Художникът Цвета Марова: ПОКАЗВАМ СВЕТЛАТА СИ СТРАНА, БЕЗ ДА КРИЯ ТЪМНАТА

март 28, 2017 at 1:39 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Разговор на Виктор Георгиев http://kapana.bg/index.php/litza/item/7028-hudozhnikat-tzveta-marova-pokazvam-svetlata-si-strana-bez-da-kriya-tamnata

Цвета Марова е от Велико Търново, завършва скулптура в художествената гимназия в Пловдив и живопис във Велико Търново при проф. Александър Терзиев. Преподава изобразително изкуство на профилирани паралелки и е лектор в частни колежи в Пловдив. От 2015 е художник на свободна практика. През февруари 2017 нейната самостоятелна изложба в галерия Arsenal of art предизвика силен интерес в артистичните среди.

– Изложбата ти се казваше „Елементи и сили”, но да оставим живописта и философията настрани и да нагазим в психологията – кои елементи от твоя характер ти дават сили?

– Не знам, май почти всичко, за което се сещам, ми пречи. Например доста ме мързи…..

– А типичната ти разпиляност?

– О, помага ми. Разпиляността ми помага. Защото аз всъщност съм разпиляна само по отношение на бита…..

– А в изкуството това означава да си подреден по друг начин…..

– Май да. Външната разпиляност всъщност е онази вътрешна подредба, заради която нещата стават по инстинкт, подплатен със знание и опит…..

– Всички са във възторг от избухването на цветовете в картините ти и го намират за готина и не много обичайна проява на жизненост. Така ли е наистина?

– Самите картини са много жизнени, да, много емоционални, с много силен заряд. Дали аз самата съм жизнена? По-скоро – не. Но като цяло успявам да вкарам в тях това усещане. Явно имам нужда да балансирам.

– Защо, защо не вкарваш мрачните неща, които са част от теб?

– А, държа си ги за себе си. Мрачните си ги държа в мен, те ме разболяват и всичко тръгва да става все по-лошо…..така си живеем с тях…..

– Това не е ли противоречие?

– Може да е шега, може да е противоречие, обаче какво от това – аз съм жена.

– Тоест, освен да рисуваш, обичаш обувки?

– Да, много обичам обувки.

– Добре, по повод изложбата ти беше написано, че си новото цвете на пловдивското изобразително изкуство. Това ласкае ли те?

– О, много. Защото аз съм си цветна, нали…..Това да си цвете е комплимент…..за всяка жена е комплимент.

– Ласкае те много – но без никакво „но”?

– Ами не знам защо трябва да има някакво „но”. Факт си е – не ме притеснява, ласкае ме. Имаше други неща, които ме притесняваха на самата изложба.

– Кои?

– На откриването се чувствах…..имах странното усещане, че хората няма да ме харесат, защото няма да задоволя техните очаквания. Но, поне според отзивите, те ме харесаха, точно защото представянето наистина не отговаряше на очакванията им. Тази изложба е много различна. Картините ми преди бяха доста по-абстрактни, по-монохромни. Сега във всяка има образ, персонификация, нещо, което създава…..поне усещане за човек. Казвам „нещо”, защото това не са конкретни хора, не са портрети. И даже там, където има опит за портрет – по-скоро за автопортрет – е всъщност опит да уловя собствените си различни състояния и характери, израз на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар