ЗА ВОТА, НАГЛОСТТА И НАКОНТЕНИТЕ ПРИЗРАЦИ

февруари 27, 2009 at 4:41 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

27.02.2009

 

/Фили/ В България правителството на управляващата тройна социал-либерална коалиция оцеля след седмия пореден вот на недоверие, гласуван снощи.

Със 148 срещу 85 гласа управляващите демонстрираха монолитност три месеца преди края на мандата си, въпреки предварителните очаквания, че НДСВ, партията на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, може да потърси начин поне да се дистанцира, ако не изцяло да се еманципира от партньорите си. Такива очаквания имаше от една страна заради все по-дълбоките противоречия, които ясно се вижда, че съществуват напоследък между НДСВ и социалистите по различни актуални теми на управлението, а от друга – за да се спаси партията от очертаващия се за нея пълен крах на предстоящите избори.

Всъщност обаче не този на практика предизвестен резултат от вота беше най-интересното в него, а възможността по време на дебатите да се види за последно моментното разположение на основните политически сили в страната и потенциала, с който те тръгват към изборите през юни – картина, която достатъчно добре се очерта по време на предхождащия гласуването дебат.

В него се видя, че макар част от опозицията да има ясни и точни възгледи както за положението в страната, така и за основните проблеми на това управление, като цяло страда не само от липсата на единство и последователност, но и от липсата на достатъчно опит, за да проведе голяма политическа битка.

От своя страна управляващите, които по време на дебата демонстрираха, че владеят добре технологичните и процедурни хватки, като на практика удавиха критиките на опозицията в огромно количество автохвалебствия, всъщност показаха, че притежават повече опит в политиката на думите, отколкото в политиката на реалните управленски действия. Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар

LOST IN TRANSLATION ОТ ЧЕШКИ

януари 16, 2009 at 6:25 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

16.01.2009

 

/Фили/ Една измислена художничка на име Елена Джелебова предизвика скандал в Брюксел и смут в душите на мнозина българи, като в арт-инсталация по повод чешкото председателство на Евросъюза представи България като система от примитивни тоалетни с клекала.

В инсталацията, чиято тема е “Ентропа: Стереотипи и бариери за разрушаване”, и в която по първоначална информация участват художници от целия Европейски съюз, всички 27 държави-членки са изобразени повече или по-малко предизвикателно. В каталога на проявата пък художничката Елена Джелебова е представена като съвсем реална личност с творческа биография и дори цитирана да казва: “Този проект е възможност да подходя към фалшивия патриотизъм и да открия облекчение от безнадеждността на българския материален и духовен живот. Не на последно място, той със сигурност ще раздразни много хора и точно това целя – да предизвикам скандал, особено у дома.”

Е, скандалът е факт. Той се реализира първо чрез начина, по който реагира на провокацията официална България, като не прояви никакво чувство за хумор и разчупване на собствената си система от предразсъдъци. Втората му проекция дойде от българското обществено мнение, част от което веднага се включи в хора точно на споменатия фалшив патриотизъм. И когато се оказа, че в действителност антибългарската българка Елена Джелебова изобщо не съществува, както не съществуват и останалите скандални европейски художници, а цялата инсталация е дело на чешкия авангардист Давид Черни, сякаш се чу въздишка на облекчение.

Тази въздишка обаче дойде точно в момент, когато безнадеждността на българския материален и духовен живот за пореден път се разрази с пълна сила пред очите на всички. Случи се в същия ден, Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

АКО ЕРАЗЪМ СЕ БЕШЕ РОДИЛ БЪЛГАРИН

ноември 26, 2007 at 1:26 pm (Стари неща) (, , , , , , )

Пламен Асенов

 септември, 2006 

публикувано в „Дневник“ 

Ø      Не е истина, че “човешката глупост прави живота поносим”, защото тогава българската политика щеше да бъде твърде поносимо място

Ø      Проблемът е както че десницата не се държи като десница, така и че  левицата продължава да се държи като левица  

В Пловдив казват, че когато преди около пет века Дезидериус Еразмус, известен повече като Еразъм от Ротердам, е написал своята “Възхвала на глупостта”, той всъщност е имал предвид обратното – да принизи глупостта.

Не е вярно.

Това е все едно да се твърди, че когато Тери Пратчет пише за Света на Диска, той всъщност пише  п р о т и в  Света на Диска. Или пък че Макиавели не е Макиавелист. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар