ПРАВИЛНАТА СТРАНА Е ОТКЪМ ВЗИМАНЕТО, НЕ ОТКЪМ ДАВАНЕТО НА ПАРИТЕ

юли 29, 2010 at 5:26 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

  • Някои гледат лековато на феномена “погрешено място”, но той всъщност влече много беди или поне води до абсолютна и отчайваща непродуктивност както в личния, така и в обществения живот 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Какво ще направи човек, ако рано сутрин муха закръжи край носа му и ту кацне отгоре с реактивно бръмчене, ту пак излети? Или ще се разсъни като я прасне, решил, че мухата няма място в този живот, или ще продължи да си спи, като междувременно само иронично си припомни къде, според учените, мухите обичат да кацат най-много.

“Лайна. Извинете за мекия израз, но все пак съм жена” – беше написала преди доста години в едно стихотворение Миряна Башева. Това беше по комунистическо време и всички знаеха – или поне подозираха – към кого се обръща поетесата. Тогава беше лесно да се разбере. Я се опитайте сега да се сетите към кого точно от многобройните онези, които никак не са на място в общия ни български живот, би прилегнал най-добре този стих…..

Някои гледат лековато на феномена “погрешено място”, но той всъщност влече много беди. Или поне води до абсолютна и отчайваща непродуктивност. Давам пример. Д-р Данийка, герой на Хелър от “Параграф 22”, разправя историята на млада двойка, дошла при него с оплакване, че жената не може да забременее. “Слагаш ли и го редовно?” – попитал докторът. “Всяка вечер” – гордо изтъкнал мъжът, а булката, макар леко изчервена, потвърдила с енергично кимане. Когато докторът разпитал подробно обаче, оказало се, че младежът наистина го слага всяка вечер, само че на погрешното място. Та се наложило после с помощта на гумени играчки да им се обяснява как се прави цялата работа, за да има ефект.

Но ако в частния живот подобни развития са донякъде поправими, то за онагледяване на добрия пример в обществения живот подходящи гумени играчки няма измислени. Да вземем ситуацията с любимата на всички българи Национална електрическа компания /НЕК/. “През последните няколко години не е построен нито километър нова мрежа, инвестиционни разходи за ремонт и поддръжка на преносната мрежа са били насочвани към проектите за строеж на АЕЦ “Белене“ и “Цанков камък“, вместо да се покриват дейности за изпълнение на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ПАРИ СРЕЩУ РЕФОРМИ – МАЙ УЦЕЛИХМЕ ВАКСАТА

юни 10, 2010 at 4:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/ 

  • Не мога да разбера защо Дянков прилага този подход спрямо ограничен брой министерства и само във връзка с актуализацията на бюджета, защо не го приложи към всички, като го приеме за философия на бюджета през следващата година?  

Пламен Асенов 

“Искам срещу парите, които даваме, да има реформи” – каза онзи ден финансовият министър Симеон Дянков. Това е едно от най-правилните изречения в българското публично пространство за цялото време на тъй наречения български преход.

Наистина, то идва до ушите ни с около 20 години закъснение. По отношение на структурата и действията на цялата държавна машина някой трябваше да го каже още през 90-та и всички след него да го устояват досега. Нямаше кой, разбира се. В България винаги е така – или няма кой, или ако има кой, той не знае какво и с какво, а най-често, от негова лична гледна точка, няма и защо.

Не съм сигурен дали е по-добре късно, отколкото никога, защото е известно, че много често “късно” означава на практика “никога”, но предвид схемата, по която се гради българският опитимизъм, може би все пак е по-добре късно. Имам на ум схемата, че колкото сме по-зле, толкова по-добре очакваме да станем. Тя намери отражение и в последното проучване на НЦИОМ, според което цели 44 процента от българите очакват жизненият им стандарт да се подобри, при положение, че за 63 на сто през последната година въпросният стандарт реално се е влошил.

Нейсе, важното е, че Дянков най-после произнесе сакралната реплика за парите срещу реформи. Ако наистина може да устиска казаното и да го реализира на практика, това ще има добър ефект.

Като стана дума за ефект, сещам се за вещицата баба Вихронрав от “Светът на Диска” на Тери Пратчет. Нейните магеснически отвари винаги действат безотказно, защото във всички тя задължително слага нещо много просто, но много ефикасно – aqua. Не дестилирана aqua, aqua на хапчета или някаква друга сложна и научна aqua, а най-обикновена aqua от кладенеца. Самата дума обаче Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

РОМАН ДО РОМАНА, МИЛА МОЯ МАЙНО ЛЬО…..

април 9, 2010 at 6:04 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

  • Майлоу Майндърбайндър от “Параграф 22” купува от себе си яйцата на остров Малта за 5 цента парчето, продава ги, пак на себе си, в Пианоза за 3 цента и всички печелят, защото всички са членове на синдиката и имат дял 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

https://asenov2007.wordpress.com/ 

Мила моя майно льо,

До онзи ден мислех, че живеем по-скоро в романа “1984” на Джордж Оруел. В него свободата е робство, лъжата – истина, Биг Брадър обича всички и всички обичат /да гледат/ Биг Брадър Точно както в България. Само дето горкият Оруел не е успял да измисли чалгата като всеобщ културен феномен, ама то това не може да му се вменява като вина – за измислянето на чалгата е необходимо да си голям тъпанар, пък той е бил умен мъж все пак.

Оказа се обаче, че греша, мила моя майно льо, поне частично греша. Оказа се, че в действителност живеем в “Параграф 22” на Джоузеф Хелър. Там вездесъщият Майлоу Майндърбайндър купува от себе си яйцата на остров Малта за 5 цента парчето, продава ги после, пак на себе си, в Пианоза за 3 цента и всички печелят. И той печели, но и всички останали, защото всички са членове на синдиката и имат дял.

Та и ние, нали божем всички сме членове на синдиката “България”, от години печелим от продажбата на електроенергия по абсолютно същата схема. Затова не е прав премиерът Борисов да се възмущава, че НЕК купува “енергийния микс” за 90 лева, а го продава на Електроразпределителните дружества /ЕРП/ за 88 лева. И да вика ядосано, че всеки ученик, завършил гимназията в Банкя ще ти направи простата сметка, че така не може да се печели, та затова НЕК от години работи на голяма загуба, вместо на голяма печалба, както работят всички подобни компании по света. Питайте шефовете на НЕК дали те лично са на загуба като работят на загуба…..

Според мен премиерът все още не е дозрял да ги разбере тия работи. Хората от НЕК очевидно не са завършили в Банкя, а по София, по Москва или пък по разните партийни школи на някогашната БКП и затова знаят точно как се печели от загубата. И Борисов вика – “питах ги да ми обяснят как става това, те мълчат”. Ами мълчат, очевидно и те смятат, че той още не е дозрял да научи как става – само от десетина месеца е премиер.

Но има и още, мила моя майно льо, има и още. Печалби, имам предвид. Токът конкретно от АЕЦ “Козлодуй” се продава всъщност на цена 66 лева, а се изнася за чужбина на цена 68 лева. Оттук очевидно се печели дори по Бойковите занижени стандарти. За вътрешна консумация обаче същият този ток Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА МАЛКИТЕ ПОЛИТИКИ

март 12, 2010 at 4:32 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

  • Полезен наръчник за това как да прецакаме всички останали, докато всички останали ни прецакват 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Малките политики са онези, които не могат да си намерят краката вечер, когато решат да ги измият, толкова са им къси. Добра представа точно колко са къси  дава уточнението, че поне с един от многото си крака те винаги са бръкнали в джоба на целокупния българин. Големите майстори на малките политики пък са известни с това, че живеят на принципа на памперса – само се пълнят, без да се интересуват от повторната употреба. Впрочем, това е принцип и на презерватива също.

1. Такса мощност

Енергийните дружества отдавна са известни като големи майстори на малките политики. Сега от EVN искат да въведат “такса мощност”, а ДКЕВР, държавната комисия, призвана да защитава общите български интереси от попълзновенията на монополистите, с удоволствие им разрешава. Даже по телевизора се изигра сценка, при която журналистите викат на човека от ДКЕВР, че това си е такса електромер, а той отрича – не, отнюд, не е такса електромер, нещо съвсем различно е. И те пак – ама….., а той пак – не!

Разбира се, славните енергетици нищо не измислят сами, те следват примера на колегите си параджии, които отдавна се уредиха да получават пари, независимо дали парата им се потребява или не. Това се нарича “осребряване на монополно положение” и EVN търпят критика, че чак сега измислиха подходящата формула. Със забавянето си те всъщност ощетиха държавната хазна, с чиито постъпления трябва да се плаща на социално слабите, които не могат сами да си плащат тока.

Общата идея е, че всеки човек се бръква с близо два лева, защото EVN му доставят мощност до къщата, а той дали харчи въпросната мощност, няма значение. Все едно насила да ти тикнат холограма на голата Анджелина Джоли в леглото, а после да те таксуват като за истинската Джоли. И държавата да постанови, че дължиш като за истинската. Подобно е, макар не толкова приятно.

Тук има няколко въпроса, които може и да изглеждат леко безсмислени, но като общество сме длъжни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара