De Profundis: ПЛЯСКАНЕ ПО ДУПЕТО КАТО МЕТОД ЗА СПРАВЯНЕ С ТЕРОРИЗМА

април 3, 2016 at 10:33 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/70806-de-profundis-plyaskane-po-dupeto-kato-metod-za-spravyane-s-terorizma.html

Терористите са подли страхливци с малки п…ки и голямо его. Като деца те не са пляскани по дупето, за да разберат, че не могат да имат всичко на този свят, дори много да го искат; че другите са живи, не кукли и трябва да изпълнят дните, отредени им от Всевишния, както и да се нарича той, а не да им ги скъсява някой тъп маниак; че техните велики идеи имат граница и тя опира във великите идеи на другите – и по-добре да съжителстват мирно, защото сблъсъкът за налагане на моите над твоите велики идеи води до смъртта на всички велики идеи.

Казвам това по принцип за терористите, не само за онези, които се пишат ислямски и които най-често тревожат сънищата ни напоследък.

Ако искате съвет, граждани, как да намалим заплахата всеки идиот с автомат да се смята за Господ и да отнема животи, първата мярка е да се върнем към добрия стар механизъм за възпитание, наречен „пляскане по дупето”. Процесът на социализация е пътят между всеобхватния детски егоизъм и неговото овладяване в името на ползите от цивилизованото съжителство. За последните 50 години обаче разни псевдо-либерални плъшоци обявиха традиционните методи, които показват на детето границата на егото по разбираем за него начин, за фашистки. И сега всяка любяща майка се цупи, ако някой възрастен иска детето да му направи път, а не му отстъпи той. Обяснението е – то е малко и не разбира.

Така, де, то наистина не разбира. И точно заради това не може да командва разумните хора, трябва да се съобразява с тях. Иначе ще зачестят случки като онази в Германия, когато един запознат с правата си пикльо се оплака в полицията от родителски тормоз, задето го карат да си Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: КАК ПЪК НЕ СЕ НАСИТИХМЕ НА СОБСТВЕНАТА СИ ПРОСТОТИЯ

май 26, 2014 at 2:15 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Вчера сутринта в махленското кафене денят започна с един много нюансиран, задълбочен и изтънчен диалог. Ето го.
– Ходи ли вече да гласуваш, бе, майна?
– `Ми да.
– И к`во?
– `Ми нищо.
Не знам дали си давате сметка колко надежди и разочарования, колко ясна гражданска позиция и дълбоко гражданско негодувание, колко силен порив и силен скептицизъм стоят зад тези простички, нехайни думи, облечени в раздърпана фланелка и навлекли чехли на бос крак.
Днес не ми се говори, граждани. Какъвто и да е резултатът от изборите – не ми се говори.
Толкова не ми се говори, колкото вчера не ми се гласуваше.
Все пак гласувах, защото трябва по някакъв начин да бъде спряно настъплението на комунистите и в Европа, и в България. Те не само носят постоянни беди на страната с изключително некадърното си управление, но напоследък вече съвсем еднозначно, без да се церемонят и прикриват, искат да ни извадят от Европа и НАТО, за да ни подарят отново на Путин.
Като някакви крепостни. Като дебили безмозъчни.
Това не е добре нито за България, нито за Европа и трябва да бъде спряно, а единственият начин е гласуването. Няма измислен друг, по-добър. С пищови не става – видяхме вече. Ако човек оскотее като тях, се превръща в тях – затова не става.
Ама – казват някои, включително и аз – от цялата предизборна кампания, пък и от развитието на целия политически живот напоследък се видя, че нямаше за кого да се гласува, нямаше за какво да се гласува, нямаше платформа, зад която да се застане, нямаше идея, която човек да приеме за водеща, нямаше пълноценен европейски дебат, от който поне да се разбере визията на тази или онази партия по най-важните европейски въпроси.
Е, да, нямаше нищо такова.
Но въпреки това имаше самата Европа и нейните ценности – свобода, демокрация, човешки права, собственост, нормални отношения между хората, талант, образование и развитие, повече усмивки, отколкото мръщене. Това имаше пред нас. От другата страна стояха фалитът на държавата при Живков, фалитът при Луканов, фалитът при Виденов, стояха популизмът, черният ПР, лъжата и простотията, превърнати в основни правила на обществения живот от Сакскобургготски насам, имаше ДС и ДПС, имаше широко зиналата паст на нашите никога неканени спасители от Москва и още много Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар