МАХМУРЛИИТЕ СЕ БРОЯТ НА ДРУГАТА ЗАРАН
Пламен Асенов
Необходимо уточнение: Както става често по българските земи, и този път ходът на събитията изпревари възможността те да бъдат коментирани в цялото им развитие и в пълния им блясък. Час след като публикуваният по-долу текст бе излъчен в Австралия, в България бяха разпространени нови записи от подслушани телефонни разговори – вече с непреходното участие и на самия премиер Бойко Борисов. Който пее, сам пада в него – какво друго да каже човек по тази тема на първо четене. Разбира се, случилото се подлежи и на по-сериозен коментар, който вероятно ще публикувам в понеделник.
Сега обаче пускам “остарелия” си разговор с Фили с ясното съзнание, че като цяло той продължава да е напълно валиден и в новата ситуация. Нещо повече – централната хипотеза в него, тази за участието – не, а за вероятната главна роля в СРС-комплота на президента Георги Първанов, сякаш напълно се потвърждава от последните развития. Защото както и да звучи, аз съм до голяма степен склонен да повярвам на Борисов в твърдението му, че именно Първанов го е помолил за съдействие по бирената история на Михов. Основанието ми е следното – това твърдение е толкова нелепо, че дори и пъргав мозък като премиерския няма как да го съчини ей така, на крак. И следователно няма как да не му се вярва на човека, съвсем сериозно.
Казаното не оправдава Борисов, напротив, като премиер на цяла държава той няма право да се превръща в съзнателна или несъзнателна марионетка в ръцете на когото и да било, най-малкото в ръцете на основния си политически опонент, от когото вече е сърбал доста подлости, а вчера изсърба и последната – да не си признае публично, като пич, а да го увърта като…..
Ама от друга страна, как да си признае Първанов, като то вероятно точно това е била целта на занятието – да се вкара Борисов в капан, от който няма измъкване. Представяте ли си, граждани, излиза, че нашичкият президент е не само идеолог и координатор на скандалите с подслушването, които се реализират с помощта на Алексей Петров и други съратници, ами сам взима активно участие в тях като доброволно играе ролята на мюре. Всъщност така е нормално, де, за голям дивеч като премиера се иска и мюре с подобаващи размери.
Пък и нали трябваше президентът да се докаже най-после пред обществото, че може да прави все пак нещо, а не само задкулисни интриги? Нали отдавна беше време да ги направи предкулисни, та всички да видят как се оттича и последната му капчица достойнство. Да видят, че като сме си го избирали, избрали сме си не някаква дребна пионка на ДС, а човек, който умее на живо да върти ченгеджийските номера толкова добре, колкото и върху изгубените някъде хартии от собственото му досие? Представям си го сега Първанов как се хили и се черпи с гавазите си заради успеха на разиграния срещу Борисов номер. На милиционер да направиш милиционерски номер – ха-ха-ха!
И бъдете сигурни, граждани, че този наш президент, поне засега, главата няма да го боли от черпенето, напротив, може даже да му олекне. Махмурлукът от това черпене ще бъде напълно и изцяло за наша обща сметка.
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
/Фили/ Горещият вариант на предизборната битка в България започна още с настъпването на новата година, повече от десет месеца преди самите избори. Управляващата партия ГЕРБ е поставена под силен натиск заради изтекли в медиите телефонни разговори, записани със специални разузнавателни средства. Обща фигура в записите е шефът на митниците Ваньо Танов, негови събеседници са Прочетете остатъка от публикацията »
ПАРТИЯ Ь
- Новата формация е необходима на Първанов и неговите кукловоди може би не в дългосрочен, а в краткосрочен план – като допълнителен инструмент за натиск срещу сегашното правителство, докато подпише окончателните договори за руските енергийни проекти тук
Пламен Асенов
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
Изненадахте ли се, граждани, зарадвахте ли се или се уплашихте от новото политическо чудо, made in Bulgaria? Аз лично донякъде се зарадвах – пак им скрихме топката на западняците и пак сме първи в света.
Така де, съгласете се, че действащ президент да прави политическа партия година преди да му изтече мандата си е истинско чудо невиждано от гледна точка както на науката политология, така и на световната политическа практика. Препоръчвам на Обама, чиито мандат също не върви на добре, веднага да вземе терка от Първанов – да си спретне отсега някаква гражданска формация, която да го задържи в политиката, когато му дойде времето. По ирония на съдбата, времето му всъщност ще дойде, когато му изтече времето. Става въпрос – на Обама. Защото на нашия Първанов пък времето му отдавна изтече, макар този факт да не е широко известен. Или поне той да се прави, че не е изтекло, като постоянно се опитва и всички нас да убеди, че не е.
Е, ако питате него, той ще ви информира, че казаното дотук е само празна игра на думи, интелектуално словоблудство, заради което първановчетата от миналото вкарваха хора в Белене. Не се съмнявам, че и днешните първановчета също щяха да ги вкарват, стига да можеха. Но сега изобщо не се плаша, защото през моята уста говоря не аз самият, граждани, говори лично премиерът Борисов. Нали той пръв прокламира, че съжалява за случващото се, защото с превръщането на Първанов от президент в маргинален политически лидер, България осиротява откъм една цяла и важна институция – президентската. И постанови също оттук нататък към бившата държавна глава вече да се обръщаме само с гражданското му име.
По въпроса обаче кое от двете популярни сред гражданството имена е по-правилно да се използва, в ръководството но ГЕРБ сякаш се получи Прочетете остатъка от публикацията »
БОГ ГИ МЕРНАЛ СМУТЕНИ В ГРАДИНАТА…..
- Бойко го познаха, Станишев го напсуваха, Костов ни е виновен, а Първанов трупа предизборни точки за пореден голям шлем, увенчан с комсомолска прическа
Пламен Асенов
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74 . Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
Бойко го познаха. Не в библейския смисъл, разбира се, а в Ню Йорк, току пред хотел “Уолдорф Астория”. Позна го, както се предполага, някакъв от многобройните роднини на султана на Бруней и хвана да го прегръща. Така казано, иска пак да се напомни – не за в библейския смисъл на човешкото познаване говорим.
Представете си – пред хотела си стои лъскава бяла лимузина и Бойко като естет се захласва по нея. Изневиделица се появява нейният собственик, който се оказва непознат брунейски фен, захласнат пък по българския “прайм министър” и му се нахвърля с думите “Бойко, хау ар ю?”. Ще рече – Бойко, как си?
То добре, че точно тези думи е използвал човекът, не други. Тези са сред малкото английски думи, които премиерът със сигурност знае, та в случая не е реагирал инстинктивно, като обикновен каратист, а запазил достойнство и отговорил на братската прегръдка. Даже с постъпката си възхищение предизвикал сред външния министър Николай Младенов. Той го изчеткал, че от сума време опитва да уреди правителствена среща в арабския свят, пък се оказва, че шефът може и сам да си я уреди. Така де, още по времето на комунизма бяха известни онези основни правила, според които шефът може всичко, а ако той не може нещо, то значи никой друг не го може.
Лошото е само, че бат` Бойко изобщо не помни Прочетете остатъка от публикацията »
ПЪРВАНОВ КАТО АЛТЕРНАТИВА
- Според първото златно правило от Теорията на конспирацията, ако няма никакви доказателства, че някаква конспирация някъде съществува, то това не означава, че такава конспирация не съществува
Пламен Асенов
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
Сигурно всички сте забелязали, че много думи започват да звучат нелепо, като ги повториш няколко пъти поред. Как ви се струва например думата “ковьор”? Тя и без това си е леко откачена, а повторението съвсем я довършва. Преди години в Кърджали един приятел на въпроса “Какво правиш?”, винаги отвръщаше: “Плета ковьори”. Нищо такова, разбира се – пиеше водка с водни чаши от сутринта. И просто се изразяваше образно, доколкото ковьорът е покривало, а той покриваше с водка душата си, за да я пази от раните на живота.
Като заговорихме за покриване, “покрив” също не е много читава дума, ако проведеш спрямо нея политиката на повторение. Човек започва да се пита – по-крив от кого. Да не говорим пък за самата дума “политика”, която навява дори една леко неприлична асоциация, доколкото води до въпроса за какви поли става дума, кой къде ги тика и с каква цел. И не само тази неприлична асоциация навява…..
Това ме подсеща, че напоследък в българската политика отново излиза на мода думата “алтернатива”. То не ни се случва за първи път. Както малката черна рокличка на Коко Шанел вече десетилетия наред периодично завладява върха на най-модерните модни подиуми, така и идеята за българска политическа алтернатива току споходи някой по-отворен политик или анализатор и той вземе, та я сподели с електората.
В момента се твърди например, че с политическия проект, който подготвя за времето, когато вече няма да е президент, Георги Първанов щял да се превърне Прочетете остатъка от публикацията »
ДА ЗЯПНЕШ ПРЕД ПСИХИАТЪРА
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
- Съединението може и да прави силата, но само ако е ясно кой с кого, около кого и в името на каква точно цел се съединява
Пламен Асенов
В понеделник валя – помните ли? Не дъжд валя, а призиви за обединение от всички страни. И не за обединение на пролетариите от всички страни, защото ако през 21 век наречеш някого пролетарий, той ще се засегне на чест и ще те бие – от едното звучене на думата ще се засегне, да не говорим какво ще стане, ако му обясниш и смисъла. Ето защо онези, които сега призоваха към обединение, правилно избягнаха да разяснят – защото смисълът на техния лозунг е съвсем еднакъв с онзи, пролетарския. И неговата ефективност е същата – граничи с нула, но обещава доста кръв, пот и сълзи, докато се доберем до тази нула.
Оставям настрани въпроса как и защо стана така, че темата за Съединението пак се трансформира от нашенските политици в тема за някакво си обединение – дума, която на тях може и да им звучи сходно, но чиито смисъл е доста различен от първата. И го оставям, защото дори без да се ровим в дебрите на семантиката, нещата си изглеждат достатъчно зле.
Цялата работа, естествено, подкара президентът Георги Първанов. То откъде другаде, освен от държавната глава да ни дойде такава беля на главата? Насред Пловдив той заяви, че трябва да се обединим, защото едва ли бихме постигнали новите си стратегически цели, ако продължаваме безконечно да се делим – на наши и ваши, на добри и лоши, на победители и победени. На фона на историческите уроци, които президентът ни преподаде на бърза ръка, това прозвуча не просто схематично, а кухо, защото той не разясни редица важни детайли по темата.
Например кои са новите ни стратегически цели. Защото аз лично отдавна съм обединен около старата стратегическа цел ние, българите, да превърнем себе си в цивилизовано европейско общество. Не казвам държава, а общество, доколкото държавата Прочетете остатъка от публикацията »
ЗА ЛИПСАТА И ЛИПСАТА НА ЛИПСА
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
- Мнозина биха се подписали под твърдението, че това, което им се случва в тази страна, не е онова, което е нормално да им се случва
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Свикнали сме да смятаме, че нулата е нищо, но това дори не само от философска, а и от чисто житейска гледна точка е погрешно – тя не е нищо, а означава липса на нещо.
Някой замисля ли се изобщо върху природата на липсата? Не, към темата ме тласка не някаква конкретна липса, защото на мен по принцип само абстрактни неща ми липсват. Нито пък имам нещо в повече – слънчасване от жега лятна, да речем. Но какво щяхме да правим например, ако от двете нули липсваше едната? В една нула трудно се ходи по каквато и да е нужда. А какво става, ако изведнъж се окаже, че на последната банкнота от сто лева, която стискаме за черни дни, също липсва една нула? И как щяхме да измислим компютъра, ако не съществуваше бинарният код, в който нулата играе точно толкова значима роля, колкото и единицата?
Но напоследък, кой знае защо, се улавям, че никак не ми липсват такива неща като президентът Георги Първанов. И то не ми липсват въпреки натрапчивото ми усещане, че на неговото президентско място е изписана една голяма нула – поне що се отнася до отредената му от Конституцията роля да играе защитник на българските национални интереси. Справка – последователната позиция на президента по руските енергийни проекти, които ще вкарат страната в онази яма, засега изкопана и приготвена специално за реакторите на АЕЦ “Белене”.
Чудя се обаче дали догодина, когато Първанов вече не се титулува президент, той ще ми липсва повече или по-малко, отколкото в момента. Това е голяма дилема, да знаете. От една страна си давам сметка, че да ми липсва повече от никак, означава Прочетете остатъка от публикацията »
ГАЗОВА ТРОЙКА С КАМЕРЪН ДИАЗ
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
- В природата има народи, които само стоят зяпнали под палмата и храната им пада в устата, но за България руската палма винаги е била кокосова – онова, което пада от нея, задължително първо те удря в зъбите
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Лято е и страстите човешки се разпукват от жегата. По този повод си мислех да посветя този текст повече на тях, отколкото на страстите политически, но се оказа, че твърде трудно се различава едното от другото.
Чета например, че Камерън Диаз публично изразила готовност да участва в тройка. Няма лошо. Тя иначе ми се струва малко длъгнеста, но, както твърди един приятел, в хоризонтално положение нещата получават друга перспектива, различна от тази във вертикално. Така де, не точно с тези думи го твърди, но аз малко превеждам на приличен вестникарски.
Давам си сметка обаче, че съм професионално деформиран, защото като научих за страстите на Диас, вместо нещо еротично, тутакси ме светна аналогия със страстите на Бойко Борисов. Онзи ден по телевизора той каза съвсем сериозно, че от последното развитие на българската позиция по тъй наречените “големи руски енергийни проекти” всички трябва да бъдат щастливи. Под всички се разбира както Путин, така и Обама. Е, Борисов вместо тях посочи конкретно Зубков, руски вицепремиер и шеф на борда на “Газпром” /!?/ и американския посланик в София Уорлик, но като се преведе на приличен вестникарски…..
В така оформената тройка с Борисов по средата обаче ме тревожат някои неща – например доколко еднакви са порциите изпитано щастие от участниците в нея. `Айде, за Зубков съм сигурен, че излиза изцяло щастлив от ситуацията. Той успя да свърже в пакет и постави в зависимост преговорите за нови цени на руския газ от 2011 година с изграждането на “Южен поток” и АЕЦ “Белене” – пакет, който българското правителство не би допуснало, ако бяхме нормална европейска държава, седнала на преговори с нормален търговски партньор. Само това да беше свършил Зубков – стига, но не, той дори постигна договореност до десетина дни да се подпише тъй наречената пътна карта за “Южен поток”, което на практика означава стартиране на проекта. А също означава, че европейският газопровод “Набуко”, подкрепян и от американците, отива в девета глуха. Защото там, откъдето идва газа, няма достатъчно газ да се пълнят и двете тръби.
По всичко личи, че Бойко Борисов също излиза напълно щастлив от ситуацията, макар да няма ясен отговор на въпроса “защо” – дори ако се погледнат само Прочетете остатъка от публикацията »
И ГЕРБ СЕ ПРЕМЕНИ В РУСКИ ОДЕЖДИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Виктор/ Българското правителство промени рязко позицията си и изрази практически пълна готовност страната да участва в замразените досега стратегически руски енергийни проекти на нейна територия.
Голямата лятна изненада в България дойде през тази седмица с проведените в София разговори на първия руски вицепремиер Виктор Зубков, който се разбра с премиера Борисов и енергийния министър Трайков за динамизиране на работата по двата най-значими проекта, на които Русия държи най-много – изграждането на трасето за газопровода “Южен поток” и строежа на атомната централа в Белене. Срещу това София получи известни отстъпки, свързани със собствеността върху газовите тръби и отлагане във времето на някои договорени от предишния кабинет плащания към Русия, както и все още мъгляви обещания за изгодни цени на газа в бъдеще и премахване на посредниците между “Газпром” и българските държавни газови компании.
Засега все още не са ясни повечето параметри на постигнатите договорености, затова донякъде анализаторите в България се въздържат да дават еднозначни оценки на случващото се. В същото време обаче по първите реакции от руска страна може да се съди, че Русия е твърде доволна от рязката промяна в позицията на сегашното българско правителство и от възможността не само да си върне, но и да развива още повече своите възможности за икономическо и политическо влияние в България. Президентът Георги Първанов също недвусмислено заяви, че оценява случващото се като много полижително. В същото време Джеймс Уорлик, посланик на Съединените щати в София, проведе спешна среща с министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, като каза пред медиите, че има две притеснения – какво става с намерението на кабинетът Борисов, изразено многократно напоследък пред европейските и американските партньори на страната, за необходимостта от диверсификация на руските енергийни доставки, както и защо съдържанието на договорите с руснаците като цяло остават тайна за българското общество, което всъщност плаща цената на тайните договорки.
– Пламен, ако анализаторите в България не бързат с оценките за случилото се, то интернет форумите се пукат по шевовете и като цяло в тези мнения преобладава негативният тон. Това означава ли, че изненадата от рязката смяна на българската правителствена позиция е наистина твърде голяма?
– Така е Виктор, а по всичко личи, че тепърва ще ставаме свидетели и на истинските реакции на изненада от страна на евро-атлантическите партньори на България. Но какво всъщност стана?
Предишното социалистическо и проруски настроено правителство в България, както и президентът Георги Първанов, през всичките четири години на мандата работеха съвместно с руснаците за да Прочетете остатъка от публикацията »
БЪЛГАРИЯ – С ГАЗ ДО ДУПКА КЪМ ГАЗОВАТА ДУПКА
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Драстично повишение на цената на газа в България се очаква от 1 юли. Държавната компания “Булгаргаз” поиска то да е 27 процента, като се обоснова с повишени цени на доставчика “Газпром” и изкуствено задържаните досега вътрешни цени. От Държавната комисия по енергийно и водно регулиране смятат, че компанията все още има резерви – най-вече в намаляване на собствените производствени разходи – затова предлагат увеличението да бъде с около 23 на сто.
Каквото и да стане обаче е ясно, че увеличението ще удари силно парното и топлата вода за битови абонати, а промишлените производства, които изцяло са на газ, ще трябва да увеличат разходите за енергия с една четвърт до една трета. Още по-лошо ще стане, ако в края на годината, както се очаква, има ново повишаване на цената, като от сегашните по-малко от триста долара за 1000 куб.м, плащани от България, тя стане около 400 долара. Оправданията със световната конюнктура в случая не са коректни, защото тя съвсем не е лоша. В момента цените, на които газ може да се купи от Саудитска Арабия и други арабски източници, са близо два пъти по-ниски от тези на “Газпром”. Очаква се в средносрочен план те да спаднат още заради находищата на шистова газ, открити в САЩ.
Истинският проблем в случая е монополното положение, което “Газпром” има за България и още някои европейски страни – Словакия, в по-малка степен Унгария и Австрия. Тръбите на тези страни са ориентирани изцяло за доставки от Русия, а изграждането на нови трасета за връзка с други източници е скъпо и отнема време. Заради тази ситуация, както заради факта, потвърден включително от последния газов конфликт между Русия и Беларус, че Русия открито използва енергийните зависимости като политическо оръжие, все по-наложително става България бързо да потърси възможности за диверсификация на енергийните си източници.
Точно за обратното обаче се бори в момента президентът Първанов и кръгове от социалистическата партия, които настойчиво лобират Прочетете остатъка от публикацията »
НА КРАЧКА ОТ ПЪЛНОТО ЩАСТИЕ
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
- Когато руснаците държат енергийния монопол в уж независими държави, важното в тяхната енергийна политика е политиката, не енергетиката
Пламен Асенов
“Който е против изграждането на АЕЦ “Белене”, служи на чужди интереси!” – недвусмислено заяви онзи ден социалистическият лидер Сергей Дмитриевич, познат още с партийното име Станишев.
Честно, в този момент изведнъж се усетих на крачка от пълното щастие. Логиката, породила в мен това състояние, ми се стори желязна – знае се, че чуждите интереси обикновено си плащат, когато някой им служи, а тъй като аз отдавна съм против изграждането на “Белене”, значи и бая парички имам да получавам. Ще преборим кризата – рекох на жената, та и тя се зарадва.
Почаках, почаках, но никакви чужди интереси не се появиха да ми платят. И като помислих още по-логично, прозрях истината – няма и да се явят. Защото под “чужди интереси”, Станишев има предвид не чужди на България, а чужди на Русия интереси. Което включва и българските. Но, както е известно, точно след неговото управление страната се намира в такава икономическа дупка, че Дянков и да иска, не може да плаща на някой си, който безкористно защитава интересите на България, чужди на Русия, в енергийната сфера. Така че веднага си дадох сметка за горчивия факт – не аз, а Станишев е на крачка от пълното щастие, доколкото очевидно живее тук само телом, за едната заплата, а духом се рее в други измерения.
Както науката твърди, пълното щастие е нещо относително, то няма една и съща форма, а при различните хора придобива различна. В случая между моето и на Станишев пълно щастие разликата е като онази между английския и руския джентълмен. Английският преминава през живота избръснат до синьо и леко пиян, а руският – пиян до синьо и леко избръснат.
Да оставим настрани обаче литературните асоциации с “1984” на Оруел, които се съдържат в цитираното изявление на Станишев и да погледнем прагматично към неговите връзки с факти и събития от реалния свят. Как се съотнася то например с новата газова игра на Русия срещу Европа, в която сега се използва Прочетете остатъка от публикацията »
ПРИНЦИПЪТ НА БИНГ ЗА СЛОВЕСНОТО ЗАДОВОЛЯВАНЕ
https://asenov2007.wordpress.com/
- Пиано-бар означава, че нормалният човек отива да си довърши вечерта в уютен бар с тихо пиано, а попада в добре познатия шумен и разблуден бар, само че концентриран върху пианото
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Когато правите секс, мълчете си, защото разговорите в леглото, или където там изобщо го правите, разсейват – мъдро ни посъветва тези дни порнозвездата Кармела Бинг.
Обичам да се доверявам на професионалисти. На професионалистки също. Но как да научим българските политици да спазват Принципа на Бинг, след като оралният, пардон, словесният способ е единственият, който повечето от тях знаят и ползват за задоволяване на електората си. Както е казал народът – от приказка го докарват. Но поне да го докарваха както трябва, а те и това не могат.
Излиза например онзи ден президентът Георги Първанов пред телевизионните камери и заявява: “В България стават странни неща”. И електоратът веднага си представя, че най-после в многострадалната ни държавица се е случило някое истинско и значимо религиозно чудо, защото вижда, че президентът в момента открива божия храм “Вси светии” в село Витановци, Пернишко. Отделен е въпросът какво общо има Господ с Първанов, та тоя му открива храм, но това си е между тях двамата.
Нищо религиозно обаче в цялата работа. Оказва се, че президентът Първанов, вместо да се черкува съсредоточено и горещо да моли опрощение на греховете си, през цялото време в храма се е чудел как да яхне вълната на империалистическата пропаганда срещу България, подхваната от списание “Икономист”. Така де, когато ВВС направи истински разкрития за апетитите на Батето или за състоянието, в което сме изоставили тежко болните си деца, по стандартите на президента това беше империалистическа пропаганда и той възрази. Защо сега фалшиво цитираното писание на “Икономист”, че България се превръща в полицейска държава, не го възмущава, а го вдъхновява за нова атака срещу правителството? Защото е друго, не неговото правителство? Защото “Икономист” е по-меродавен източник от ВВС?
Първанов няма как да не знае, че “Икономист” изобщо не твърди такова нещо, а изразът за превръщането в полицейската държава е раздувка на Прочетете остатъка от публикацията »
СИГУРНО ЗАЩОТО Е ПРОЛЕТ
https://asenov2007.wordpress.com/
- Приказка за българския национален интерес от Лондон до Варна и от Първанов до Борисов
Пламен Асенов, политически коментатор
Сигурно защото е пролет, напоследък все нещо ми е приповдигнато и не знам дали отстрани това не изглежда малко неприлично. Не, не – умствено ми е приповдигнато, не телесно, както всички помислиха отначало. Ако беше телесно, нямаше да го казвам публично, а щях дискретно да го кажа само на когото трябва.
С положителност един от поводите за тази приповдигнатост се корени във факта, че консерваторите, макар да нямат самостоятелно мнозинство, спечелиха изборите за депутати в Камарата на общините на Великобритания. Заедно с либералните демократи на Ник Клег те правят и първото от 1945 година насам коалиционно правителство на Острова. Начело на кабинета е 43-годишният консерватор Дейвид Камърън, най-младият британски премиер през последните 200 години. Такива ми ти работи по въпроса за времето в британската политическа традиция.
Там то е малко разтегливо понятие като онова с прочутите айнщайнови близнаци, единият от които прави пътешествие със скоросттта на светлината в Космоса и след 50 години се завръща младичък, а брат му, който си стои на Земята, е с 50 години по-стар. И въпреки това пак си приличат досущ.
Защо обаче това развитие в далечен Лондон толкова ме приповдига ментално, ще попитате. Ами просто е – като европейски българи трябва да сме наясно, че има няколко неща, които само Великобритания може да даде на Европа, следователно и на нас. А когато консерваторите са на власт там, те дават на Европа въпросните неща по-пълноценно.
Първото от тях е здрав разум. Този типично британски израз не е просто израз, а нещо като символ-верую в страната. Подозирам, че здравият разум там е продукт, натрупан със столетия опит по отношение проявите на нездрав разум, определян от нас, континенталните европейци, като “характерната британска ексцентричност”. Но тази ексцентричност напоследък видимо се свежда само до два случая. Единият е, че допреди Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 