ПРЕВРАТЪТ В ТУРЦИЯ – ЛОШИ, ПО-ЛОШИ И ОЩЕ ПО-ЛОШИ НОВИНИ ЗА СВЕТА И БЪЛГАРИЯ

юли 29, 2016 at 8:13 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Неуспешният опит за преврат в Турция засили личната власт на президента Реджеп Ердоган и добави още напрежение към и без това нелеката ситуация в региона. По-сериозните ефекти от случилото се предстои да се проявят, но резонен е въпросът има ли и какви са заплахите за българската национална сигурност в тази ситуация. С коментар по темата слушаме Пламен Асенов.

Когато на 16 юли светът осъмна с новината, че военният преврат в Турция е осуетен, мнозина не знаеха да се радват или да страдат. Раздвоението се дължи на противоречията, които съпровождат политиката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, бивш кмет на Истанбул, бивш премиер в периода 2003 – 2014 година, и дълги години лидер на считаната за умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието.

След като през 2014-та Ердоган спечели президентските избори обаче, започна да става все по-ясно, че нищо умерено няма в неговите амбиции за постигане на еднолична власт и че те далеч надхвърлят правомощията, които конституцията му дава. Паралелно с това се засили и процесът на ислямизация в страната, нещо, което противоречи на заложения в конституцията светски характер на държавата.

Още от времето на Ататюрк именно армията е задължена да брани този светски характер и тя на няколко пъти прави точно това. Само за последните 50 години турските военни извършиха четири успешни преврата, при които с бързи и решителни действия взимаха властта, упражняваха я до овладяване на ситуацията и я предаваха доброволно на цивилните политици. Изглежда възможността тази схема да се реализира за пети път, тормози Ердоган през цялото време, докато е на власт. По-рано той двукратно направи чистки сред висшите военни, като се позова на информация за уж готвени от тях преврати срещу „демократично избраната от народа законна власт”. И в двата случая обаче пред съда обвиненията срещу генералите се проваляха с гръм и трясък.

Третият път бе сега, в нощта на 15 срещу 16 юли и тук вече, поне на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЩЕ МИСЛИМ ЛИ ИЛИ ЩЕ ОБВИНЯВАМЕ ЕЗЕРОТО ТАНГАНАЙКА, ЧЕ НЕ МИСЛИМ

декември 11, 2015 at 6:56 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Напоследък Турция все по-често присъства в международните новини. Страната има многопосочни интереси, нееднозначни, но последователни реакции, силни врагове и силни приятели. Тя е съсед и партньор на България, но дали това носи повече заплахи или повече изгоди за страната – тази тема обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, България има силни предразсъдъци към Турция, но тя е сред най-важните икономически партньори и твърдо подкрепи българското членство в НАТО. Как се съчетават тези неща?

– Трудно, Фили, особено напоследък. Освен общото ни и сложно минало, в България и сега има фактори, които пречат за доброто развитие на отношенията с Турция. Първо, това са отдавна натрупаните предразсъдъци. Ние май не умеем да вървим напред, заедно с миналото си, искаме някак на чисто, а в историята и политиката така не става. Второ, предразсъдъците са съзнателно засилени от комунистическия режим и връх на това е тъй нареченият „възродителен процес”. Той обаче не свърши през 89-та, разви се в новите, уж демократични времена. Истината за геноцида срещу турците не видя бял свят и затова младите пак се хранят със стари ченгеджийски глупости. Трето, дейността на ДПС не помогна нещата да се променят, напротив, точно заради поведението на върхушката на тази партия, сега и най-либералните българи имат едно на ум, когато обсъждат темата. Казвам го, за да се открои фактът, че, въпреки всичко това, през последните 100 години Турция май е най-добрият и лоялен партньор на България. Няма да влизам в обяснения за това, вече има достатъчно истинска информация по темата и всеки сам може да прецени.

– В същото време, Пламен, самата турска държавна политика често подхранва страхове в България, това не може да се отрече.

– Разбира се, Фили. През 1974 година Турция влезе в Кипър, а тук комунистическата пропаганда излезе с внушенията, че същият сценарий се готви и за България, че само Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ДО ПРОЗАТА НА ПОЛИТИКАТА И ОБРАТНО

февруари 1, 2010 at 6:20 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

  • На българска почва политическото поведение на Бойко Борисов явно изглежда до голяма степен приемливо, крачка навън – и цялата работа с неизучения политически занаят лъсва, понякога в стряскащ блясък  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Мнозина може и да не си дават сметка, но писателският занаят се състои предимно от учене на писателския занаят. Същото е и в занаята на политиката – през цялото време го учиш, дори когато си на върха.

Разбира се, и в двете тия общополезни сфери, както и във всички други, има правила и схеми, които човек трябва първо да изследва, после да следва, а има също принципи, към които трябва да се придържа. И които в подходящ момент може да захвърли настрани и да прави каквото си иска.

Може, но не бива – поне докато не е изучил из основи основите на занаята. След това пък захвърлянето настрани даже става задължително в определени случаи, ако искаш да се наредиш сред големите, независимо дали си писател, скулптор, журналист, политик или какъвто и да било.

Един от сериозните проблеми на българското общество е, че в него има много хора, които подхващат тази спирала откъм погрешната и страна, тоест, които са сигурни, че могат да правят каквото си искат в дадена област, преди да са научили какво наистина може и какво не. Продавачки в магазин, които си чоплят носа и гледат клиента като враг, задето им разваля рахата с натрапчивото желание да им пробута малко пари срещу много стока, пътни полицаи, които затрудняват пътното движение, вместо да го облекчават, художествени и всякакви други критици, които трудно схващат дори разликата между червен и зелен домат, ако им ги покажеш, какво остава за стойностите на дадено творческо или друго решение.

Затрупани сме с такива! А известно е, че подобното по-лесно ражда подобно, отколкото различно. Е, как тогава искаме политиците и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар