De Profundis: МЕСТАН И СРАМНАТА ПОЛИТИЧЕСКА БОЛЕСТ НА НЕ-КАЗВАНЕТО

януари 13, 2016 at 9:35 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/64412-de-profundis-mestan-i-sramnata-politicheska-bolest-na-nekazvaneto.html

Не-казването е една от най-срамните политически болести.
Нямам предвид способността да се казва „не”. В политиката и в живота изобщо тя е всъщност ценно, но трудно постижимо качество. Особено щом става дума за казване на „не” пред пари. Или пред много пари. Пък аз колко беди щях да си спестя, ако можех да казвам „не” на по-напористите девойки – но не мога, страдам от милозливо сърце.
Политиците обаче не страдат от нищо такова. Често се чудя как в тесния промеждутък време, когато от Homo sapiens се превръщат в Zoon politikon, те успяват така добре да изучат тънкия занаят на не-казването. И съм стигнал до извода, че някой просто ги заразява.
Вижте например Лютви Местан и рекламната му пресконференция, която уж трябваше да изясни истината за острата криза в и покрай ДПС. Оказа се обаче, че целта е обратна, тя всъщност е да не се кажат много важни за обществото неща. Отдавна не бях чувал някой политик да не казва чак толкова много на едно място.
Лютви Местан например спомена за някакви свои принципи и идеи, заради които е изхвърлен от ДПС и в името на които смята да продължи да се прави на политик. Но тотално забрави да каже кои са те. Поне основните два принципа и три идеи да беше споделил, та да се ориентираме ние, електоратът. Тц, не би!
„Някъде преди Коледа стъпих на руска мина” – така цветисто описа конкретното си прегрешение витиеватият политик. Всички помислиха, че говори за декларацията на ДПС за сваления от Турция руски самолет. Само че тя не излезе преди Коледа, а доста по-рано. Няма никаква логика в това да настъпиш мина днес, а тя да избухне след месец, нали?
Което навежда на мисълта, че Местан май междувременно е стъпил и на друга руска мина. Самият много спешен порядък, в който, наистина по сталински, стана разправата с него, допълнително подкрепя логиката на подобно предположение. Дали е така обаче – на пресконференцията никой не го попита, а и той самоотвержено не уточни. Или предвидливо не уточни, кой знае.
Трето, на пресконференцията си, Лютви Местан няколко пъти опита да се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

De Profundis: МОРФИЧНИЯТ РЕЗОНАНС НЕ ВИ ЛИ КАЗВА, ЧЕ ПАРАДИГМАТА МЕЖДУ УШИТЕ НА ДОГАН Е ТВЪРДЕ ОСКЪДНА?

декември 28, 2015 at 10:37 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/63351-de-profundis-morfichniyat-rezonans-kazva-che-paradigmata-mezhdu-ushite-na-dogan-e-tvarde-oskadna.html

Толкова много паника, скупчена около толкова много глупост, отдавна не бях виждал, граждани. Имам предвид поредният епизод от борбата между доброто и злото в ДПС и неговите околности, наречени България. Особено в околностите.
Неслучайно неведнъж съм казвал, че българските политици като цяло може да са прости, но ние, които доброволно ги туряме по-високо от себе си, за да ни управляват, сме още по-прости. Пак като цяло. Иначе няма как да се стигне дотам, та огромната част от български народ, дори онази огромна част, която не харесва Ахмед Доган, да го признава за най-големия политик и мислител в тази страна.
Няма как, бе, пичове, ако нещата в главите ни са наред, това да се случва!
Този човек, който периодично шашка българския свят с наукообразни думи, поставени в безсмислени изречения и изфъфлени с тънка ирония и самодоволна усмивка, сам много добре знае, че не е никакъв политик. Още по-малко е някакъв учен, както го възвелича онзи ден един негов приятел. А още по-малко пък и от това е философ, на когото е ясна парадигмата, заключена между „звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен”, както на чаша уиски обичаше да казва колегата Кант.
Подробно съм обяснявал поне пет пъти през последните 25 години защо Доган не е голям политик и въпреки това е най-успелият български политик. За недочелите или забравилите, ще припомня пак в резюме.
Първо, той има в ръцете си монолитен електорат, който, по различни исторически, политически, психологически и други причини, е твърде лесен за манипулиране.
Второ – чрез тъй наречения „възродителен процес”, този електорат му беше поднесен на тепсия от великите и много патриотични български спецслужби, плюс национално отговорната Българска комунистическа партия. Дадоха му го да го управлява и води към Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ЩЕ МИСЛИМ ЛИ ИЛИ ЩЕ ОБВИНЯВАМЕ ЕЗЕРОТО ТАНГАНАЙКА, ЧЕ НЕ МИСЛИМ

декември 11, 2015 at 6:56 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Напоследък Турция все по-често присъства в международните новини. Страната има многопосочни интереси, нееднозначни, но последователни реакции, силни врагове и силни приятели. Тя е съсед и партньор на България, но дали това носи повече заплахи или повече изгоди за страната – тази тема обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, България има силни предразсъдъци към Турция, но тя е сред най-важните икономически партньори и твърдо подкрепи българското членство в НАТО. Как се съчетават тези неща?

– Трудно, Фили, особено напоследък. Освен общото ни и сложно минало, в България и сега има фактори, които пречат за доброто развитие на отношенията с Турция. Първо, това са отдавна натрупаните предразсъдъци. Ние май не умеем да вървим напред, заедно с миналото си, искаме някак на чисто, а в историята и политиката така не става. Второ, предразсъдъците са съзнателно засилени от комунистическия режим и връх на това е тъй нареченият „възродителен процес”. Той обаче не свърши през 89-та, разви се в новите, уж демократични времена. Истината за геноцида срещу турците не видя бял свят и затова младите пак се хранят със стари ченгеджийски глупости. Трето, дейността на ДПС не помогна нещата да се променят, напротив, точно заради поведението на върхушката на тази партия, сега и най-либералните българи имат едно на ум, когато обсъждат темата. Казвам го, за да се открои фактът, че, въпреки всичко това, през последните 100 години Турция май е най-добрият и лоялен партньор на България. Няма да влизам в обяснения за това, вече има достатъчно истинска информация по темата и всеки сам може да прецени.

– В същото време, Пламен, самата турска държавна политика често подхранва страхове в България, това не може да се отрече.

– Разбира се, Фили. През 1974 година Турция влезе в Кипър, а тук комунистическата пропаганда излезе с внушенията, че същият сценарий се готви и за България, че само Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗА ДПС, РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ В БЪЛГАРИЯ И ЛЮТВИ МЕСТАН, ЧОВЕКЪТ С ДОСИЕ, НО БЕЗ ДОСИЕ

март 18, 2015 at 11:00 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/41199-de-profundis-za-dps-ruskite-interesi-v-balgariya-i-mestan-chovekat-s-dosie-no-bez-dosie.html

„Ако от нещо ме е страх, това е етнически конфликт. Нито ме е страх от олигарсите, нито от престъпниците. Но истински ме е страх от етническо напрежение и етнически конфликт” – каза миналата неделя пред националното съвещания на ГЕРБ в Пловдив премиерът Бойко Борисов.
Прав е Борисов да се страхува от подобно нещо. Това е една от най-големите заплахи за страната и тя виси над главата ни като Дамоклев меч вече 25 години.
Прав е Борисов, но не защото в България има реални условия за етнически конфликт, а защото има изкуствено поддържани предпоставки за това и е много лесно той да бъде провокиран от и заради чужди интереси. Писал съм това още през 90-та, и не съм спрял да го повтарям, често се налага – ако не всяка година, то поне през година.
Истината е, че единствената сила, която не само теоретично, а и практически има както интерес, така и възможности, включително чрез преки политически инструменти на влияние, да поддържа подобна заплаха тук, е Русия.
Номерът е следният – на Русия хем и трябва България, хем не и трябва. В смисъл, не и трябва по начина, по който и трябват Украйна, Беларус и Казахстан. Или Чечня. Нито преди и трябваше официално присъединена България към Съветския съюз, нито сега и трябва официално присъединена към Евразийския.
`Що да ни хранят руснаците, като могат да ни цицат?
Но Кремъл държи на своите имперски интереси тук и изобщо на Балканите, затова има нужда България да е под постоянно напрежение. За да си лови Москва лесно рибата, в София водата трябва вечно да е мътна, трябва да тлее нещо, страната да е под тревога, хората, семействата, обществото, вечно да са разкъсани на фили и фоби, на наши и ваши, на такива и онакива.
Другият път, когато в компания някой ви каже: абе, ние сме малка страна, толкова е лесно „да се оправим”, а защо не става, сигурно защото сме лоши – спомнете си това за руските интереси. Да, ние сме лоши, проклети и много простотия си отглеждаме, но ако руските интереси ги нямаше да ни се бъркат, нещата със сигурност щяха да бъдат ма-а-а-лко по-различни.
Нашето постоянно „неоправяне” минава през реализацията на определени политики на различни нива в различни области от обществения живот и чрез различни маши, разположени на ключови позиции. Постоянно поддържаното и нарочно раздухвано напрежение може да има всякакъв Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЯМА СБЛЪСЪК НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ, А ВОЙНА НА НАГЛАТА ПРОСТОТИЯ СРЕЩУ РАЗУМА

януари 9, 2015 at 3:12 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/36040-de-profundis-nyama-sblasak-na-tzivilizatziite-prodalzhava-voynata-na-naglata-prostotiya-srestu-razuma.html

„Честита Коледа, войната свърши” – изпя някога Джон Ленън. Той беше голям оптимист. Конкретната войната, срещу която пя тогава, свърши чак 4-5 години по-късно, а абстрактната…..тя продължава навсякъде.
Честита Нова година – войната продължава! Това мога да ви кажа аз, защото нямам талант да ви го изпея. И защото се опитвам да бъда реалист.
Войната, която световният тероризъм, наметнат със знамето на пророка, поведе през 2001-ва срещу нас, гражданите на демократичния свят, за съжаление, тепърва има да се развива. Тя пък е част от една още по-голяма война – на лудостта срещу разума, на дивашкото срещу човешкото, на злото срещу доброто, ако щете. И не се знае още колко дълго тази война ще продължи – особено ако ние продължаваме да не си научаваме уроците от ставащото.
Това е ненормална от всяка гледна точка война, война, с формите и методите на която нашите общества не са свикнали, война, която няма правила и затова ни изненадва всеки пореден епизод от нея, както стана тази седмица в Париж. Ние все още сами се успокояваме – а всъщност сами се подлъгваме – че всеки епизод е отделен, сам за себе си, че е изолиран случай, зад който стоят конкретни причини. И съвсем демократично започваме да търсим вината в себе си.
Да ме прощават всички онези, които твърдят, че в случая с убийството на колегите от „Шарли ебдо” съдържанието на някакви си карикатури дотолкова засегнало крехката психика на нападателите, та те веднага хукнали да си отмъщават. С автомати, `щото пък се сетили, че сами не могат да рисуват, та да отвърнат с пропорционална сила, както е по закон. А и случайно нямали никакви развалени яйца или гнили домати под ръка, за да продължат размяната на шеги по един чисто демократичен и типично френски начин.
Да ме прощават и онези, които ми разправят как конкретните двама убийци на журналисти са араби, родени и израсли във Франция, но тъй като тя не ги приемала с напълно отворени обятия, те изпадат в депресия и просто превъртат покрай комбинацията от самота, неразбиране и желание за себеизява. Ама какви лесно раними души имат тия момчета и как лесно избиват наред де когото им падне, само и само да възстановят собственото си душевно равновесие. Направо да ги ожалиш!
Всички знаем, че истината е друга и че тия двамата са закоравели убийци с промити мозъци, в които простотията е здраво смесена с наглост, а въпросната смес е подгрята до трясък кой знае с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НОВИНИТЕ ДНЕС – 1

януари 25, 2012 at 8:50 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

25.01.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

Гениите от БСП

„БСП е голяма партия, има място за всеки” – така коментира лидерът Станишев завръщането в партията на лидера Първанов. Истина ви казвам, тия двамата ще си омешат шапките. И то в най-скоро време, защото след някой и друг месец трябва да започне конкретна работа за победа на следващите парламентарни избори, а такива неща никоя банда не върши с двама главатари начело.

И казва още Станишев, че доколкото знае, Първанов наистина е подал документи за възстановяване на членството си в БСП, но все още „няма проверена информация за това”. Ей това им харесвам най-много на комунистите – особената витиеватост, с която се изразяват за най-простите неща от живота. Разбира се, и онази простоватост, с която се изразяват за по-сложните, но това е друга тема. „Доколкото знам…..” Чудя се ДАНС ли, компетентната прокуратура ли, кой трябва да извърши надлежната проверка, та да получи най-накрая партийният лидер достоверна информация и да повярва на очите си.

Или да повярва на онова си подсъзнание, което вчера го накара да изтърси в медиите, че в БСП няма напрежение по повод връщането на Първанов, но има несигурност. Мой приятел психолог веднага си изгори дипломата по този Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ТРИМА ДУШИ УМРЯХА, А СТО И ПЕТДЕСЕТ БЯХА УБИТИ…..

март 1, 2010 at 6:10 am (Публицистика) (, , , , , , , )

  • За някои хора, които трябваше да бъдат в новините, а не са 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Някой ще каже, че в заглавието има грешка. Не, няма. То казва точно това, което иска. То не е заглавие за жертвите на поредното земетресение или терористичен акт по света. Не е и за онези, както се смята, сто и петдесет жертви на неразкрити поръчкови убийства в България. Не е за хора с прякори като пъпеши, маймуняци, жирафи и друга екзотична фауна, населяваща полицейските сводки, а чрез медиите пренесена и в развинтеното въображение на публиката.

Да, по някакъв начин тези, екзотичните, са били част от Октопода, който ни стиска за гушите и е интересна тема напоследък. Да, животът им сигурно е като трилър, с напрежение, стражари и апаши, тайни и загадки, редуване на мрак и светлина, всичко, което обикновеният човек обикновено не преживява през живота си. Поне не така интензивно, че да се превърне в персонаж от вулгарен роман.

Само че бандитите, дори съдбите им да са странни понякога, са интересни само като социален феномен. Като персонажи от роман, дори написан от брилянтен автор, те са плоски и предвидими. Като персонажи от живота пък, разгледани отделно от системата, част от която са, изглеждат жалки.

Затова искам да разкажа сега три кратки истории за хора, които не бяха убити, а просто умряха. За хора, които бяха едни от нас, а не едни от тях. За хора, които, всеки по свой начин и в своята сфера, се опитаха да направят нещата около себе си по-истински и си отидоха, преди да са си довършили работата. Повече или по-малко, съдбите и на тримата са свързани с Пловдив.

ОТЕЦ ИВАН БОНЕВ. Беше в Кърджали, Пловдивска епархия, вероятно някъде през 82-ра, 83-та година, към 2-3 часа през нощта. С колегата и приятеля Стойко Стоянов се бяхме напили до синьо и той настоя да ме запознае с новия Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 4 коментара

АХМЕД ДОГАН – НЕИЗБЕЖНО Е ДА СЕ ОТТЕГЛЯ, АМА ДРУГ ПЪТ

декември 14, 2009 at 8:32 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

  • На конференцията на ДПС Ахмед Доган се превърна в трубадур, затънал в много лъжи за красотата на девойката, наречена “тройна коалиция” 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Ахмед Доган е прав.

Като добър или добре обучен манипулатор, той е прав за много от нещата, които каза по време на националната конференция на ДПС в събота. И, пак като добър или добре обучен манипулатор, се опита покрай истините, които каза, да пробута редица погрешни, а може би по-скоро – съзнателно изкривени внушения за българските реалности и българското бъдеще.

Ахмед Доган е прав, че ДПС, разглеждано от безпристрастна политологическа гледна точка, е успешен проект. Факт е, че за двадесет години съществуване ДПС измина път, който държи неизменно посоката нагоре. За разлика от всички други партии в България, тя не се разпадна, дори не се сви, а разшири обхвата си. Макар също да премина през вътрешни колизии, част от които съзнателно режисирани от Доган, през годините ДПС постигаше целите си, независимо дали беше в опозиция или в управление.

Партията първо се закрепи, после се утвърди на политическата сцена, след това си намери “европейска връзка”, като се записа в либералния спектър, до голяма степен изпълни целта да разчупи етническата си рамка, изгради собствена кадрова банка за ниските и средни управленски нива, от “вечен балансьор” в политиката, през последните 8 години се превърна във “вечен управляващ”…..

Друг е въпросът дали и доколко всичко това е от полза за нейния собствен електорат, разглеждан отделно от партийната върхушка. Още по-друг е въпросът дали и доколко това е полезно за България като цяло.

Когато се говори за възходящото развитие на ДПС обаче, мнозина не могат да си обяснят как и защо то се случи. Най-честите обяснения, които са верни, но само частично, са две – че електоратът на ДПС в голямата си част е не особено грамотна маса, която лесно Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

БЪЛГАРСКАТА ЕНТРОПИЯ ТОЧИ ЗЪБИ ДА ИЗЛАПА БОРИСОВ

ноември 17, 2009 at 10:25 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов – специално за frognews 

  • Премиерът кара самолета, играейки на десен политик. Докато го приземи, дано наистина се превърне в такъв 

Йорданка Фандъкова очаквано стана първата жена-кмет на София. Независимо от ниския процент активност в неделя, победата на ГЕРБ си е нормална победа на демократични избори и затова обществото възприе наистина като шега закачката на Бойко Борисов, че можело направо да се назначи Фандъкова, без да се харчат излишни пари за провеждане на изборите.

Шегата очевидно беше за сметка на Станишев и Първанов, които душа дават в този момент да убедят обществеността, че бат` Бойко я кара напряко през просото на демократичните процедури. Е, засега не я кара напряко. Или не съвсем. Или поне доста по-малко, отколкото Станишев и Първанов я караха през последните четири години, когато превърнаха леко неорганизираната българска престъпност в добре организирана – под името “тройна коалиция”. То нали напоследък на българина и половин утеха му стига….. Но при всички случаи, ако в даден момент Борисов я подкара напряко, има други хора, а не тези двамата, които да бият камбаната за тревога. Тези двамата трябва да си мълчат.

ГЕРБ спечели и в още няколко града каквото имаше да печели на частичните избори в неделя. Като добавя още власт към властта си обаче, Бойко Борисов все повече се приближава към времето, когато ще трябва да започне да отговаря по-смислено и еднозначно на важния въпрос знае ли пилотът накъде е подкарал самолета на българското управление.

Понякога в изявления, включително и в нощта след частичните избори, се чуват приказки за дясно управление, за общи действия на партиите от ЕНП-формат и т.н. До голяма степен те нищо конкретно не означават, използват се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

В Парламента: ЧЕРЕШКА ВЪРХУ ТОРТАТА БЕЗ ТОРТАТА

юли 22, 2009 at 11:20 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

22.07.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

На парламентарното заседание в сряда депутатите приеха няколко хубави и правилни неща. Например гласуваха /най-после/ оставката на кабинета “Станишев”. По тази тема е много интересно да се чуят основанията за вота на онзи единствен гражданин /не смея да го нарека народен представител, за да не се обидят истинските народни представители/, който е гласувал “въздържал се”.

Очевидно той или не е в ред, или е силно влюбен в една българска тройка, политическа вариация на шведската, тройка, състояща се от Станишев, Симеон и Доган. Което може би пак означава, че не е в ред. Защото, колкото и да е влюбен, един народен избраник трябва да може да си даде сметка, че от споменатите трима няма кой да му свърши работа – единият не може, защото иска, но иска друго, вторият не може, защото никога не е могъл, а третият може, но не иска, защото политическият му вектор сочи в неправилна посока. Но, както е казано в една стара книга – “да оставим мъртвите да погребат своите мъртви”.

Декларацията за приоритетите на 41-то народно събрание, която депутатите също приеха, се състои от две хубави части.

Първата хубава част е, че БСП и ДПС не подкрепиха Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

АЗ ПЪК ИСКАМ ДА МЕ ПОДСЛУШВАТ

март 25, 2009 at 9:51 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

25.03.2009

 

Аз пък искам да ме подслушват – тотално, безконтролно, както се предвижда по новия закон.

Гледам, напоследък отделни граждани, сред които много мои приятели, отделни групи граждани, сред които и много умни хора, дори отделни групи политици от опозицията, сред които много политици от опозицията, не искат да бъдат законово подслушвани. Аз пък искам.

Първо – свикнал съм да ме подслушват. Започнаха още през 81-ва година, когато постъпих във вестник “Нов живот” – Кърджали. Тогава закон нямаше, службите си смятаха, че имат права, без да ги имат по закон, както и досега. И смятаха, че гражданите нямат права, макар гражданите да ги имаха по закон – пак както и досега.

Спрямо мен отначало сякаш го правеха само “за всеки случай”, което бързо стана “във всички случаи”. Да не казвам какво настъпи през 84-85-та, след началото на тъй наречения “възродителен процес”, а още повече – през 88-89-та…..Хеле пък – имаше три дни през горещото лято на 89-та, когато на гости в Кърджали се изтъпани мой братовчед с кола от Франция. Нищо че с нея не караше гнусните попълзновения на никаква империалистическа политика, а най-мирно возеше двете си тригодишни близначки, жената и тъщата…..

Няма да влизам в подробности за по-нататък, само ще кажа, че заради пещерната техника, която използваха и заради некадърното боравене с нея, моите приятели много пъти поставяха под угроза /за да използваме и една хубава руска дума/ предаването на репортажите ми за ВВС. И тъй като радиото не може да ги чака тях да се натуткат, отнесоха доста благословии по телефона, в който си пъхаха ушите. Да ме прости някой, ако тогава съм го наругал невинен. Ама едва ли.

Второ – намирам подслушването за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 5 коментара

КРЪГЪТ СЕ ЗАТВОРИ

октомври 21, 2008 at 10:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

21.10.08 г.

 

Кръгът се затвори и изглежда вече твърде силно стисна за гушата премиера Сергей Станишев. В понеделник в Кърджали той призова “медиите да дадат отпор на тази ченгеджийница, която се опитва задкулисно да управлява държавата”.

Нека обаче онези колеги, които вече са обули шпайковете, за да хукнат по-бързо и да дадат отпор, да поседнат и обмислят поне два въпроса.

Първият е – към кои медии се обръща Сергей Станишев. Защото в България има – и то не от вчера – не много, но и немалко медии и свободни журналисти, които се опитват да обяснят на обществото що за заплаха е ченгеджийницата и защо има тя почва у нас. И те нямат нужда от премиерски разрешения, призиви и насоки.

Известно е досегашното отношение на премиера към тези медии и журналисти. То се състои от жестове на досада и пренебрежение или най-много – от иронични реплики, пропуснати през силно стиснати зъби.

Това отношение не се е променило за една нощ. Значи премиерът се обръща към другите медии, онези, които досега не са давали отпор на ченгеджийницата. Вероятно най-услужливите техни собственици и шефове още от вчера обменят идеи как да осъществят операцията по спасяването на министър-председателя. Само че в този случай на privat Станишев ще му се наложи да мисли за цели две неща едновременно – не само кой и защо го стиска с гаротата, но също кой и защо му помага да се освободи от нея.

А важно е и как точно му помага, защото е ясно, че при ситуацията в България изразът “медии, които не дават отпор на ченгеджийницата” е оксиморон от най-висока класа. Той може да означава две неща – или че тези медии /най-вече споменатите собственици и шефове, но вероятно и някои от журналистите на по-ключови позиции в тях/ са част от ченгеджийницата, или че са дотолкова слепи, та не могат да изпълняват основната си функция – да работят в полза на обществото.

И в двата случая тези медии, към които реално се обръща Станишев, могат да му принесат само повече вреда.

Вторият важен въпрос, по който си струва да се замислим, е за коя ченгеджийница говори премиера. Тоест, дали “тази” ченгеджийница, която му пречи в момента, е същата “онази”, която до вчера му помагаше? Онази, зад действията на която, поне публично, той беше готов винаги да застане? Или онази, от чиито престъпления, документирани в досиетата, според самия Станишев досега се интересуваха само ненормалниците в тази страна?

Да не би да се е оказало, че това е една и съща ченгеджийница, която в момента просто сменя собствените си приоритети и затова изведнъж става неудобна и опасна за министър-председателя под формата на “държавата”? Който пък министър-председател утре, ако успее да се освободи от смъртоносната и хватка, просто ще пренареди пионките в нея така, че старата ченгеджийница пак да му е от полза. На него лично. На измислената му партия. На измисленото му правителство. На измислената му “държава”. Не на хората в България.

Така че ако премиерът иска да ни убеди в обратното, че работи в обществена, а не в лична полза и затова заслужава да получи сериозна помощ срещу ченгеджийницата от страна на медиите, той трябва да предприеме няколко важни стъпки.

На първо място – трябва да затвори ДАНС и да пристъпи към пълна реорганизация на системата на МВР и специалните служби, като в регламентите за това се заложат наистина демократичните принципи за граждански контрол върху дейността им. А също лустрационни принципи, които засягат всички бивши служители на Държавна сигурност и съпътстващите тогавашни структури в армията.

Второ – трябва да се изработи нов закон, който напълно и реално да изземе от ръцете на бившите и настоящи служби папките с досиетата и да позволи много по-ефективен граждански достъп до информацията в тях.

Трето – тази информация най-после трябва да стане достъпна и за българската прокуратура. Тя трябва да задейства разследвания за престъпления, извършени от бившата ДС, чиято давност все още не е изтекла – включително престъпления срещу човечеството, например геноцида по време на тъй нареченият “възродителен процес”. Както и престъпления срещу националната сигурност на България, извършени под формата на братско сътрудничество с КГБ и служби от други държави в бившия соцлагер.

И на четвърто, но не последно място, премиерът Станишев трябва да гарантира истинска свобода и безопасност на българските медии. Например ако се започне с незабавно разкриване на истината около побоя над Огнян Стефанов, ще бъде добра стъпка. Също ако се усъвършенства и приложи на практика законодателството за достъп до информация в цялата система на публичната администрация.

Та тези и още много други мерки са необходими не само – и дори не толкова –  защото е опасно ченгеджийницата да продължи да управлява “държавата”, а защото е опасно, че ще продължи да управлява и манипулира цялото българско общество, както го прави вече близо двадесет години.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »