АКО БОЙКО СЕ КАЗВАШЕ ГЕОРГИ…..

май 6, 2010 at 7:00 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Различни чудеса по земите на Св. Георги или какво е сбъркано с чудесата в България, та тук те обикновено не сработват  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Днес във Великобритания, чието сърце е Англия, една от знаковите земи на Св. Георги, се провеждат избори за депутати в Камарата на общините. Очаква се въпреки оспорваната надпревара и въпреки чудесата, които може да произведе мажоритарната избирателна система, победител да е Консервативната партия на Дейвид Камерън. След 13 години извън управлението, консерваторите имат шанс да си върнат силните позиции в държавата и причината за това е съвсем проста – криза е.

Както навсякъде по света, на Острова също спазват неписаното правило във време на икономически възход властта да се дава в ръцете на прахосниците отляво, а във време на криза работата да се обръща и хазната да отива при скръндзите отдясно. То по нашите мерки тяхното ляво си е чисто дясно, а дясното – да не говорим, но в случая няма да мерим британците с нашите мерки, защото ще сбъркаме.

Дори и при нас обаче гореописаната тенденция за врътката между ляво и дясно при криза и след криза си е валидна. Справка – последните 20 години, когато след Лукановата зима се избра СДС, след Виденовата черна дупка се избра СДС, а след либерал-комунистическото блато на Станишев се избра ГЕРБ, партия, която поне твърди, че е дясна.

Така или иначе, смята се, че сегашните британски консерватори, начело с Камерън, са малко по-различни от онези по времето на лейди Тачър и главната разлика е в по-видимата им социална ориентация. Тяхната формула е “модерен и състрадателен консерватизъм”.

“Проблемите пред Обединеното кралство са стъписващи, най-тежките, пред които сме се изправяли от 70 години насам” – пише меродавният вестник “Файненшъл таймс”. Изданието допълва, че за да се справи с финансовата криза и да засили авторитета си в чужбина, страната се нуждае от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЧУДЕСА СТАВАТ И ПО ВЕЛИКДЕН

април 6, 2010 at 3:26 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com 

  • Слънчасването може да доведе до действия, които много приличат на чудеса, но не са – а валят доказателства, че в България мнозина са слънчасали още в ранна пролет 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Чудеса стават и по Великден, не само по Коледа.

Една американка заложила 20 долара в казиното и спечелила 42 милиона. Но не това е чудото. Чудото е, че цялата история се оказала резултат на компютърна грешка и казиното не изплатило сумата на жената, а я дарило само с безплатна закуска и върнало мизерния залог. За което тя все пак благодарила, но заявиля, че като цяло е “много разочарована”. Добре че не беше някое българче на нейно място, щяха да видят те разочарование що значи.

Но така е, не са съвсем безгрешни тия пущини, компютрите – и те бъркат. На мен веднъж един ми бръкна в джоба, но хубаво, че той пак се оказа празен, та не се открадна нищо.

За разлика от жената, двама братовчеди на един швед по Великден направо напълнили гушата, като си делнали 731 хиляди лири и 124 златни кюлчета, съхранени в швейцарска банка. Парите им дошли в наследство от техен роднина, известен сред съгражданите си като местния клошар. Той цял живот, тайно и успешно, инвестирал на борсата спечеленото с честен труд от бъркане в кофите за боклук и натрупал забележителната сума. Какво да го правиш, шведска му работа. Вместо в даден момент да разпусне и да хукне по шведки, продължил да си бъде скитник и да трупа пари залудо.

Това поведение вероятно се дължи на характерните за Швеция депресивни състояния, причинени от липсата на слънце. Ние в България пък правим обратното. Вместо да живеем като скитници, както би трябвало да живеем с парите, които получаваме, в действителност харчим така, сякаш имаме вече натрупани поне 731 хиляди в Швейцария. Без да му придиряме за някакви си кюлчета. Подозирам, че това наше поведение пък се дължи на изобилието от слънце наоколо и характерният му резултат –  слънчасването. За слънчасването се знае, че може да доведе до действия, които много приличат Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

СИЛНАТА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ПРОМЕНИТЕ СЪЩО Е ЗНАК ЗА ПРОМЕНИ

април 1, 2010 at 5:29 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com 

  • Независимо от формалния провал на парламентарната процедура по импийчмънт, би трябвало бързо да се търси възможност чрез промяна в Конституцията, да се ограничат президентските правомощия 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Учени от ЦЕРН гордо се похвалиха, че в Големия адронен колайдър са сблъскали елементарни частици с енергия 7 тераелектронволта и са на път да разберат какво е станало в самото начало на Големия взрив, при зараждането на Вселената. `Що ли не приемам това като значима новина?

Може би защото в българската политика сблъсъците на елементарни частици се реализират под носа ни с доста по-големи енергии – и пак нищо. Или защото за нас, българите, важният въпрос е да видим не началото, а края на тъй наречения преход, началото си го знаем.

От друга страна сведущи твърдят, че тъй като демокрацията е процес, а не стълба, по която скачаш от един етап в друг, демократичният преход е вечен. Странното е, че и с това съм съгласен – стига само да не е точно този наш преход, който се оказа от най-лошия вид.

Е, има знаци, че нещичко може би се променя. Такъв знак е например процедурата по импийчмънт на президента, независимо от факта, че тя на практика се тълкува като провалена заради поведението на хората от РЗС на Яне Янев.

Девет години вече президентът Георги Първанов се държи като елементарна частица с претенции да не е толкова елементарна. По същия начин както проблемът с глупостта идва от претенцията на глупавия, че не е глупав, проблемът с българския президент идва от претенциите му за повече влияние в обществото, отколкото Конституцията му е отредила. Върху това вече се натрупват всички останали политически, морални и юридически съображения, свързани включително с личностните качества на самия Първанов, старите му и нови зависимости или неговите съкровени идеи за това кое е добро и кое лошо за България. Но като цяло проблемът не е само личностен, той е и конституционен – заради заложените в основния закон неясноти в баланса на властите, което позволява на сегашния президент да има въпросните претенции.

По принцип в парламентарните републики, където изпълнителната власт е в ръцете на избрано от Парламента правителство, президентът има строго ограничени, най-вече Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

КАТО ГОВОРИМ ЗА ИМПИЙЧМЪНТ…..

март 29, 2010 at 4:43 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

  • Стари съображения по новия парламентарен дебат в сряда 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. „Марица“, Пловдив

Без да знам, че сега депутати ще го вземат присърце, миналата година по това време пуснах в блога си поредица от 40 текста с идеята, че  Първанов трябва да си ходи. Не се хваля с това – в България не е трудно да познаеш нещо, а и ти става гадно като познаеш нещо гадно. Но припомням със съкращения част от тези текстове заради политическите и моралните съображения, които съдържат и които имат пряко отношение към дебата за импийчмънт в сряда.

1. Първанов да си ходи, защото еднозначно ратува за разширяване на многостранните българо-руски връзки. И това преминава като магистрална идея във всичките му изказвания и, разбира се, действия.

Цитатът е от предговора към издадена на руски книга на българския президент, предговор, написан от тъй наречения “академик” Евгений Примаков, едър съветски функционер и бивш шеф на съветското и руското външно разузнаване. Текстът е поучително четиво като цяло, но това директно признание, че българският президент работи за руските имперски интереси надхвърля всякакви граници.

4. Първанов да си ходи, защото по време на среща с новоизбрания руски патриарх Кирил в Москва поиска той да се намеси в отношенията между Българската православна църква и Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Така самият Първанов се намеси пряко в църковните дела и грубо наруши базисния конституционен принцип за независимост на църквата от държавата.

Като оставим  настрани основателните критики за състоянието и поведението на БПЦ, сценката на тема “Първанов моли Кирил да се намеси” е все едно да покажеш на съседското куче къде твоето куче крие кокалите си. Има обаче и редица въпроси. Например: Какъв “авторитет” има Кирил, коронясан за руски патриарх само преди дни? Как според Първанов той може да повлияе на съда в Страсбург – с  анатема, с пищов? Кога точно Първанов се прекръсти за първи път в живота си и кой е той в църковните дела? Кой му е дал право да говори от името на БПЦ? И как се нарича актът, при който първо се опитваш да поставиш  държавата си в услуга на чужда държава, а после се опитваш да поставиш и църквата си в подчиненост на чужда църква? Въпросите всъщност са отправени към чешкия художник Давид Черни.

7. Първанов да си ходи, защото, освен като международен бракониер, личи, че ще стане известен и като слаб играч на карти. Правителството, което той състави по формулата 3:5:8,  заета от арсенала на играта “Блато”, е най-слабото от всички досега, като в края на мандата си има 76 процента неодобрение. А “големият шлем” на Първанов срещу Путин преди година в София по отношение енергийните споразумения с Русия хлопна самия него по главата преди и по време на посещението му в Москва.

Създадено на блатен принцип, правителството само за последните две години успя да превърне България в мръсна европейска локва. И сега се кани да се изтръска. А по всичко личи, че “големият шлем” беше обявен от Първанов по погрешка – гледал е картите на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ФАНТОМЪТ НА ОПЕРЕТАТА

март 24, 2010 at 6:12 am (Публицистика) (, , , , )

  • Примерът с паричките на Ахмед Доган е само пример, но схемата, по която той се реализира, е класическа и се ползва не само от него. До голяма степен това се дължи на липсата в българския език на дума, която да означава “здрав разум” 

Пламен Асенов – специално за frognews 

Не разбирам защо толкова се напада гражданинът Ахмед Доган, че взел милион и половина хонорар като консултант по хидроенергетика. От една страна съм убеден, че ако Тройната коалиция беше уредила в България да се построи адронния колайдър на ЦЕРН, той щеше да вземе доста повече пари като консултант по адронни колайдъри. Но тъй като е уредено да се строи само някакъв си “Цанков камък”, може би даже в момента човекът психически се чувства недооценен, а финансово – леко прецакан. От друга страна, както правилно отбелязаха вече редица разумни наблюдатели, след прокурорската проверка за чистотата на този доход вероятно ще се окаже, че от законова гледна точка той си е напълно редовен и гражданинът Доган се къпе в момини сълзи.

Но всички ние, останалите граждани, продължаваме да вопием – далавера, та далавера. И защото главите ни са тъпи, не разбираме, че не разбираме. И не разбираме какво не разбираме. А те нещата са няколко и сравнително прости. Първо, един голям хидроенергиен възел не се строи само от хидроинженери, но и от хора с политическа воля, политически позиции и възможности. Ама – веднага ще побърза да викне някой несведущ – тогава гражданинът Доган, дори документално паричките му да се окажат напълно редовни от законова гледна точка, може да бъде търсен за търговия с политическо влияние. Верно, това по-трудно се доказва, но не е невъзможно, ако се види по документи кой в предишното правителство и  Парламент най-силно е лобирал за изграждането на въпросния Цанков камък и оттам нататък кълбото се разплете.

И тук опираме до второто неразбиране на механизмите на властта от гражданска страна. Особено механизмите на властта при Тройната коалиция. Защото съм не почти, а напълно сигурен, че ако се направи такъв преглед, ще се окаже, че за въпросния камък са лобирали други, например политици от НДСВ или БСП – но нито Доган, нито кой да е от министрите му имат и най-малък пръст Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ПОЛИТИЧЕСКАТА ПЛЕШИВОСТ

март 18, 2010 at 6:52 am (Публицистика) (, , , , , , , )

  • Основната разлика между житейската и политическата плешивост е, че в единия  случай тя се реализира от външната страна на главата, а в другия – от вътрешната 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Плешивостта, това необратимо явление у мъжете, е обратно пропорционално на месечния цикъл, “обикновеното у жените”, както го нарича Библията. Докато на жените обикновеното им идва в ранна възраст, явява се периодично и сравнително рано спира, то на мъжете необратимото най-често им идва по-късно, задълбочава се постоянно и никога повече не изчезва.

През вековете редица достойни мъже са били плешиви като кестен – от Омир, през Сократ и Платон, после Колумб и Леонардо, Шекспир и Дарвин, та чак до Чърчил и Пикасо почти в наши дни. Сред недостойните мъже, които обаче са променили съдбата на света, също има прочути кубета – достатъчно е да споменем Ленин.

Въпреки величието, което често съпровожда плешивостта, мнозина продължават да се срамуват и се борят срещу нея с подръчни средства – носят тупе, присаждат си коса, мажат се с конски витамини и кравешка тор. Нищо не помага, разбира се. Щом се видя, че отърване няма, тръгна модата на бръснатите глави – идеята е да се направи от дефекта ефект, като се представи природният недостатък за личен стил. Не знам дали това е успешно, но като нагласа е много разпространено. Факт е, че в Средновековна Европа бръснати глави са имали само крепостните селяни, свободните са се подстригвали в  зависимост от положението си, а благородниците са носили коси до раменете. През ХХ век бръснатата глава се прилага масово през Първата световна война като средство срещу въшките, носещи тиф и холера, после става символ на затворническия живот, а сега е модна тенденция, следвана дори от президенти и премиери.

Основна разлика между житейската и политическата плешивост обаче е, че в единия  случай тя се реализира Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ШАПКИТЕ, ШАПКИТЕ!

март 15, 2010 at 6:07 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

  • Политическата буря покрай президента Първанов показва, че е време и той, пък и други политици в България да изядат шапките си от яд 

Пламен Асенов, политически коменатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Изяждането на шапката от яд не е като изяждането на кифтаците за удоволствие, но през годините е придобило дълбок смисъл на световната политическа сцена – значи крайно време е да начене да се практикува и в България. Публична разновидност на този сакрален политически акт видяхме тези дни, когато президентът Барак Обама изпрати на канадския премиер каса бира заради загубен бас. Наистина, тематично басът беше свързан с нещо на пръв поглед невинно – хокей, но на нивото, на което работи Обама, всичко е политика. Затова бъдете сигурни, че като истински политик, преди да изпрати касата, US президентът първо е изял шапката си от яд поради загубата. Защото тази загуба издава недобра способност за прогнозиране от негова страна или в краен случай – недобра информираност. Само че изяждането е станало тайно, най-многото Мишел и децата да са го зърнали как дъвчи и преглъща мъчително в президентските покои.

Пък може и обратното да е станало – канадският премиер да е изял шапката си от яд, че е спечелил, защото по този начин пък той даде повод от възможно най-високо ниво да се рекламира една марка американска бира. А, както всички знаят, американската бира трудно се различава от водата, ако я пиеш. И, също като водата, носи неприятно усещане дори когато ти влезе в обувката, камо ли в стомаха.

Така или иначе, покрай завихрилата се напоследък в България политическа буря около президента Георги Първанов си давам сметка, че всички, замесени в нея, трябва също да посегнат към шапките си по една или друга причина. То след петъчната му напоителна медийна изява, която твърде наподоби американската бира, тази опция трябва да обмислят даже Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ПРЕДСТОЯЩАТА ВОЙНА В ХИМЕННОТО ОБЩЕСТВО

март 10, 2010 at 7:22 am (Публицистика) (, , , , , , )

  • Войната не е между Първанов и Дянков или между президент и правителство, а между желанието на българското общество да стане истински демократично, европейско, и силите, които го дърпат назад   

Пламен Асенов – специално за frognews 

Предстоящата война е онази стандартната, между Доброто и Злото. Тя можеше и никога да не започне, но тежък инцидент, инцидент на границата между честта и безчестието, между морала и неморалността, между демократичната политическа практика и тоталитарната политическа практичност, я направиха възможна.

Хименното общество пък е общество като българското, което се разкъсва и разпада на парчета дори при най-лек натиск. Ето защо истински граждански позиции в него се заемат трудно, а оттам – трудно се водят и истински войни. Разбира се, говорим за войни политически, войни на думи, идеи и принципи, а не за войни военни.

Войната, за която сега говорим, не е Първанов срещу Дянков, макар на някои все още да им изглежда така, а други пък да искат да я представят по този начин. Тя не е дори президент срещу правителство, въпреки че основните битки би трябвало да се водят точно на това поле. Войната в този случай е между необходимостта и желанието на българското общество да се превърне в истинско демократично, цивилизовано, напреднало европейско общество и онези сили в него и извън него, които го дърпат назад, за да продължат да възпроизвеждат слабостите му и да се възползват от тях.

От това следват и няколко основни характеристики на евентуалната предстояща война. Първо – тя ще бъде дълга. Ако наистина започне, нейният първи етап ще завърши най-рано през есента на следващата година, когато са президентските избори.

Възможността, за която отначало се заговори, но май набързо се разгледа и вече се отхвърли, е Борисов и Първанов едновременно да подадат оставки и да се ходи на предсрочни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА В ЗАМЪКА „ШПЕСАРТ“

февруари 25, 2010 at 7:47 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

  • Призраците съществуват само доколкото съществува и човешката вяра в призраци 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Интересните времена, в които живеем напоследък в България, ми приличат на онези в замъка Шпесарт. Имаше някога такъв немски филм, пълен с луди призраци, недодялано немско чувство за хумор и гротескова атмосфера, родена в съчетанието на зловещо със смешно.

Оказа се, че всички ние сме луди калинки, които живеят – и доста време са живели – на една територия, където с живота и съдбата ни се разпореждат нагли призраци, факири в това да ни стискат за гушата чрез пипалата на гигантски октопод. То не че не знаехме, де, като те стискат за гушата, няма как да не знаеш. Ама се правехме на щрауси и точно в това е и елементът на гротеска. Както и в доста други неща – защото известно е, че призраците могат да въздействат само на този, който вярва в призраци. Иначе са нещо празно, покрито с бял чаршаф.

Премиерът Борисов предупреди фармацевтични фирми за предстоящи арести – научихме насред Пловдив. Операция “Наглите” се пренася в търговията с лекарства.

Похвална акция предстои. Раздутите цени на лекарствата, независимо дали онези, договаряни от Здравната каса или тези на свободния пазар, изсмукват финансовите сили както на общия, така и на индивидуалния ни бюджет. От това изкуствено се обогатяват знайни и незнайни лица и компании, като се нагнетява напрежение, което ние, потребителите, често дори не усещаме, защото вече сме претръпнали, влезли сме в спиралата и живеем с представата, че от нея няма измъкване.

В случая обаче има най-малко два въпроса, които трябва да бъдат зададени. Първият е защо Борисов предупреждава лекарствените компании за акцията. То верно, че мащабът на далаверата там вероятно е такъв, че следите не могат да бъдат заметени не просто за няколко дни, а сигурно и за година. Но все пак някак си не изглежда много професионално и полицейски издържано това предупреждение.

Вторият въпрос е доколко при акцията ще бъдат засегнати и хората, с които лекарствените компании са влизали в сговор, за да се раздуват цените. Защото тази работа без участието на добре овластени държавни чиновници, без участието на представители на НЗОК и Министерството на здравеопазването, без участието на шефове на болници и собственици на аптеки няма как да стане.

Ако те не бъдат засегнати, а си представим, че арестуваме десетина шефове на фирми /съдът ще пусне веднага поне осем от тях, но това е друга тема/ на мястото им ще се появят нови петнадесет, които бързо ще влязат в сговор Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ДОБРИТЕ ИДЕИ НА ПЪРВАНОВ И ДРУГИ ТАРАНТЕЛИ

февруари 23, 2010 at 4:10 am (Публицистика) (, , , , , , , )

  • За личностите на един президент, икономическите досиета на прехода, участието на България в ПРО  

Пламен Асенов, политически кометатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Има една психологическа теория, според която, когато казвам “аз”, под това се крият всъщност няколко различни “аз”-а – “аз”-ът, който съм, “аз”-ът, който си представям, че съм, “аз”-ът, който казвам, че съм, “аз”-ът, който събеседникът ми смята, че съм, “аз”-ът, който той си представя, че съм, в момента, когато му казвам “аз”. И така нататък. В тази поредица неизбежно съществува един “аз”, който смята, че всичко това са глупости. И един друг, според когото всичко това не са глупости. Психиатрите твърдят, че шизофренията се получава, ако е раздвоено първото “аз”, базисното – защото оттам нататък всичко останало не просто се умножава по две, а се повдига на втора степен и работата става твърде сложна за пресмятане. Още повече ако въпросните “аз”-ове решат да потанцуват тарантела.

Какво се случва обаче, когато базисното “аз” е не раздвоено, а разтроено? 

Към този иначе мъдър, но невесел въпрос ме наведе текстът на едно интервю, с което президентът Георги Първанов ощастливи неотдавна слушателите на “Дарик радио”, а оттам и всички нас. Казаното от него също е мъдро, без да е весело.

Не е весело, доколкото в интервюто има признаци за разтроение на личността – понякога президентът отговаря просто като президент, понякога като човек на име Георги Първанов, а понякога и като човек с псевдоним “Гоце”. И е мъдро, защото той очевидно успява да съчетае тези три “аз”-а, без това да му създава вътрешни психологически проблеми. Поне не такива, които да му личат външно. Как точно се реализира това съчетание се вижда още Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ИМПРОВИЗАЦИЯ МУ Е МАЙКАТА

февруари 5, 2010 at 6:18 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

  • Истинската промяна в България може да дойде само чрез поставяне на ясни цели във видими хоризонти и възможно най-стриктното придържане към движение по очертаната основна пътека за тяхното постигане 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Не е прав Иван Кръстев в интервюто си за австрийския “Ди пресе” да нарича премиера Борисов “джазмен” и “партизански командир”. Всъщност прав е по същество, но не е прав да изтъква тези битиета на Борисов като положителни качества.

И бива ли така да ни излага пред чужденците? `Айде, за “джазмен” по-може да му се прости. Да, наистина, по комунистическо време натегачите на онази система смятаха думата за мръсна, само нормалните хора я произнасяха с уважение. Но все пак и досега както в България, така и в Европа – съотнесена към политиката – тя още си носи внушението за нещо леко несериозно, нещо, пълно с импровизации, които не знаеш къде ще те отведат.

За нас, масата прости българи това може и да е безразлично или дори приемливо, защото май сме му свикнали. “В непостоянството на Борисов всъщност се крие силата му, тъй като точно такова е поведението и на българските избиратели. Съвременната българска общественост е тотално еклектична” – казва в интервюто си Иван Кръстев. И пак би бил прав, ако еклектичността беше чак толкова тотална и ако въпросната общественост живееше сама на света или поне на остров, захвърлен в океана.

Защото бих запитал колегата Кръстев според него като как импровизациите могат да се отразят на сериозните хора от бизнеса, които в никакъв случай не са еклектици –  или поне не са такива по отношение на самия си бизнес. Според мен например не би трябвало на всеобщо уважаваните нашенски хазартни босове да им се подхвърлят импровизации от сорта “ще ви увеличим данъците”. И чак дни по-късно да се разбере публично, че номиналното увеличение всъщност е реално намаление. Ами че те горките хора така могат да получат уплах и ще трябва да им се лее куршум междувременно. Или те да леят куршум, не помня как беше.

А какво да кажем за импровизациите, които пряко засягат международното положение? Няма да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

КОАЛИЦИЯТА BOYGEORGE

февруари 3, 2010 at 6:52 am (Публицистика) (, , , , , )

  • Както преди време Борисов нямаше работа да обсъжда с Първанов уволнения и назначения в ДАНС и на посланиците, така пък сега Първанов нямаше никаква работа да обсъжда с Борисов собственото си вето, което по Конституция е негово суверенно право  

Пламен Асенов – специално за frognews 

След последната среща и постигнатите договорености между премиера Бойко Борисов и президента Георги Първанов вече е категорично ясно, че в българския политически живот стигнахме до открита коалиция между тях двамата, която, по примера на звездната двойка Бранджелина, може да се нарече BOYGEORGE. Асоциации с известния едноименен певец също могат да се правят, но се страхувам, че поради неговата двуполова природа това ще измести фокуса. Такива асоциации ще снижат общото ниво на разговора и няма да са много продуктивни – доколкото в нашия случай не говорим за един талантлив певец, раздвоен сексуално под светлината на прожекторите, а за BOY и GEORGE, двама артисти-любители, вплетени в прегръдка на политическата сцена в малкия провинциален театър “България”.

Постигнатата от тях сглобка се вписва като библейския генезис в поредица събития от политическия живот през последните месеци.

В началото бе брадвата. На изборите през миналата година тя бе размахана в кампанията “Бой-Костов”. С нея комунистите не постигнаха нищо, освен че сами се удариха по главата с тъпото на инструмента, който бяха приготвили, за да удрят другите. В определени среди и досега се изказва съжаление, че те не се млатнаха с острото на въпросната брадва, но повечето хора са наясно, че тя даже остро нямаше, защото, при тяхната некадърност, не са могли да я наточат както трябва. Всъщност, това само потвърждава отдавна забелязаната тенденция, че по нашите земи некадърният често е късметлия, макар да не е ясно защо винаги така става. От друга страна – то и с тъпото доста боли.

После, в един момент от същата тази предизборна кампания, нещата започнаха да изглеждат така, сякаш Бой-Костов а-ха да се превърне в BoyСтанишев. Което ще рече – независимо колко здраво баткото Бойко ще напляска момчето Сергей, работата звучеше като опечена за създаване на управленска коалиция БСП-ГЕРБ. Или може би даже не звучеше, ами направо си миришеше на опечена. Аз лично дори заложих едни последни пет лева на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

« Previous page · Next page »