ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТРУДНОТО И ЛЕСНОТО „ДА“

март 30, 2012 at 9:48 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ В България думата „политика”рядко се споменава във  външно-политически аспект, това се смята за нещо, което, въпреки доказателствата за обратното, не засяга пряко живота на обикновените хора. През тази седмица с нашия коментатор Пламен Асенов продължаваме да обсъждаме основни теми от българската външна политика, която, независимо искаме или не,никога не спира да напомня за себе си. 

– Пламен, преди да стане член на Европейския съюз, България стана член на НАТО. Този малко необичаен ред показва, че Алианса и конкретно САЩ, явно виждат тук потенциал за гео-политическите си интереси. Така ли е наистина и доколко съумява България да реализира възможностите, който това американско отношение предоставя?

– Няма да забравя, Фили, думите на бившия външен министър Соломон Паси, казани около посещението на американския държавен секретар Хилъри Клинтън в София – „нагласите, манталитетът на американците са такива, че те никога няма да ти дадат нещо, ако не знаеш какво точно искаш и ако директно не си го поискаш”. Честно казано, малко му завидях на Паси за тази словесна формула, която според мен е изключително точна. Да, САЩ имат определени интереси в България. Те не са особено големи или поне отстрани не изглеждат особено големи. Телеграфно могат да се сведат до три – в България да има стабилност и поне що-годе демократично управление; България, доколкото може, да играе стабилизираща роля на размирните Балканите и да бъде безпроблемен гръб на Турция, истински големият и важен член на НАТО в региона; България да се откъсне колкото може повече от руската политическа и икономическа орбита на влияние, но без това да създава излишни напрежения, а оттам и излишни проблеми на американците. Това са глобалните насоки – всички други теми като проучванията и добива на шистов газ, разполагането или не на американски бази или части от щита за противоракетна отбрана тук, участието или неучастието ни в някакви задгранични мисии и каквото друго се сетим, са само подробности, детайли от играта в някоя от тези три посоки. България също има определени, ясно изразени интереси от развитието на отношенията със Съединените щати. Това, което най-често се споменава от управляващите тук, е развитието на икономическите връзки и привличане на сериозни американски инвестиции, както и разрешаването на визовия проблем. При съпоставка се вижда, че има разминаване в очакванията – доколкото нито българският пазар на стоки и капитали, нито визовата политика са им приоритет на американците. От гледна точка на политическата наука е трудно да се обясни логично защо на практика никой от управляващите в България не признава публично, че всъщност реалните български национални интереси напълно съвпадат с изброените по-горе американските интереси тук и да заяви готовност да работи за реализацията им. Тоест, ако се върнем към мисълта на Соломон Паси, да каже на американците – искаме да развиваме стабилността и демокрацията си, помогнете ни, но не отгоре-отгоре, както помагате досега. Или – искаме да сме фактор за стабилност на Балканите, кажете какво повече можем да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар