De Profundis: ГОРКАТА БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПРИНОС КЪМ ТЕОРИЯТА ЗА ПРЕСКАЧАНЕ НА ПРОПАСТИ

юли 20, 2017 at 11:02 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-gorkata-balgariya-ili-prinos-kam-teoriyata-za-preskachaneto-na-propasti

Британският политик Дейвид Лойд Джордж, известен с много велики и някои не чак дотам велики дела, е автор на знаменита фраза – никоя пропаст не може да се прескочи на два скока.

Ако приемем, че ние, българите, от 1989 насам, както твърдим, наистина опитваме да прескочим пропастта, на ръба на която ни изправи дългото руско-комунистическо управление, значи го правим погрешно. Малките стъпки не са начинът. Вероятно затова падаме постоянно на дъното. И после пак падаме.

Какво, прекалено горчиво е това обобщение ли? Ами тръгнете да пътувате като мен от Пловдив до Търново и обратно, пък тогава ще видим. Е, като добър човек, ще ви спестя опита, като ви опиша картинката.

Аз съм сред малцината щастливци, пардон, глупаци, без собствена кола и разчитам на обществен транспорт, макар той отдавна да е доказал, че на него не бива да се разчита. Помня едно знаменито пътуване от Пловдив до София през 1995, когато автобусът без видима причина се подпали на магистралата. Но нали идеята е, че нещата са други…..

Други – дръжки!

Първият сблъсък е със системата на автогарите. Добрата новина е, че има сайт и то с актуално разписание, поне в случая. От него научавам, че скромните 200 километра от Пловдив до Търново се пътуват четири часа и половина, понякога пет. И че няма начин първо да мина през Габрово, както ми се ще. Поне не през лятото. Виж, през зимата е затворено Беклемето и автобусът за Плевен пътува през Шипка. Но сега не е зима и за да видя страхотния писател Йордан Хаджиев, трябва да обиколя през София. Или да стигна до Търново, което е оттатък Габрово, и да се върна 50 километра назад.

Гениално е. Но все пак има сайт, от който може да го научиш. Обаче положението със сайта е като с красивата жена на приятел – гледаш, без да пипаш, тоест, по интернет не можеш да си купиш билет за никъде. Нито за някъде. Явно в средите на българските автогари тази опция се смята за магическо явление от следващия век, а ние още живеем в предишния.

Отивам на място. Две отворени гишета. На едното пише „Каса”, но не е каса, а нещо, което свива рамене и се усмихва смутено – чиновничка, която ме Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПИСАТЕЛЯТ ЙОРДАН ХАДЖИЕВ – КАЖИ „ДА“, ЗА ДА ТИ ПОВЯРВАТ

март 21, 2015 at 3:39 am (Публицистика) (, , )

Featured imageЙордан Тодоров Хаджиев е роден на 23 август 1933 г. в село Бяла Черква, Великотърновско. Завършва Априловската гимназия (1951) и право в СУ “ Св. Кл. Охридски “. Адвокат, белетрист, секретар на Дружеството на писателите в Габрово. По времето на комунизма три пъти са му завеждани дела по политически причини.
Автор е на книгите: “Характерни особености на габровския хумор” /1972, монография, в съавторство/, “Апартамент “Мона Лиза” /1975, разкази/, “Небето на дядо” /1981, разкази/, “Наивна любов” /1985, разкази/, “Семеен портрет” /1989, роман/, “Почивка на море” /повест/, “Съдът на брадвата” /1992/, “Смей се, Нушо!” /пиеса/, “Нататък” /2008/, “Из моя век” /2008/ и др. Последните две са говорещи книги за незрящи. Сценарист е на игралния филм „Игра на любов”, 1980.
Йордан Хаджиев е отличен е с множество награди, сред които Годишната награда за проза на СБП за 2004-та, Априловска награда за цялостно творчество, почетен гражданин е на Габрово.

Пламен Асенов

Съдбата е голям подигравчия.
Спокойно можеше да ме срещне с писателя Йордан Хаджиев преди 30 години, когато и двамата бихме могли истински да се разгърнем, аз – в златната си младост, той – в златната си зрялост. Така щяхме да имаме достатъчно време да се опознаем както трябва, а може би и да извършим заедно редица магарии.
Докато сега го докарваме само на приказки.
От друга страна, много съм благодарен на Съдбата, че все пак и въпреки всичко, ме срещна с писателя Йордан Хаджиев в този живот. Можехме тотално да се разминем или – като два далечни острова – никога да не се мернем: той – заседнал в своето Габрово, аз – в моя Пловдив, той без неговите живи очи, аз с моите мъртви сърца…..къде ти.
Обаче магаретата се надушиха. И взеха да хвърлят къчове – макар само на приказки.
Отдавна не съм срещал толкова умен и интересен човек.
Ако трябва да му хвърля едно критическо око, бих казал, че историите, които пише Йордан Хаджиев, имат оная особеност да гледат към наистина важните неща в живота и да говорят за тях, независимо от всичко.
А кои са важните неща за бай Йордан?
Любовта – със сигурност, още – достойнството, надеждата, истината – разбира се, мисленето – как ли да го пропуснем. Перото му е леко, но стига надълбоко, разказите му са като бисери, които човек намира, докато ходи по дъното на океана, а отгоре му са тонове вода. Да споменавам ли живите характери, които успява да изгради само с няколко щриха? Да споменавам ли невероятното му чувство за хумор, но в същото време – за мярка. Имам предвид – за това как човешката мярка най-добре се прилага към всички неща?
Не, няма да ги споменавам, защото всъщност сега не искам да говоря за Йордан Хаджиев с критически език. Още не съм прочел всичко негово, още не сме се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар