182. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЕСХИЛ /първа част/

ноември 20, 2016 at 11:24 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

13. 04. 16, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100680421/velikite-evropeici-eshil-parva-chast

Антична гръцка музика, Танцът на сатирите

Чувате ли танца на сатирите? Надарени с кози рога и копита, весели и пияни, с груби крясъци и фалически шеги на уста, те идват на подскоци от най-тъмните времена на човечеството и се забиват право в неговия център – изкуството, което прохожда. Козлоногите пияндета образуват свитата на Дионис, тракийски бог на възраждащата се и умираща природа, с други думи – на лозята, виното и веселбите. Произходът на Дионис митологично е леко нагласен, за да пасне на гръцкото желание хем да го откраднат от траките за свой бог, хем да излезе, че просто си го връщат, след като някога траките са го откраднали от тях. За раждането на Дионис има две интересни истории. В първата негова майка е Семела, дъщеря на тиванския цар Кадъм и съпругата му Хармония, тя пък дъщеря на Арес от личната негова сестра и жена, Афродита. В един момент палавникът Зевс зърва правнучка си Семела и се заклева във водите на Стикс да изпълни всяко нейно желание, ако тя спи с него. Семела забременява на бърза ръка, още докато се чуди какво точно да си пожелае. Ревнивата зевсова съпруга Хера обаче, обръгнала на такива интриги, я подучва да поиска да види Зевс в цялото му величие. Зевс отказва, но, обвързан с клетвата, все пак се появява пред Семела в гръм и мълнии. От страх тя ражда преждевременно и умира. Върховният взима бебето, зашива го в бедрото си, откъдето после излиза Дионис. Другата версия пък води пряко към темата за произхода на театъра и трагедията. Според нея Дионис е син на Зевс и Персефона, богиня на подземното царство. Ревнивата Хера обаче поръчва на титаните да убият детето. Те приемат, защото се страхуват, че един ден точно Дионис ще наследи баща си на трона. Титаните разкъсват младия бог и изяждат части от тялото му, а Зевс, щом разбира за стореното, ги изпепелява с мълнии. Атина и Деметра обаче успяват да спасят сърцето на Дионис, Зевс го зашива в утробата на Семела, която го износва и така Дионис става „дважди роденият”. Обаче в историята има разклонение, което казва – от праха на изпепелените титани, вече погълнали Дионис, се зараждат хората. Оттам идеята, че във всеки човек има частица частица божествена същност – и това е основата на тъй наречените Дионисиеви мистерии.

Антична гръцка музика, Sikkinis Dance

Всичко, казано дотук, се отнася към много древни, митологични времена, далеч преди Омир. През следващите векове мистериите на Дионис, тоест, груповите песни, танци, фалическите шествия и молитвите за Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

104. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – СОФОКЪЛ

ноември 16, 2014 at 6:40 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов
15. 10. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100472674/velikite-evropeici-sofokal

Пети век преди новата ера в Древна Гърция е препълнен с хора и събития, които до голяма степен определят мисленето и развитието на цялото човечество, включително до наши дни. Софокъл преживява почти целият този век, участва в много тогавашни събития, познава много тогавашни хора. Но още по-важното е, че всички не само тогава, но и сега, познават него, великия автор на „Едип цар”, „Антигона” и още 121 други пиеси, от които, за съжаление, са запазени общо само 7. От 30 участия в надпревари за най-добра театрална пиеса Софокъл печели 24. Умира с отворени очи на над 90 години, доволен и щастлив от живота. Някои казват, че това става в Атина, където той се задавя с грозде по време на Антестериите, тридневните пролетни празници на Дионис. Други смятат, че издъхва от радост, когато за пореден път печели награда в театъра Дионисия. Трети пък твърдят, че смъртта му настъпва докато се опитва да цитира огромен пасаж от „Антигона”, без да си поеме изобщо дъх. Само дето никой не обяснява защо му е да прави такава изключителна глупост. Но може би дори за това си има добро обяснение – нали без капчица лудост геният трудно ще шупне, за да разгърне гениалният истинското си величие.

Електра на старогръцки

Превод: О, спомен за човека най-скъп за мене, ти си всичко, останало ми от живота на Ореста. С какви надежди те изпратих – с какво те срещам! Държа в ръцете си сега едното нищо, макар от къщи някога те изпроводих в младост цъфнал! Но по-добре да бях умряла, преди да те изпратя в чуждата земя със собствените си ръце – и тъй да те избавя от убийство!

Чувате ли тази трагична мелодия, тази песен, в която, въпреки, че не разбираме нито думица, веднага разпознаваме песента на жената, която жали за най-свиден човек. Това е монолог на Електра от едноименната пиеса на Софокъл, изпълнен на старогръцки. В действителност това не е песен, но самият език сякаш се пее, доста е различен от съвременния гръцки. И неслучайно Аристотел твърди, че произходът на трагедията е от дитирамбите, появили се някъде през 7 век пр. н. е. Това са старогръцките тържествени песни, които от един момент се развиват и в диалогична форма, като диалогът в тях се води между хора и рецитатора. Те са свързани, естествено, с празниците на Дионис, самата дума „дитирамб” е един от епитетите на този бог на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар