De Profundis: МНОГОУМНИЦИ, МАЛОУМНИЦИ, БЕЗУМНИЦИ И СЪВСЕМ МАЛКО УМНИЦИ

юни 1, 2015 at 1:26 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/46724-de-profundis-mnogoumnitzi-maloumnitzi-i-savsem-malko-umnitzi.html

Ще ми се всъщност да започна обратно на заглавието, с малкото добри идеи на малкото умни хора, които излизат напоследък. Защото ако започна с всекидневната помия на битието, душите ни пак ще се вмиришат на гадно, въпреки свежите пролетни аромати наоколо.
В случая имам предвид развития в две сфери от ненормалния ни живот, където са най-необходими истински реформи, за да стане този живот малко по-нормален.
Този път здравният министър Петър Москов уцели ваксата, като заяви недвусмислено – и устоява тази позиция, въпреки че отвсякъде квакат срещу него – че основната цел на реформата в здравеопазването е да се сложи пациентът в центъра. Да се обърне всичко – организацията на лечение, болниците, техния медицински персонал, администрация и каквото още се навърта там, с лице към пациента.
Както самият Москов каза преди седмица – „пациентът трябва да престане да бъде футболна топка между отделни, неговорещи помежду си, лечебни заведения”.
Тази принципна промяна в самата философия на системата трябваше да стане отдавна. Да не говорим, че поставянето на пациента в центъра трябваше да бъде заложено още когато системата се създаваше в края на 90-те. Сега грешката вече е така вкоренена, че атаките срещу промяната са напълно разбираеми – мнозина имат много да губят.
Дано Москов устои.
В случая не казвам нито дума за самия проект за реформа, защото не разбирам от тази материя. Основният принцип обаче, за който говори министърът, не може да не бъде подкрепен.
Другият наистина умен подход, който искам да подкрепя принципно и недвусмислено, е заложен от ген. Атанас Атанасов в проектозакона за Държавната агенция за разузнаване. Това е идеята, че две разузнавателни служби, при това рудиментарни органи от комунистическо време, от времето на гадните западни империалисти и добрите съветски КГБ-та, са прекалено много за малка България. Генералът е деликатен човек – казва само, че те ни лягат много скъпо за издръжка. Тъй като в сферата на парите обаче скъпо и евтино са относителни понятия, публиката сама трябва да се сети, че в случая парите за разузнаване са прекалено много на фона на неговата ефективност. Или неефективност, по скоро.
Толкоз по въпроса. Дори няма да коментирам ролята, която хора от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: КРИТИКА НА ПРОСТИЯ РАЗУМ

януари 14, 2013 at 10:45 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Простият разум е онзи, който ни е под ръка винаги, щом нямаме по-сложен.

Големият проблем на простия разум е, че изисква прости решения, а те са напълно непредвидими като ефект. Понякога резултатите от тях са от първи вид – толкова прости, че чак гениални. Друг път обаче, при това доста по-често, са от вид втори – толкова гениални, та чак прости. Разликата между двете е съвършено тънка. Смята се, че ако животът ни се крепеше на нея, отдавна нямаше да сме живи.

А животът ни се крепи на нея, защото не можем като човечество да творим все повече простотии и от това да ни става все по-хубаво – казват в Пловдив, където винаги знаят какво говорят.

Между последните сияйни примери за гадния ефект на простия разум от втори вид е историята с френския актьор Жерар Депардийо. Той възрази – и беше прав – срещу безумно простата идея на президента Франсоа Оланд, да гради още социализъм във Франция, като разполага с парите на другите, сякаш са негови собствени. Оланд опита да наложи данък от 75 процента върху доходите на хората, изкарали над 1 милион евро през последната година.

Номерът не мина, но възражението остана. Депардийо първо заяви, че става белгиец. Нищо лошо – пейзажът, бирата, вафлите и шоколадът там са наистина страхотни. После обаче прочутият актьор изведнъж каза, че продава името, славата и достойнството си на Путин и неговата КГБ-машина за  пропаганда. Не точно с тези думи го каза, но как иначе да си обясним последвалото изявление на уж „десния” Депардийо, че Русия е велика демокрация. С това, че Русия е велика демокрация ли?

И като отиде в Сочи за паспорта, веднага пролича, че актьорът трезво е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара