АКО ВИ СЕ ПЛАЧЕ, НЕ ПЛАЧЕТЕ ЗА РЕФЕРЕНДУМА, А ЗА ОМБУДСМАНА

август 14, 2015 at 2:48 pm (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Точно преди да излезе в лятна ваканция, българският парламент взе решения, свързани с реформата в съдебната система, референдума по изборното законодателство и избра нов омбудсман. Каква е предисторията и какво развитие може да се очаква по тези твърде важни за обществото теми – тази седмица слушаме втората част от коментара на Пламен Асенов.

Темата за референдума по въпроси, свързани с изборното законодателство, който бе подкрепен с 570 хиляди подписа и като предложение беше вкаран в парламента от президента Росен Плевнелиев, неочаквано за мнозина, не получи предвижданата подкрепа. На практика референдумът всъщност бе бламиран, защото от трите въпроса, формулирани от президента – за въвеждане на задължително гласуване, за разширяване на мажоритарния елемент в изборите и за въвеждане на електронното гласуване, първите два бяха изцяло отхвърлени.
Това отново доведе до някои търкания в управляващата коалиция, конкретно и за пореден път – между ГЕРБ и РБ, в опит да се изясни въпроса кой за какво е гласувал и какво точно е имал предвид, когато е казал еди какво си по темата. Това обаче е дребен ефект, който вероятно ще отшуми като лятната жега. Президентът Росен Плевнелиев също се показа силно засегнат от неочаквания за него резултат, а мнозина коментатори сякаш наляха вода в неговата мелница, като проплакаха за провала на референдума.
Големият въпрос според мен обаче е защо президентът изобщо се ангажира с каузата на този референдум, който под булото на уж най-демократичния инструмент – допитване до народа, прикриваше всъщност потенциал за доста недемократични или дори антидемократични решения и действия.
Какво имам предвид?
Първо, 25 години поред тук общественото доверие в политиците и политиката спада ли спада, спада съответно и изборната активност, която понякога дори поставя под съмнение самите резултати от даден вот. Но някак си, вместо да види гредата в собственото си око и да я извади за общо благо, тъй нареченият „елит” предпочита да търси механични решения – класически пример за което е въвеждането на задължително гласуване с цел повишаване на активността.
Второ, като цяло, българското общество страда от липсата на добро разбиране за свободата, нейните измерения и функции, начините за нейната реализация и цената, която се плаща за нея. Особено с цената то изобщо не е съгласно.
Доказателствата за казаното са много – например силното отчуждение, което властва сред хората в България, почти пълната липса на реално местно самоуправление, а това, което съществува под такова име е всъщност само параван, с който се прикрива другият огромен проблем – твърде силната централизация на държавата. Тя се държи в този вид, независимо каква е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПЛЕВНЕЛИЕВ ДА ЧЕТЕ ТОКВИЛ, ЗА ДА НЕ СЕ ПРАКТИКУВА В БЪЛГАРИЯ „ТИРАНИЯТА НА МНОЗИНСТВОТО“

август 8, 2015 at 11:09 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/52098-de-profundis-plevneliev-da-chete-tokvil-za-da-ne-se-praktikuva-v-balgariya-tiraniyata-na-mnozinstvoto.html

През 1835 година френският аристократ Алексис дьо Токвил издава първия том от знаменитата си книга „Демокрацията в Америка”. Той е на 30 и още не знае, че така ще се превърне в един от фундаментите на модерната социология и политология. Нито някога ще узнае, че през 2011 година Збигнев Бжежински ще каже за него: „За да разбереш Америка, трябва да си чел Токвил, който още преди 175 години прогнозира потенциалните заплахи за американското общество”.
Та същият този Токвил, който има страстен уклон към свободата, измисля и в книгата си за първи път употребява термина „тирания на мнозинството”. Това означава – налагане на решения, които поставят интересите на обществото по-високо от интересите на индивида. Алексис дьо Токвил смята, че всеобщото избирателно право и свързаният с него диктат на широките маси постепенно ще доведат до унищожение на свободата, до засилване ролята на държавата, до политическа индиферентност на индивида и съответно – до стремеж на гражданите да търсят и получат политическа опека отгоре, а не да развиват свободното си самоуправление.
Всичко това да ви прилича на нещо познато? Само че реализирано не в САЩ, а в България?
Така си е – атомизирано общество, което не може да роди и да устоява истинска гражданска позиция; люде, които не искат свободата си, защото не знаят какво да правят с нея; огромна маса от хора, които непременно искат да бъдат равни на всички останали, като смъкнат всички останали до своето ниво; свръх централизирана държава, в която местното самоуправление е повече параван за прикриване на този факт, отколкото реална обществена сила; политически партии, които се ръководят най-вече от тясно егоистичните интереси на върхушките си, а не от идеята за истинско обществено развитие…..
На този фон ми се ще да препоръчам на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ВОТ 2 В1 Е ТВЪРДЕ ЛОША ИДЕЯ

юни 5, 2015 at 5:43 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ В България – президентът Росен Плевнелиев обяви, че наесен, заедно с местния вот, ще има референдум за въвеждане на задължително и електронно гласуване, както и за засилване на мажоритарния елемент в изборите. Удачно ли е съвместяването на тези два вота – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, започнаха ли партиите активна подготовка за местните избори през есента?

– На етап сме, Фили, в който основните партии се дебнат, донаместват се в политическото пространство и гледат да заемат добри позиции повече една спрямо друга, отколкото да работят активно с електората. Това е плод на измененията, настъпили в българския политически живот от миналата година насам и развитието на няколко паралелни процеса. Първо, БСП след падането на кабинета Орешарски и бягството на бившия лидер Станишев в Брюксел, все повече се маргинализира. Второ, разпадна се и коалицията БСП-ДПС, която изглеждаше здрава, докато двете партии участваха в управлението. Трето, силно западна партия Атака. Тя доскоро се правеше на ултранационалистическа формация, но изведнъж се оказа, че е чист руски проект, който загърбва българския национален интерес, а защитава със зъби и нокти руския.

– Пламен, това са промени сред бившите управляващи, а какво стана в средите на бившата опозиция?

– И там процесите след падането на кабинета Орешарски се развиха бързо, Фили. Най-голямата центристка формация, ГЕРБ, смяташе, че ще извлече огромни дивиденти от провала на левицата, включително самостоятелно мнозинство, но не получи чак толкова. Да, премиер отново е Бойко Борисов, но начело на странна коалиция. В нея политически най-близък партньор на ГЕРБ е РБ, формация от няколко партии, които сами по себе си едва се крепят заедно поради вътрешни напрежения. Освен тях, в управленската коалиция участват още партия АБВ на бившия президент Георги Първанов и тъй нареченият Патриотичен фронт. Първите растат заради разпада на БСП, вторите – заради разпада на Атака, но и двете формации са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар