ЕЛЕМЕНТИ И СИЛИ

януари 26, 2017 at 3:58 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

„Както художникът смесва само няколко цвята, за да                                   

           получи всички останали, така и светът е създаден от

            четири елемента и две сили”

Емпедокъл, V век пр. н. е.

02 – 23 февруари 2017 г.

Самостоятелна изложба на Цвета Марова в галерия Arsenal of art, Пловдив, ул. „Магура” 4, откриване – 18 ч.

plakat-izlojba-arsenal

Ако изложбата „Елементи и сили” ви изглежда прекалено сериозна – погледнете в дълбочината на картините и ще зърнете там иронично намигване, ще се спънете в сянка на усмивка, ще чуете приглушения шепот на далечна вселенска веселба.

Ако изложбата „Елементи и сили” ви изглежда прекалено несериозна – погледнете в дълбочината на картините и ще усетите как натрупаната в тях мисъл ви тегли нагоре, ще видите митологии да надзъртат иззад завесата, ще повярвате на лицата, които танцуват в очите ви като маски.

Това е една нетипична за днешна България изложба, защото Цвета не е типичният за днешна България художник, а това не е лесно да се преглътне.

Някои свързват стилистиката на творбите ѝ с цветовата оргия на „фовизма”, първият от великите „изми” на ХХ век, с който Матис и приятелят му Дарен карат критиците да си скубят косите и да нарекат изложбата им през 1905 в Есенния салон „оргия от цветове”, а също – „купа с боя, хвърлена в лицето на публиката”.

Да, в изложбата на Цвета ясно се вижда използването на типични за фовистите похвати – привидно неорганизираната, дори наглед хаотична работа с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

38.ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ТЕОДОР ЖЕРИКО

юли 4, 2013 at 8:03 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

03. 07. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=41

Ахав, Yet Another Raft of the Medusa

През 1816 г. Великата френска революция вече е изяла децата си – след краткия, но кървав живот на Първата Република, страната 10 години е империя, а после идва периодът на реставрацията. Луи ХVІІІ поема властта след стоте дни на Бонапарт през 1815-та и управлява до 24-та. В това бурно време на промени, флот от четири кораба тръгва към Сенегал да закара новия губернатор. Начело е фрегатата „Медуза” с капитан Юго де Шаморе. Корабите обаче не са добре екипирани, капитанът също не блести с особени качества, така че край островите Зелени нос, на около 120 километра от континента, флотата попада в буря и се пръска. Корабът „Медуза” е разбит. Противно на правилата, капитанът и другите висши морски вълци, заедно с губернатора и неговата свита, се качват в спасителните лодки, а останалата част от екипажа сковава дървен сал с размери 29 на 7 метра. Идеята е лодките да го влачат на буксир и така да стигнат до сравнително близкия островен бряг. Височайшите особи в лодките обаче се паникьосват, прерязват въжетата и оставят сала на капризите на морето. 149 души изпадат в ужасно положение – намират се насред бурно море, без храна и вода, но за сметка на това носят човешката си природа. И така – първо мнозина падат зад борда, после се води бой за по-безопасните места в средата на сала, при което оцеляват тридесетина души, а накрая идва и периодът на канибализъм, така че когато бригът „Аргус” пристига на помощ, оцелелите върху сала на „Медуза” са едва 15.

Ахав, Yet Another Raft of the Medusa

„Изберете открито море, вместо какъвто и да е друг край!” – иронично ни съветва през 21 век група Ахав в композицията си „Още един сал на Медуза”. Сюжетът става популярен във Франция почти 200 години по-рано, през самата 1816-та, първо заради силния обществен скандал, който случката предизвиква. Три години по-късно пък, когато младият и талантлив художник Теодор Жерико излага едноименното си платно в Салона на изкуствата, сюжетът става Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар