ЗА ИНТЕРФЕРЕНЦИЯТА НА КОМУНИСТИ И ЧЕНГЕТА

април 22, 2009 at 9:22 am (Публицистика) (, , , , )

 

Пламен Асенов

 

22.04.2009

 

В България, особено през последните години, не всички ченгета са комунисти и не всички комунисти са ченгета. Едно от нещата, които създават у публиката трайното усещане, че са едно и също обаче, е последователното желание и на двете групи – или поне на техните “политически ръководства” – да пренебрегват, заобикалят, манипулират базисните демократични принципи и в крайна сметка – да ги нагаждат изцяло към собствените си групови, тяснопартийни и тясноведомствени интереси.

Поредното доказателство е ченгеджийско-комунистическата истерия около необходимостта от ограничения на демократичните свободи, за да могат да се разкриват тежки престъпления срещу личността като зачестилите напоследък отвличания.

“Не може да се води следствие пред окото на камерите” – произнесе се дълбокомъдро министър Михаил Миков, като размаха пръст на журналистите. Айде сега, в целия цивилизован свят може, в България – не! Ами не може, защото това, което камерите евентуално ще разкрият, е некадърността на подопечните на министъра служби да се справят с шепа гангстери, чиито полицейски досиета Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 1 коментар

В БЪЛГАРИЯ – ЛЕСНО Е ДА СЕ БИЯТ ЖУРНАЛИСТИ, ТРУДНОТО Е ДА НЕ СЕ БИЯТ

септември 23, 2008 at 11:58 am (Публицистика) (, , , , , )

 

Пламен Асенов

 

23.09.2008

 

София съвсем заприлича на Москва, след като снощи журналистът Огнян Стефанов, главен редактор на електронния сайт Frognews, бе пребит до смърт от четири неизвестни лица, представили се за полицаи.

Преди време Стефанов бе посочен от ДАНС като съпричастен и към сайта Opasnite, публикувал разкрития за незаконна дейност на служители от самата Държавна агенция за национална сигурност. Публикациите там бяха най-общо обявени за “съдържащи класифицирана информация” и електронното издание бе спряно – акт, който предизвика вълна от протести както в страната, така и от международни журналистически организации. В последвали интервюта Огнян Стефанов отрече да има нещо общо с Opasnite, но по всичко личи, че не е бил достатъчно убедителен и самите Opasni не са му повярвали, след като се стигна до снощното варварско покушение срещу него.

През последните десетина години практиката да се тормозят, “съветват” или “наказават” журналисти в България беше позабравена, но случаят с Огнян Стефанов отново поставя на дневен ред въпроса за стабилността на базисния демократичен принцип – свободата на словото, а оттам и за стабилността на демократичната система в страната изобщо.

Този случай е доказателство в пряка подкрепа на съществуващите от доста време съмнения, че в България леко и почти незабележимо, но последователно, се налага система на олигархично управление, подобно на това в путинова Русия. Забравете мафията! Тя наистина е раково образувание в тъканта на демократичните системи, но твърде лесно за унищожаване, доколкото представлява просто срастване на част от хората във властта с организираната престъпност. Когато този дует се превърне обаче в трио с включването в него на представители на специалните служби, по принцип призвани да предпазват обществото от подобни тумори, образуванието става наистина нелечимо. Още повече като се има предвид факта, че в България, както и в Русия, хора от спецслужбите не просто се присъединяват като трети елемент в конфигурацията, а са в самата основа, в тъканта както на властовите структури, така и на организираната престъпност.

В такава система е лесно да се бият журналисти, трудното е да не се бият.

Физическите атаки срещу журналисти, независимо под каква форма, в демократичните държави обикновено се възприемат като важна индикация за наличието на сериозен обществен проблем. Българското общество за съжаление не притежава силни рефлекси в това отношение. Дано поне американците, при започващото посещение на премиера Сергей Станишев в САЩ, му зададат някои ясни и конкретни въпроси относно това как би следвало да се нарича и как би следвало да се третира страна, в която пребиват журналисти.

А иначе и премиерът Станишев и президентът Първанов трябва остро да осъдят случилото се. И то не само на думи, а с действия – като използват цялата власт, с която разполагат, за да накарат подопечното им МВР и подопечните им специални служби бързо да разкрият извършителите на гнусният побой над журналиста Огнян Стефанов. Дори ако побойниците са хора измежду самите тях. И най-вече ако побойниците са хора измежду самите тях. Ако това разкриване не стане до броени дни, дори до часове, то няма да стане никога.

А това пък от своя страна ще означава не само край на всякакви съмнения по въпроса дали в България има или няма олигархично управление, маскирано зад приказки за демокрация, но и по въпроса кои държавници, кои престъпници и кои специални служби участват в него.

Постоянна връзка 2 коментара

СВОБОДАТА, САНЧО…../част втора/

март 7, 2008 at 4:08 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

07.03.2007 

/Фили/ Свободни избори, свободен пазар, свободни медии, свобода на съвестта, свободно движение на хора, стоки и капитали…..След пълната несвобода по времето на комунизма в България, през годините на прехода подобни изрази от цел и стимул на общественото развитие постепенно се превърнаха в рутинно всекидневие.

По принцип теоретиците на демокрацията по света тълкуват такава рутина доста противоречиво.

Според едните, които разглеждат процеса като положителен,  достигането до такова състояние означава, че базисните демократични принципи са станали истинска част от тъканта на общественото мислене и развитие, започнали са да се вкореняват дълбоко и това е гаранция за дълготрайност и необратимост. Те смятат, че когато гражданското общество в действителност живее според тези принципи, то няма нужда хората постоянно и да говорят за тях – също както никой не повтаря постоянно на майка си, че я обича.

Според другите обаче динамичната природа на общественото развитие, смяната на поколенията, бързо изменящия се свят наоколо и редица други фактори всъщност изискват свещените крави на демокрацията да не бъдат заключвани в обора, а да бъдат впрегнати в ралото, да бъдат неизменно пред очите на всички.

В България подобни спорове все още не се водят и това изглежда като една от особеностите на демократичния преход в страната, който продължава вече почти двадесет години. За разлика от сравними страни като Полша, Чехия и Унгария например, българският преход някак си успява да се развива на едно чисто практическо, някой би казал – инстинктивно, ниво, без да теоритизира върху самия себе си. Причините за това са многобройни, но също така многобройни са и последствията от него. Те се проявяват като странности, а често пъти и като парадокси, вплетени в тъканта на българската демокрация. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

СВОБОДАТА, САНЧО…../част първа/

февруари 29, 2008 at 6:59 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

29.02.2008 

/Фили/ Свободни избори, свободен пазар, свободни медии, свобода на съвестта, свободно движение на хора, стоки и капитали…..След пълната несвобода по времето на комунизма в България, през годините на прехода подобни изрази от цел и стимул на общественото развитие постепенно се превърнаха в рутинно всекидневие.

По принцип теоретиците на демокрацията по света тълкуват такава рутина доста противоречиво.

Според едните, които разглеждат процеса като положителен,  достигането до такова състояние означава, че базисните демократични принципи са станали истинска част от тъканта на общественото мислене и развитие, започнали са да се вкореняват дълбоко и това е гаранция за дълготрайност и необратимост. Те смятат, че когато гражданското общество в действителност живее според тези принципи, то няма нужда хората постоянно и да говорят за тях – също както никой не повтаря постоянно на майка си, че я обича.

Според другите обаче динамичната природа на общественото развитие, смяната на поколенията, бързо изменящия се свят наоколо и редица други фактори всъщност изискват свещените крави на демокрацията да не бъдат заключвани в обора, а да бъдат впрегнати в ралото, да бъдат неизменно пред очите на всички.

В България подобни спорове все още не се водят и това изглежда като една от особеностите на демократичния преход в страната, който продължава вече почти двадесет години. За разлика от сравними страни като Полша, Чехия и Унгария например, българският преход някак си успява да се развива на едно чисто практическо, някой би казал – инстинктивно, ниво, без да теоритизира върху самия себе си. Причините за това са многобройни, но също така многобройни са и последствията от него. Те се проявяват като странности, а често пъти и като парадокси, вплетени в тъканта на българската демокрация.

Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар