Говори Пловдив: ТОЗИ ВИД ЖИТЕЙСКИ ТЪГИ

юли 29, 2013 at 1:43 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Напоследък голям смях пада, граждани – по цял ден се смея и не мога да спра.

– И `що се хилиш, когато на нас ни е тъпо? – ехидничат в Пловдив.

Ами явно стигнах границата на поносимост, до която може да се преживяват гадостите като гадости и преминах отвъд, където или трябва да се гръмнеш, или да започнеш да се хилиш. А като типичен пловдивски кибик, аз винаги искам да разбера какво ще стане накрая, затова оцелявам със смях. През смях. Въпреки смеха. Или както там се описват научно този вид житейски тъги.

Но как да не се смееш, животът ти поднася такива иронии, които само с просто мислене не можеш да докоснеш. Например, излиза онзи ден тъй нареченият премиер Орешарски пред групичката бандити, наречени Пленум на БСП и чете програма, умно и прекрасно озаглавена  „Държавност, развитие, справедливост”. С други думи – ние сме стожери на тези три неща, пък онези, дето искат да ни свалят от власт, са против тях, гадовете му с гадове.

Представяте ли си? Държавност – с грешката Пеевски начело на службите. Добре де, и с грешката Йовчев да е, каква е разликата? Развитие – с 1 милиард лева, предназначени директно за крадене, отделно комисионите от програмирания в програмата рестарт на АЕЦ „Белене”, за които пари другарите тепърва има да се джафкат. Справедливост – под флага на руските имперски интереси, изритването ни от Европа и вечното управление на рубладжиите като висша форма на развитие на българската материя. И на величавия български дух.

Но безсрамието на комунистите не свършва дотук. Е, да, теоретично се знае, че то не свършва никъде, защото е като самата Вселена, както я описва Стивън Хокинг – крайна, но неограничена. В случая имам предвид, че онзи ден на Бузлуджа въпросната премиерска програма беше директно възхвалявана чрез циците на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар