ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА „КОРУПЦИОННАТА БЪЛГАРИЯ“ В ПЛОВДИВ

ноември 16, 2016 at 7:42 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

15027430_10154740348689777_868929712181889230_n

Ако сме умни, ще прочетем тази книга.

Тя никога няма да стане любимото четиво за човешката ни емоция, за онова донякъде разбираемо желание да плуваме безметежно из живота и да се забавляваме. Но със сигурност би трябвало да се превърне в настолно четиво за българския ни разум, ако такъв все още ни е останал в главите.

Да, тя ни връща във времена, които не бихме искали да преживеем отново – онези, в които комунистическите бандити откровено и безогледно, директно, чрез подставени лица и по всякакви други възможни начини, награбиха ненаграбеното от тях дотогава, разпределиха си териториите не само в сивата и черната, но и в бялата зона на живота ни, сътвориха модел на посткомунистическия ни преход, който изкриви целта и смисъла на самия себе си.

Да, твърде неприятно е да четем как ни изработиха тъпите иначе членове на тази престъпна шайка, докато ние, светлите интелектуалци, лапахме мухите и наивно се самозалъгвахме, че съвестта и моралът ще заговорят в тях, че принципите на доброто ще надделеят над силите на злото, че нещата сами ще си дойде на мястото, защото всички хора са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

БЪЛГАРИЯ – НЕ МАФИЯ В ДЪРЖАВАТА, А ДЪРЖАВА НА МАФИЯТА

октомври 18, 2016 at 12:07 pm (Публицистика) (, , , )

На 19 октомври 2016 г., сряда, от 18,30 ч. в Съюза на архитектите /ул. „Кракра” 11/ в София ще се състои премиера на изследването „Корупционната България”. То е опит да се състави история на корупцията в България в годините на преход от тоталитарен комунистически режим към демокрация.

Пред публиката ще бъде представен Том I, обхващащ различни случаи на корупция в периода 1990-1997 г. Негови автори са Едвин Сугарев, разследващият журналист Христо Христов /основател на сайтовете desebg.comagentibg.com и pametbg.com/.

poster-2

На премиерата в сряда книгата ще бъде представена от историка Момчил Методиев и Методи Андреев.

„Голямото предимство на този изследователски труд се състои в това, че събира на едно място поредица от корупционни афери, които, обединени на едно място, демонстрират последиците от корупцията, изкривяванията в цялостната обществена среда и възпроизвеждането на тези практики на по-високо равнище”, посочва Момчил Методиев.

Едвин Сугарев допълва:

„Ако трябва да обобщим своите мотиви за реализацията на настоящия проект, то те са следните: широкото разгръщане на корупционните практики във всички сфери на обществения живот, липсата на реални усилия от страна на държавата да обуздае този процес, практически неработещата съдебна система и драматичната липса на справедливост са сред най-сериозните фактори, които спъват развитието на гражданското общество и предизвикват мащабна емиграционна вълна, която изправя страната пред демографска криза. Наличието на постоянно присъстващи корупционни скандали, засягащи премиери, министри и народни представители – както и фрапиращият отказ да бъде потърсена отговорност за извършените от тях престъпления, девалвират не само демократичните ценности, но и доверието в политическото като цяло.“ Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПОЛИТИКАТА НА ЖИВОТА

юли 19, 2013 at 4:53 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Повече от месец продължават протестите в България за оставка на кабинета и нови избори. Гладната стачка на известния поет и общественик Едвин Сугарев бе прекратена, след като състоянието му рязко се влоши. В същото време се очаква ГЕРБ и БСП да започнат диалог помежду си. За ситуацията в България разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, каква е последната информация за състоянието на Едвин Сугарев, продължава ли то да бъде тежко?

– В сряда, на 23-я ден от гладната си стачка, Едвин бе приет по спешност в болница, Фили и малко по-късно стана ясно, че прекратява протеста си. Според лекарите пряка опасност за живота му няма, но, доколкото се разбра, има опасност за здравето му. Истината е, че духът му остана силен, както винаги, но тялото го предаде. Той се надяваше, преди да стигне до здравословните проблеми,  да продължи гладната стачка още доста време, поне двадесетина дни. Казвам го от първа ръка, защото в последното писмо, което ми писа 2-3 дни преди кризата, Едвин направи асоциация с протеста на поета Биньо Иванов преди години. Тогава Биньо изкара 47 дни глад, без изобщо да стигне до здравословен проблем. Но – така било писано и в края на краищата всички, които със затаен дъх следяха изхода от тази надпревара между политиката на живота и политиката на смъртта, вече могат да си отдъхнат. В известен смисъл, разбира се, защото това не означава, че политиката на живота тук е пълен победител.

– Какво имаш предвид, очакваш да последват други драстични форми на протест от негова страна ли?

– Не, Фили, може би аз погрешно се изразих. От страна на Едвин очаквам да прави това, което може най-добре – да пише и да продължи да бъде глас на моралната съвест на България. Стотици хора вече му казаха, че искат точно това и се надявам да се съобрази с тях. На практика гладната стачка успя, макар да бе спряна, преди правителството да падне. Защо успя ли? Първо – Едвин остана жив, като в същото време правителството е достатъчно разклатено и няма връщане назад. Обаче и управляващите спечелиха, те не стигнаха до момента заслужено да бъдат наричани „убийци”. Второ – един неуморим критик не само на сегашното управление, но и недъзите в българска политика изобщо, ще продължи да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ТОВА МНОГО БОЛИ

юли 1, 2013 at 6:18 am (Публицистика) (, , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Multi dinero! Multi клец-клец по цял ден! – обещава Джоу Гладника на италианските курви, докато ги лъже, че е велик фотограф от списание „Лайф” и ги кандърдисва да се снимат голи в предизвикателни пози. Книгата е „Параграф 22” на Джоузеф Хелър и е толкова абсурдна, че на моменти плачеш от смях.

Но като гледам хората наоколо, на никого не му е до смях, граждани, всички само плачат. Имам чувството, че населяваме свят, създаден от извратеното въображение на някоя българска курва, току-що получила въпросните много пари, в комбинация с монополното право целокупно да ни клец-клеца по цял ден.

„Само че не от списание „Лайф”, а от списание „Жизнь” го е получила” – уточняват пловдивските педанти.

Прави са. И наистина има известна разлика, повярвайте ми.

По този повод искам да кажа на другаря вицепремиер Йовчев две неща. Първо –  полицаите му да не гонят балетисти по софийските улици, а да озаптят черносотника с имунитета и неговите срамежливи щурмоваци, дето се крият в качулките си всеки път, щом някоя камера ги погледне. Ако това не стане, народът може да реши сам да редуцира данъка си към държавата, която отглежда ченгета по два метра дълги и по 120 кила парчето. Редуцирането на данъка би било правилна стъпка към редуциране и на ченгеджийските размери, защото за гоненето на балетисти чак такава внушителност не им е необходима.

Второ – след като се твърди, че в контраразузнаването Йовчев е работил по руска линия, най-после да използва нещо от наученото там в полза на българския национален интерес. Може например да разкрие публично кой вече години наред финансира и насъсква споменатия черносотник, фашизоид, славянофил и първи специалист по етика в републиката, за да поддържа той постоянно високо нивото на напрежение в тази страна. Дори да не го разкрие публично, може поне да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ОКТОФРЕНИЯ ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ГОВОРЯТ ГЛУПОСТИ

февруари 15, 2010 at 8:18 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

  • Нещата около Алексей Петров, не могат да се обяснят в една нормална държава. България не е нормална държава и това е големият проблем 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

В обикновения живот се смята, че има поне два случая, в които човек трябва да си мълчи задължително – когато говори с жена си и когато шефът му разговаря с него. Философите дават и трета възможност – когато няма какво да каже. Само че тази опция не се ползва с особена популярност сред нормалното човечество.

Някои наивници смятат, че в политиката също има най-малко два случая, в които мълчанието е повече злато от говоренето – когато ти е оцапано дупето и когато с говорене ще сътвориш повече глупости, отколкото с мълчание. Но така смятат наивниците, които не са политици, а гледат отстрани. Онези, които работят тази професия или се навъртат близо до нея са убедени, че говоренето винаги помага. Грешат – но са убедени.

Нека да видим как точно грешат – покрай операцията “Октопод” някои очевидно заболяха от октофрения и дадоха редица примери.

Кристина Патрашкова, в. „Галерия”, в интервю за в. „24 часа”:
„Категорично твърдя, че Петров няма нищо общо със собствеността на вестника.….Това обаче не означава, че аз и колегите от вестника не се познаваме с него. Направих едно голямо интервю с него и покрай него между нас се формираха и човешки отношения.

Въпросът за собствеността наистина е сложен. То човек понякога не е сигурен и досежно собствеността върху жената или чорапите си, какво остава за цял вестник. Интересното в случая обаче е друго – топлите човешки отношения, които са се формирали между Патрашкова и Петров в резултат само на едно голямо интервю. Изобщо няма да питаме какъв точно е характерът на тези отношения. Като види Патрашкова, човек не може да си представи друго, освен нещо чисто платонично. По дълбоко от това би било лош атестат за офицера Петров като мъж.

Аз например като журналист имам множество дълги интервюта с политици и политички. И нямам нито едно, покрай което между нас Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ГЪРМЯНИ ЗАЙЦИ ГЪРМЯТ ЗАЙЦИ В ГЪРМЕН?

март 18, 2009 at 10:32 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

18.03.2009

 

Демонстративната акция на ДАНС в село Гърмен, при която спецченгетата издириха  двама радикални ислямисти в лицето на Кмета и Даскала, заловиха ги тутакси, след което ги пуснаха, пак тутакси, може да изглежда – и в действителност изглежда – жалка. Само че на кой му пука, след като българското общество се е докарало до такова състояние, че дори подобни жалки акции вършат прекрасна работа на своите поръчители и изпълнители.

Разбира се, появиха се достойни граждани като Антонина Желязкова, Михаил Иванов, Едвин Сугарев и други, които биха тревога, че се подхваща опасна игра с огъня, че някой се опитва да печели /вероятно предизборни/ дивиденти от сценката, предупредиха, че, както неведнъж в България, раздухването на несъществуващи проблеми цели да се прикрият или омаловажат истинските, изобщо – казаха безкрайно верни и точни неща по повод случилото се.

Но главният въпрос е дали казаното от тях ще бъде и чуто! Дали хипотетичното гражданско общество в страната се е обърнало към проблема с онова ухо, в което няма тапа? Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара