ИзПодТепето с Пламен Асенов: ЧЕТИРИТЕ КОННИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ АПОКАЛИПСИС /част трета/

август 3, 2015 at 7:09 am (Публицистика) (, , , )

Специално за „Под тепето” – http://podtepeto.com/defile/chetirite-konnika-na-evropejskiya-apokalipsis-chast-treta/

Казват, че в момента Европа е изправена пред четири основни кризи, които могат да унищожат или поне да върнат назад европейския проект.
Както писа Пол Тейлър от Ройтерс, „единството, солидарността и международната репутация на ЕС са изложени на риск заради гръцката криза, ролята на Русия в Украйна, опита на Великобритания да промени взаимоотношенията си с блока и имиграцията през Средиземноморието”.
Деликатно ги описва, човекът, но все пак според него тези четири кризи са здраво свързани и преплетени, така че погрешният подход към една от тях може да утежни ефектите от останалите и да усложни още повече решението им.

Макар през миналата седмица, във втората част на този текст, да стигнахме до темата Гърция, искам да се върна само за секунда назад и да илюстрирам казаното от мен по-рано за заплахата от незаконната имиграция. Впечатляваща, но не и изненадваща, беше новината от 29 юли, че не 2, не 200, а 2 000 имигранти буквално са щурмували тунела под Ламанша в порив да преминат от Франция в Англия.
Как изобщо се стигна дотук и какво правим утре, когато тълпата от 2 000 стане армия от 20 000?
Нали сте виждали как се напуква стена от земетресение? Дори да не е достатъчно силно, за да я събори, то я подготвя. Е, сега си представете поредица от земетресения – всеки ден по едно. Второто ще напука стената още малко, при третото пукнатините ще плъзнат навсякъде като паяжина, при четвъртото парчета мазилка ще се отчупят и паднат, при петото всичко ще рухне.
Защо на петия ден ли? Ами защото Господ е създал света за седем дни, но се знае, че далеч по-лесно е да рушиш, отколкото да градиш.
Та и, заедно с имигрантите, гръцката криза е поредният подземен трус за Европа. Тя изобщо не е заглъхнала, напротив, нейните ефекти тепърва ще се усетят.
Мнението, което цитирам, е на експерта Илиан Василев от един негов скорошен коментар, мисля, че то лаконично и много точно уцелва същността на проблема право в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: СЛЕД ПИЯНСТВОТО СЪС СИРИЗА, НА ГЪРЦИЯ И ОСТАВА ДА ПОТРОПА НА КРЕМЪЛСКИТЕ ПОРТИ ЗА РУБЛИ

януари 28, 2015 at 1:44 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/37481-de-profundis-sled-piyanstvoto-sas-siriza-na-gartziya-i-ostava-da-potropa-na-kremalskite-porti-za-rubli.html

Още утре ще развея червено знаме пред банката, дето ми даде пари за апартамента, а жената и децата ще пратя да веят пред другите ми кредитори. Нереалистично е някой да си помисли, че ще платя дълговете си към тях по няколко причини:
1. Те са лихвари-изедници, подмамиха ме да взема пари, без и дума да обелят за някакво си връщане.
2. А сега искат да връщам.
3. Аз нямам никакви пари, защото съм беден.
4. Парите, които нямам, искам да си ги харча от мъка по кръчмите, а не с тях да пълня гушите на гадните капиталисти.
5. Всеки има право на щастие, а според мен човек е по-щастлив, когато не си плаща дълговете, отколкото когато си ги плаща.
А ако някой се чуди как ще се отнесат самите кредитори към мен, какво ще последва от развяването на червени знамена и издигането на човеколюбиви лозунги – лесно е:
1. Те са разумни и ще искат да преговарят.
2. И аз съм разумен, затова ще искам да ми платят, за да преговарям.
3. Но аз съм много по-разумен – ще преговарям да ми опростят изцяло дълговете, а ако те искат да преговарят само за частично опрощаване, няма да преговарям.
4. Обаче и като не преговарям, пак ще искам да ми платят, защото с ината си не ми дават възможност да преговарям.
5. А накрая ще ги накарам да се червят пред лявата и прогресивна общественост, защото аз съм горд демократ, а те са жалки глобалисти и диктатори.
Както се сещате, цялата тази смела и новаторска идея ми хрумна от нещо съвършено просто – изявлението пред ВВС Евклидес Цакалотос, говорител на управляващата в Гърция партия СИРИЗА, в което той каза: „Нереалистично е да се очаква, че Гърция ще изплати изцяло своите дългове”.
Това поражда много въпроси. Чудя се например дали и доколко е било реалистично Гърция тогава, когато е получавала кредитите, да очаква, че изобщо ще ги получи, ако и в онзи момент е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

95. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ОДИСЕАС ЕЛИТИС

август 30, 2014 at 6:52 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов
13. 08. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100448475/velikite-evropeici-odiseas-elitis

Музика по текст на Елитис от поемата „Достойно ест”

Достойно ест когато си гръцки поет, да се наричаш Одисеас Елитис. Той получи Нобеловата награда за литература през 1979 година, но това е просто едно човешко доказателство за величието му, което служи за ориентир само на нас, слабите в ориентацията хора. Иначе самата поезия на Елитис е истинското доказателство за истинското негово безсмъртие и точно тя го представлява най-добре пред онази света троица, нали се сещате – Бог, Човек и Духът вселенски, скрит във всяко закачливо намигане между първите двама.

Отварям устата си и ликува морето,
отнася словата ми в пещерите си тъмни
и на малките тюлени ги прошепва
нощем, когато човешките горести плачат.

Така започва една песен от „Страсти”, втората част от великата поема на Одисеас Елитис „Достойно ест”, за която специално му бе присъдена и Нобеловата награда. А ето и как завършва тази песен:

Ръждясва желязото, аз века му наказвам –
че в мен са изпробвани остриета безчетни.
Теменужките и нарцисите само
в нож превръщам, достойния нож на героите.

Разголвам гърдите си, ветровете се развързват,
помитат руините и порочните духове
и от облаците тежки се очиства
Земната шир – и открива Блажени ливади.

Одисеас Елитис, Микис Теодоракис, Генезис, из Поемата „Достойно ест

Превод: Тогава той проговори и морето се роди.

Какво повече да каже човек. А после идват прекрасните острови, конете от камъни и спокойните амфори, после идват морето на Гърция, небето над Гърция, целият онзи свят, в който Троянската война все още гърми и Одисей все още плува с черните кораби, светът, в който хората все още си говорят с боговете като с хора, а боговете се реят с вълшебните си крилати сандали между небето и земята постоянно, сякаш за доказателство, че безкрайността може да съществува дори на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

49. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ГЕОРГИОС СЕФЕРИС

септември 18, 2013 at 8:53 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов

18. 09. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=52

„В този час чувствам, че самият аз представлявам едно противоречие” – с тези думи великият гръцки поет Георгиос Сеферис започва речта си през 1963 година, когато Шведската академия му връчва Нобеловата награда за литература.

АСТИАНАКС

Сега, когато заминаваш, вземи със себе си детето,
което видя светлината под онзи чинар
в деня, когато ечаха тръби и блестяха оръжия,
а потните коне се навеждаха, за да докоснат
зелената повърхност на водата
в каменното корито с влажните си ноздри.

Маслините със бръчките на прадедите ни,
скалите с мъдростта на прадедите ни,
кръвта на брат ни жива във пръстта
бяха здрава радост, богат порядък
за душите, които знаеха как да се молят.

Сега, когато заминаваш, сега, когато денят на разплатата
изгрява, сега, когато никой не знае вече
кого ще убие и как ще свърши,
вземи със себе си детето, което видя светлината
под листите на онзи там чинар,
и научи го да изучава внимателно дърветата.

Страхотният, невероятният гръцки поет Георгиос Сеферис в превод на Стефан Гечев – безспорно едно от най-хубавите неща, които са се случвали в българския поетичен свят изобщо. Прочетох ви „Астианакс”, поема 17 от книгата на Сеферис „Роман”, пълна с толкова ирония и драматизъм едновременно.

Не знам дали помните, но когато в училище се учи „Илиада” на Омир, има една прочута сцена, на която задължително се спираме. В нея троянският принц и велик герой Хектор се прощава с жена си Андромаха преди битката с гръцкия герой и полубог Ахил, битка, в която Хектор намира смъртта си. В тази прощална сцена Андромаха е с дете на ръце и именно това е Скамандър, както е кръстено детето или Астианакс, както му казват всички троянци – син на Хектор и Андромаха, пряк наследник на трона на Приам. Но великата Троя пада след дългата обсада. „Безумно е да се убие бащата, а да се оставят децата живи” – съветва мъдрият Одисей. А има и пророчество, че синът на Хектор ще въздигне отново Троя от пепелта – затова гърците убиват Астианакс, като го Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар