МИСЛЯ, СЛЕДОВАТЕЛНО НЕ ВЯРВАМ НА ОЧИТЕ СИ

октомври 14, 2010 at 6:29 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

  • За мнозина мисленето създава затруднения и неудобства, но да се ползва като инструмент ще спести на тях, пък и на всички нас, още повече затруднения и неудобства – защото прекият път до целта не винаги е най-кратък и безболезнен 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Не винаги човек трябва да се доверява на очите и ушите си, когато иска да узнае истината.

Ако се опитате да разберете например защо духа вятърът, може да получите доста различни отговори. Вероятно самият вятър, който като дете непременно е гледал книжки с картинки, ще ви каже, че според него просто един човек с дебели бузи издухва въздух от небето към земята с цел да клати клоните. Но защо изобщо трябва да се клатят клоните, така си и остава загадка. Синоптиците от своя страна ще ви обяснят, че вятърът е опит на природата да се балансира вътрешно, като изравни атмосферното налягане на различни места. Тази теория също куца, доколкото не обяснява как пък точно аз винаги се оказвам в центъра на неприятното събитие. Ето защо моят личен отговор ми изглежда най-правилен – вятърът е заговор от страна на  Вселената, с цел да ми отвее шапката. И знам, че съм прав, защото се базирам на емпирично доказан факт – вятър започва да духа тогава и само тогава, когато посмея да изляза с шапка на главата, в другите дни си трае. Също както дъжд започва да ни вали винаги, когато си забравим чадъра, нали?

Ето защо, граждани, заклевам ви, не само в природната сфера, но и в обществената, пък и в интимната, да не вярвате на всичко, което виждате и чувате, а винаги да помислите преди това. Също както постъпи по-рано библейският Йосиф, наскоро един познат се довери на жена си, че от религиозни съображения Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 4 коментара

МИНИАТЮРИ ОТ ПОЛИТ-ПЕЙЗАЖА

декември 3, 2009 at 7:29 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица” 

  • Кой би искал да притежава експонати от политически пътища към нищото? 

1. Девойката от Русе 

Една девойка от Русе на име Венета Бакалова написала поезия, в която възпява величествената фигура и някои чутовни подвизи на премиера Бойко Борисов. Посветеното на него стихотворение, разбираемо, започва с молитва към Генерала – “О, достолепни Генерале, поведи ни! Ний вярваме във твоя свят обет!” И завършва, пак разбираемо, с молитва към самия Господ – “Премъдри Господи Иисусе, благослови ти Генерала и България”.

После въпросната девойка издала поезията си в книга със заглавие “Звезда над Витлеем” и с уточнението –  “сакрална лирика и други”.

Фактът, че Венета Бакалова съвсем не е девойка, а достолепна възрастна жена, магистър по музика и доктор на филологическите науки, с нищо не променя необходимостта казаното дотук да бъде пълно с ирония. Защото ако се съди по текста на стихотворението за бат` Бойко, тя би трябвало да се намира още в девическа възраст. Или поне да си е останала на девическия акъл.

Случилото се не е голяма изненада. Научно доказан факт е, че в България из   словото светотатстват поне толкова хора, колкото нощем из хладилника. Ако не и повече. Доказано е също, че ако нищо не разбираш от поезия, по-лесно ставаш доктор на филологическите науки, защото тези, които те изпитват за доктор, също нищо не разбират от поезия. За музиката не знам как се става магистър, но това за поезията го знам със сигурност.

Къде е политиката в цялата работа обаче, ще попита внимателният читател. Ами политиката е във факта, че българският премиер се радва на подобни глупости, написани по негов адрес. Ако не се радваше, нямаше неговите ПР-съветници да ги публикуват в официалния сайт на ГЕРБ и да се хвалят, един вид, с това. Щяха да си затраят и да отминат факта с мълчание.

Бойко Борисов не е първият български политик, за когото добронамерени иначе хорица сътворявят пълни поетически идиотщини. Слушал съм подобни изблици да се четат на живо по време на срещи Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

БЕДНОСТ ПО ВРЕМЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

януари 30, 2008 at 8:19 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

22.06.2007 

/Фили/ Преди шест месеца България влезе в Европейския съюз като най-бедната страна-член с брутен вътрешен продукт на глава от населението в размер на 33 процента от средния за съюза. За сравнение, Румъния имаше 34 на сто.

Тогава икономисти изчислиха, че ако България поддържа постоянен ръст на  брутния вътрешен продукт между шест и осем процента годишно, на страната ще са необходими около 25-30 години, за да достигне сегашното ниво на европейските си партньори. Тази прогноза обаче бе отчетена като твърде оптимистична, защото никой не си прави илюзии, че подобен икономически ръст може да се поддържа толкова години наред. Така че реалистите увеличиха необходимият брой години двойно. Друг е въпросът, че скептиците пък попитаха – какво от това, след като останалите европейски страни през това време също няма да стоят на едно място. Така или иначе, подобен спор изглежда твърде схоластичен от гледна точка на редовия български гражданин, който се интересува от доходите си сега. А те наистина не са за завиждане.

По данни на Евростат към януари тази година страната води и в една друга негативна европейска класация – фиксираната минимална работна заплата в България е най-ниска в целия Европейски съюз. Тя възлиза едва на 92 евро месечно. Средното ниво за европейските страни по този показател се отчита в Гърция и Испания, където минималната заплата е около 680 евро, а далеч напред в класацията е Люксембург с 1570 евро.

В същото време цените на ежедневната издръжка на човек в България са напълно съпоставими с тези в Гърция и Испания и са едва около петдесет процента по-ниски от тези в Германия например.

Затова никак не изглежда случайно, че през последните месеци въпросът за увеличение на доходите все по-често става част от дневния ред на българското общество. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар