Говори Пловдив: КОГО ПРОВОКИРА УБИЙСТВОТО НА БОРИС НЕМЦОВ

март 2, 2015 at 8:39 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Убиха Борис Немцов.
Провокация! – побърза да гракне режимът на Путин.
От което излезе, че убийството е провокация срещу самия режим на Путин.
Едва ли не, сам Немцов е влязъл в мръсен заговор с някои от своите гадни приятели – украинците, примерно, или дори американците, и е измислил подлия план за своето убийство, само и само с тази провокация да се навреди в световен мащаб на официален Кремъл.
Без да се казва директно по този начин, точно това се внушава у публиката от руската пропагандна машина чрез думата „провокация” и другите опорни точки, които и в момента усилено се лансират от нея по темата.
Как в цялата идея за провокацията се вписва мирната разходка на Немцов с готината му украинска манекенка, не е ясно. Онази вечер той явно е бил настроен не за политика, а за любов – и сигурно това му е отчетено край небесните порти. Как се вписва в нея и обикновената подлост – да застреляш в гърба един политик, който винаги е стоял с лице към проблемите – също е трудно да си представи човек.
За сметка на това обаче е твърде лесно да се припомнят няколко неща.
Първо, убийството на Немцов по маниер, по начин на изпълнение, по реакции на руската пропагандна машина, се вписва идеално в цялата поредица от убийства през последните години на политически или идейни противници на Путин и неговия режим. То носи характерния почерк на КГБ, както и да се нарича тази служба сега, в путинския си вариант.
Второ, убийството на руския опозиционен лидер от една страна е чист терористичен акт. То е нагла, показно извършена наказателна операция срещу един политически противник, операция, призвана да всее страх и смут в душите на всички останали политически противници, а и на целия народ.
От друга страна обаче, то не може да е чист терористичен акт, а по-скоро гангстерско нападение, защото КГБ по принцип не може да се нарече терористична организация. Терористичните организации имат конкретни цели, поставят конкретни искания и застават открито зад /зло/деянията си, а КГБ е нещо много по-лошо и опасно за целия нормален свят, защото предпочита да убива жертвите си в гръб и да Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар

КОСОВО – ЗАПЛАХА ИЛИ ПЛАШИЛО?

февруари 22, 2008 at 4:59 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

22.02.2008 

/Фили/ След като бившата сръбска провинция Косово обяви своята независимост в неделя, още в понеделник двадесет и една страни-членове на Европейския съюз заявиха категорично, че ще признаят новопоявилата се на балканската политическа карта държава. Пет други – Румъния, Словакия, Гърция, Кипър и Испания заеха категорична позиция против признаването на Косово.

България беше единствената европейска държава, която не зае категорично нито едната, нито другата позиция.

На среща на европейските министри на външните работи в Брюксел българският представител Ивайло Калфин каза, че “ще предложи на Министерския съвет да вземе решение за установяване на отношения с властите в Косово”. Той не уточни какъв ще бъде характерът на тези отношения, но, както стана ясно, дори и това няма да се случи веднага, а след неустановен брой  седмици. През този период  “България много внимателно ще следи развитието на ситуацията в Косово и най-вече дали властите там се придържат към поетия ангажимент в декларацията за независимост за спазване на демократичните принципи, зачитане правата на малцинствата и запазване на тяхното културно-историческо наследство”.

Тази позиция веднага бе оценена както от вътрешни, така и от външни наблюдатели като половинчата и неясна. Представители на опозицията в София заявиха, че тя дори е вредна за страната. Според бившия министър-председател Филип Димитров България е трябвало да бъде сред първите, официално признали независимо Косово. Бившият български посланик в Съединените щати Стефан Тафров пък заяви, че “сегашната българска позиция не е много здравословна нито за международния авторитет на страната, нито за информираността на българските граждани”. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

БЕДНОСТ ПО ВРЕМЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

януари 30, 2008 at 8:19 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

22.06.2007 

/Фили/ Преди шест месеца България влезе в Европейския съюз като най-бедната страна-член с брутен вътрешен продукт на глава от населението в размер на 33 процента от средния за съюза. За сравнение, Румъния имаше 34 на сто.

Тогава икономисти изчислиха, че ако България поддържа постоянен ръст на  брутния вътрешен продукт между шест и осем процента годишно, на страната ще са необходими около 25-30 години, за да достигне сегашното ниво на европейските си партньори. Тази прогноза обаче бе отчетена като твърде оптимистична, защото никой не си прави илюзии, че подобен икономически ръст може да се поддържа толкова години наред. Така че реалистите увеличиха необходимият брой години двойно. Друг е въпросът, че скептиците пък попитаха – какво от това, след като останалите европейски страни през това време също няма да стоят на едно място. Така или иначе, подобен спор изглежда твърде схоластичен от гледна точка на редовия български гражданин, който се интересува от доходите си сега. А те наистина не са за завиждане.

По данни на Евростат към януари тази година страната води и в една друга негативна европейска класация – фиксираната минимална работна заплата в България е най-ниска в целия Европейски съюз. Тя възлиза едва на 92 евро месечно. Средното ниво за европейските страни по този показател се отчита в Гърция и Испания, където минималната заплата е около 680 евро, а далеч напред в класацията е Люксембург с 1570 евро.

В същото време цените на ежедневната издръжка на човек в България са напълно съпоставими с тези в Гърция и Испания и са едва около петдесет процента по-ниски от тези в Германия например.

Затова никак не изглежда случайно, че през последните месеци въпросът за увеличение на доходите все по-често става част от дневния ред на българското общество. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

БЛАТО С КРОКОДИЛИ, КОИТО СЕ БИЯТ

декември 19, 2007 at 8:31 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

11.05.2007 

/Фили/ Вече две седмици хората в България са зрители и слушатели на безпрецедентен скандал, в който се оказаха замесени ключови фигури от управлението на страната и за който дори министър-председателят Сергей Станишев призна тази сряда, че е реална заплаха за евентуална дестабилизация на властта.

Ситуацията започна да се развива в края на април след изявления пред медиите на Ангел Александров, шеф на Националната следствена служба и смятан за близък на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган. Той изнесе ограничени, но все пак достатъчно конкретни данни за изтичане на информация по едно от най-големите напоследък дела за икономически престъпления в страната и за намесени в това изтичане хора както от правораздавателната система, така и от високите етажи на властта, включително заместник-министър на икономиката. Нещо повече – Александров добави, че заради тези си разкрития е заплашван лично, включително с физическа разправа, от човек – цитирам – “който се смята за собственик на държавата”. Само ден или два по-късно обаче той каза и името на човека. Както мнозина вече подозираха, това се оказа Румен Овчаров, вицепремиер и министър на икономиката и енергетиката, както и заместник-председател на управляващата Българска социалистическа партия.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар