De Profundis: КЪДЕ Е РЕЙГЪН ДА ПРИПОМНИ, ЧЕ В МОМЕНТА РУСИЯ Е СЪЩАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО, КАКВАТО БЕШЕ СССР

октомври 1, 2015 at 1:44 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/56198-de-profundis-kade-e-reygan-da-pripomni-che-rusiya-e-sastata-imperiya-na-zloto-kato-sssr.html

По време на 70-та годишна сесия на Общото събрание на ООН се случиха някои добри и някои лоши неща, свързани с международната политика в момента.
Основното сред добрите е, че руският император Владимир Путин не успя да разиграе пред света голямото пропагандно шоу, с идеята за което той и неговите ПР-и потеглиха за Ню Йорк.
Отбелязвам за който е забравил – наричам Путин „император”, тъй като малко по-рано сам той подчерта пред CBS, че не иска да го наричат „цар”. А все пак съм сигурен, че император повече му отива, отколкото „демократичен президент” или някоя подобна соросоидна лиготия.
Така или иначе, май някъде по пътя към Голямата ябълка хората на Путин са се напили и са забравили торбата с фойерверките, които уж щяха да стрелят в лицето на света. И са загубили списъка с новаторски идеи, които трябваше да привлекат погледа на всички към умната и цивилизована руска политика за решаване на световни кризи, а оттам – за възцаряване на вечен мир и любов към Русия.
Ето защо The Big Boss се възкачи на най-официалната световна трибуна, без да има под ръка подходящ инструмент, с който да чука по катедрата и фактически без нови идеи, които да лансира – всички представени се оказаха вече изтъркани.
Голямо разочарование за малките путинчета по света и у нас, нали? Или да ги нарека путинолюбчета? Не знам, но съм сигурен, че схващате кого имам предвид.
Добре, де, не съм прав, че не научихме нищо ново от американското приключение на государя императора. Всъщност научихме, че не са съвсем прави онези зложелатели, според които сегашният руски диктатор е досущ като Хитлер, поне що се отнася до неговата готовност да подпали света откъм четирите му краища.
По-скоро трябва да се каже, че той е досущ като бащицата Сталин. Призовавам наистина да преразгледаме отношението си и занапред да мислим за Путин като за много по-близък по политически манталитет до по-перфидния престъпник Сталин – доколкото самият той ясно подсказа, че така трябва.
Съдя по онази част от изказването му пред ООН, в която Владимир Путин призова да се създаде „широка антитерористична коалиция за борба с „Ислямска държава” и сравни това със „създаването на международните сили по време на Втората световна война”.
Хайде, холан! Ами „Ислямска държава” не са ли Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

26. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ /част ІІІ/

април 11, 2013 at 9:13 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

10. 04. 13, радио Пловдив

 

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=28

 

На 3 септември 1939-та, два дни след началото на Втората световна война, Уинстън Чърчил за втори път в живота си е назначен за Първи лорд на Адмиралтейството. В този момент всички кораби на британския флот получават телеграма, която гласи:

Уинстън се върна

Превод: Уинстън се върна.

Уинстън не само се връща във флота, но през май 1940 е вече премиер на коалиционен военновременен кабинет. Няма кой друг да поеме този пост, освен човека, който има и сериозен военен, и сериозен политически опит. И човека, който цели десет години като неуморен глас в пустиня предупреждава британците за опасността от нацизма. Чърчил заема поста дни преди Германия да нахлуе във Франция и цялата западна демокрация да се изправи пред опасността не просто да залезе, а и напълно да изчезне в обятията на диктаторския хилядолетен райх. Макар да действа както винаги енергично, в началото на войната Чърчил няма възможности дори за малки победи. Но той не само прави всичко възможно за голямата победа, а и подготвя за нея духа и сърцата на британците чрез знаменитите си речи. Нямам предвид само онази, в която заяви на съгражданите си, че не може да им обещае нищо, освен „кръв, тежък труд, сълзи и пот”. На 4 юни например, след поражението във Франция и измъкването на армията от Дюнкерк, той държи една от най-вдъхновените си речи, в която заявява: „Ние ще продължим до края, ще се бием във Франция, ще се бием по моретата и океаните, ще се бием с растяща увереност и растяща сила във въздуха, ще отбраняваме нашия остров, каквато и да бъде цената, ще се бием на бреговете, ще се бием на десантните площадки, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием по хълмовете…..Ние никога няма да се предадем!”.

Айрън Мейдън, албум „Живот след смъртта”, интро с речта на Чърчил

Айрън Мейдън използват тази реч на Чърчил в композиция от албума си „Живот след смъртта”. Аз пък имам подозрение, че една знаменита реплика от прочутия роман на Толкин  „Властелинът на пръстените” е перифраза на една знаменита реплика от друга реч на Чърчил, произнесена малко Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар