De Profundis: ПО СПИСЪК КЪМ МЪРТВИТЕ СИБИРСКИ ПОЛЕТА

юни 7, 2015 at 7:05 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/47096-de-profundis-po-spisak-kam-martvite-sibirski-poleta.html

Много харесвам списъци и обичам да попадам в тях.
Изглежда това ми е навик, останал от комунистическо време, когато за всяко нещо си имаше списък и човек се оказваше набутан в един или друг, независимо по желание или по нареждане. Бил съм в какви ли не списъци, но, слава Богу, винаги съм се измъквал сух. Е, почти сух, ако не се броят психическите отклонения, които гледам, че всички носим като дамга от онова време…..
Най-разпространени тогава бяха списъците за пазаруване. Времето на комунизма не беше обикновено време. Имам предвид, то беше славно време, в което не можеш просто да отидеш в месарницата и да кажеш – завийте ми, моля, кило салам. Щяха да ти се изсмеят, не само магазинерите, а и дългата опашка чакащи зад теб. Първо, салам няма. Второ, дори да има, той е „кучешка радост” – с много чесън, за да се прикрие силната миризма на чесън в него. Трето, такъв-онакъв, но ще ти резнат най-много 250 грама да се облажиш, защото и други чакат. Четвърто, ако физиономията ти не се хареса на месаря, няма да ти резнат изобщо, а ще те арестува родната милиция, задето създаваш безредици.
Тогава не клиентът, а месарят винаги имаше право…..
Още по-малко пък по ония времена можеше да отидеш до магазина на ъгъла и да кажеш – дайте ми един хладилник, че бързам. Или телевизор. Такива буржоазни глезотии в търговията от онази епоха нямаше. Всичко ставаше по списък и чрез спазване реда на чакащите. Разбира се, след като се задоволи редът на онези, които никога не спазват реда на чакащите, защото, по някаква причина, имат право да не го спазват.
Никога не разбрах това тяхно право как, откъде и защо се получава, но явно не бях само аз недоразбрал, имаше и други нещастници. За идиотите като нас лекарството беше да се записваш в колкото може повече списъци за всеки случай – и ако пуснат нещо, да вземеш, к`вото пуснат.
Помня например, че в някакъв момент се оказах в списък на чакащите да си купят прочутия руски автомобил „Москвич”. Нито пари имах, нито шофьорска книжка, но това не ме спря. Разбира се, когато ми дойде редът, никакъв „Москвич” не си купих, заради което мнозина и досега ме смятат за будала.
Включвал съм се – и съм бил включван, разбира се – в далеч по-смущаващи листи.
Сега например със сигурност знам, че съм бил в разширения списък на някои девойки, за които тогава наивно смятах, че имат само кратък. Бях също в списъците на смелите родни разузнавачи от ДС, които и досега твърдят, че са служили достойно на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ЗА САНКЦИИТЕ СРЕЩУ МОСКВА И ИСТИНСКОТО ЛЕЧЕНИЕ СРЕЩУ РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ

януари 19, 2015 at 7:25 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Голям подлец е този Чичко „Гугъл” – понякога ти отваря очите за неща, които изобщо не би искал да видиш и знаеш.
Онзи ден го попитах какво има по темата „Кремъл за атентата в Париж”, а той, покрай другото, ми пусна един текст, чисто и типично българска направа, с величествено заглавие, което гласи:
„Руската или „Ислямска” държава е заплаха за Запада? Зверството в Париж даде отговор. Дано грантовите протестъри-русофоби се засрамят”.
Но да оставим настрани опита да се реализират публично почти всички руски опорни точки само в едно скромно заглавие. То се знае, че в България това е част от арсенала на истинската обществена манипулация, защото е доказано, че мнозина тук четат само заглавията. Все пак наистина интересните неща са вътре в текста.
„Когато апелирате за затягане на санкциите срещу Москва, помислете за разстреляните френски журналисти” – гласи един от ключовите моменти в писанието.
А ние седим и мислим, какво да правим.
И по този повод неизбежно измисляме, че според автора очевидно съществува някаква пряка връзка между Москва и разстрела на журналистите. Така, де, всъщност този автор само ни подсказва онова, за което отдавна се досещаме. И го прави, въпреки че с написването на текста неговата цел е съвършено друга, дори точно обратната – да прикрие тази връзка.
Неговата цел е да ни излъже. Да ни изработи. Да ни накара да повярваме в голяма поредица глупости.
Първо – глупостта, че в България съществуват русофоби. Не, бе, пич, аз досега не съм чувал в България да има русофоби, но виж, за русофили съм чувал и то много пъти. Те дори цяло движение с такова име имат официално създадено. Сигурно е и регистрирано от компетентния български съд, толкова е официално. Само дето не се знае откъде получава пари, за да се издържа. Или се знае?
Но, както и да е, важното е друго – това движение „Русофили”, казват самите руснаци, е нещо като православно чудо. То е дотолкова уникално явление сред останалия свят, който бяга от нас като дявол от тамян, че дори ние сме учудени от съществуването му. Така се изразяват, чел съм ги.
Ама с право са учудени хората – те, независимо на съзнателно или на подсъзнателно ниво, добре знаят, че трябва да си огромен идиот, за да може, веднъж сърбал руска попара, да искаш пак да имаш нещо общо с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар