполовина толкова тъпо в сравнение с онова, което изръси броени дни по-късно пред британския вестник „Индепендънт” – че Путин не е Хитлер.
Дали Кисинджър дълго-дълго мисли и чак накрая направи това си не-знам-с-какви-аргументи-обосновано-предположение или един ден просто се събуди, наплюнчи пръста и, като усети някакъв вятър да му минава през главата, си каза – абе според мен т`ва майна не е съвсем като он`ва майна.
И реши – я аз да информирам света за откритието си, докато е време. Защото иначе т`ва майна може да се разлюти и да ни сътвори на нас, на Запада, още по-големи бели, отколкото досега.
Няма да уча уважаемия Кисинджър нито на европейска история, нито на международна политика – пази, Боже. Мисля, че той сам може да си направи справките за нещата, които очевидно е забравил и веднага да си даде сметка защо греши откъм тези две страни на въпроса. Със сигурност обаче мога да го науча на нещичко за онази човешка логика, съчетана с дълбока психология и плод на изстрадан личен опит, която доказва, че който е повярвал на руснаците, още повече – който се е сдушил с тях политически, не е прокопсал.
А ако на нашите жалки източно-европейски доказателства великият Кисинджър не вярва, то да се обърне към най-голямата политическа победа в собствения си живот – насъскването на Пекин срещу Москва през 70-те. Нека бившият американски държавен секретар да сложи ръка на сърцето си и да каже честно – дали успя да го стори, защото е чак толкова добър дипломат или то се случи, защото в онези години Пекин вече беше ясно разбрал, че ако подадеш на Москва пръст, тя задължително ти отхапва ръката.
Поне до лакътя, а често и цялата.
„Големият въпрос е как техният лидер /Путин – бел. авт./ си представя дългосрочните отношения на Русия към Запада в период, в който Азия се трансформира, а ислямският свят е в постоянен катаклизъм” – твърди Хенри Кисинджър в интервюто си за „Индепендънт”.
От моя гледна точка пък големият въпрос в тези негови думи е дали Хенри Кисинджър си дава сметка доколко сегашният, така да се каже, „постсъветският Запад”, е различен от онзи по време на Студената война, е Запад, който включва и доста Изток – например Полша, Прибалтика, че дори и България. Дали си дава той Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ГРАЖДАНКАТА МАТВЕЕВА, ЛИБЕРАЛИЗМА НА „ГАРДИАН“ И ПОСТАВЯНЕТО НА ДИАГНОЗИ

декември 18, 2008 at 11:58 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

18.12.08 г.

 

Голям смут е настанал в широката славянска душа на живущата в Англия руска гражданка Ана Матвеева. Толкова голям, че чак се е излял по страниците на в. “Гардиън”, който пък го е публикувал, защото е либерален, ама до скъсване.

Смутът у Матвеева е породен от явлението “призрак”, който витае из Европа. Но не призрака на комунизма витаел, а призрака на русофобията.

За съществуването на призрака тя дава редица примери. На първо място е нейното раздразнение, задето англичаните имат усещане, че на руснаците им липсва чувство за хумор. Ами липсва им – при този ад, в който живеят вече десетилетия, цялото им чувство за хумор очевидно е трансформирано в усилие за оцеляване и няма как да се разгърне. Иначе по времето на Гогол и Чехов съвсем не им е липсвало. Та чак до Илф и Петров. Но през последните седемдесет години – gone.

Макар по съвършено други причини, чувството за хумор липсва и на германците, а пък това на американците е доста особено, да не говорим за японското. Само че никой германец, американец или японец Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар