ЗА ЛИПСАТА И ЛИПСАТА НА ЛИПСА

юли 15, 2010 at 5:15 am (Публицистика) (, , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

  • Мнозина биха се подписали под твърдението, че това, което им се случва в тази страна, не е онова, което е нормално да им се случва 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Свикнали сме да смятаме, че нулата е нищо, но това дори не само от философска, а и от чисто житейска гледна точка е погрешно – тя не е нищо, а означава липса на нещо.

Някой замисля ли се изобщо върху природата на липсата? Не, към темата ме тласка не някаква конкретна липса, защото на мен по принцип само абстрактни неща ми липсват. Нито пък имам нещо в повече – слънчасване от жега лятна, да речем. Но какво щяхме да правим например, ако от двете нули липсваше едната? В една нула трудно се ходи по каквато и да е нужда. А какво става, ако изведнъж се окаже, че на последната банкнота от сто лева, която стискаме за черни дни, също липсва една нула? И как щяхме да измислим компютъра, ако не съществуваше бинарният код, в който нулата играе точно толкова значима роля, колкото и единицата?

Но напоследък, кой знае защо, се улавям, че никак не ми липсват такива неща като президентът Георги Първанов. И то не ми липсват въпреки натрапчивото ми усещане, че на неговото президентско място е изписана една голяма нула – поне що се отнася до отредената му от Конституцията роля да играе защитник на българските национални интереси. Справка – последователната позиция на президента по руските енергийни проекти, които ще вкарат страната в онази яма, засега изкопана и приготвена специално за реакторите на АЕЦ “Белене”.

Чудя се обаче дали догодина, когато Първанов вече не се титулува президент, той ще ми липсва повече или по-малко, отколкото в момента. Това е голяма дилема, да знаете. От една страна си давам сметка, че да ми липсва повече от никак, означава Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 2 коментара

СИГУРНО ЗАЩОТО Е ПРОЛЕТ

май 13, 2010 at 4:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Приказка за българския национален интерес от Лондон до Варна и от Първанов до Борисов 

Пламен Асенов, политически коментатор 

Сигурно защото е пролет, напоследък все нещо ми е приповдигнато и не знам дали отстрани това не изглежда малко неприлично. Не, не – умствено ми е приповдигнато, не телесно, както всички помислиха отначало. Ако беше телесно, нямаше да го казвам публично, а щях дискретно да го кажа само на когото трябва.

С положителност един от поводите за тази приповдигнатост се корени във факта, че консерваторите, макар да нямат самостоятелно мнозинство, спечелиха изборите за депутати в Камарата на общините на Великобритания. Заедно с либералните демократи на Ник Клег те правят и първото от 1945 година насам коалиционно правителство на Острова. Начело на кабинета е 43-годишният консерватор Дейвид Камърън, най-младият британски премиер през последните 200 години. Такива ми ти работи по въпроса за времето в британската политическа традиция.

Там то е малко разтегливо понятие като онова с прочутите айнщайнови близнаци,  единият от които прави пътешествие със скоросттта на светлината в Космоса и след 50 години се завръща младичък, а брат му, който си стои на Земята, е с 50 години по-стар. И въпреки това пак си приличат досущ.

Защо обаче това развитие в далечен Лондон толкова ме приповдига ментално, ще попитате. Ами просто е – като европейски българи трябва да сме наясно, че има  няколко неща, които само Великобритания може да даде на Европа, следователно и на нас. А когато консерваторите са на власт там, те дават на Европа въпросните неща по-пълноценно.

Първото от тях е здрав разум. Този типично британски израз не е просто израз, а нещо като символ-верую в страната. Подозирам, че здравият разум там е продукт, натрупан със столетия опит по отношение проявите на нездрав разум, определян от нас, континенталните европейци, като “характерната британска ексцентричност”. Но тази ексцентричност напоследък видимо се свежда само до два случая. Единият е, че допреди Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара