Говори Пловдив: РУСОФИЛИ МОЖЕ, РУСОФОБИ – НЕ!

септември 9, 2013 at 6:23 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Другарят Сергей Станишев, ескуайър, на сборище на русофилите край язовир Копринка отвори нова велика страница в българо-руските отношения. Някой наричат страницата „срамна”, други – обратно, викат и „безсрамна”. Каквото и прилагателно да сложим обаче, свидетели сме как руската пета колона в България превзема поредния висок връх в своя поход към окончателното колонизиране на страната. Скоро тя с чавка ще бъде отметната като пълна собственост в списъка на Азиатския департамент, където в момента сме отметнати само като частична московска собственост.

И всички ще трябва да бъдем горди от това, защото ако не бъдем, с чавката, която сега ни е изпила акъла отвътре, тогава ще ни праснат по главата отвън – викат пловдивски зевзеци.

Ама не са прави – съдя по аналогичен случай. Защото същите тези понякога викат, че като гледат в какво живеем, било би по-добре да не бяхме присъединявали през онзи септемврий Княжеството към нас, а да си бяхме останали Източна Румелия. И по същия начин никога не са прави, когато го казват – винаги са удобно седнали.

А ако някой се чуди защо пък наричам другаря Станишев с несвойствената за широката руска душа дума ескуайър, ще припомня, че в английския кралски двор през ХІV век това е титла, давана на някой без благороднически произход, но от богатата буржоазия, назначен в свитата на краля – нещо като слуга, хранен човек, момче за всичко, на което кралят може да разчита, защото е твърде благодарно, че е издигнато до висини, които иначе само с пари не могат да се купят.

Така де, не, че искам да смесвам културите, ами малко по индукция се сетих за думата – като гледам как шефът на изцяло европейския ПЕС лае край Копринка изцяло в руска полза. Пък и, честно казано, не знам съответната руска Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка 1 коментар

Говори Пловдив: КАКВИ ПРОМЕНИ НИ СПОХОДИХА…..

март 18, 2013 at 7:47 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Само за няколко дни какви промени ни споходиха, граждани? В София си имаме ново правителство, в Рим си имаме нов папа, а в Китай си имаме нов президент. Излиза, че единствено поводите ни за протести са старите.

Ама и това не е съвсем вярно, де. Аз лично май напоследък вече протестирам за друго. Още не знам за какво. Веднага, щом науча, ще ви информирам. Обаче е за друго. Почти сигурен съм.

Може би протестираш – нашепват ми пловдивски влъхви – срещу това, че национал-социалистическите креатури на БСП под козината на граждански организации вече напълно овладяха „енергията на протеста” и поставиха истинското демократично гражданско общество в двусмислената ситуация „партер”?

Да, донякъде сигурно и срещу това протестирам. Но не съвсем, защото по-скоро се питам – ами истинското демократично гражданско общество досега к`во се мота, та остави протестите в ръцете на сурогатните комунисти?

Например онзи ден гледам по телевизора красива девойка на средна възраст упорито да говори от името на протестиращи „футболни фенове”. Били те надлежно регистрирани, искали да участват в н`ам си к`ъв съвет към президента, `щото и идеи били имали. И както се пени девойката, водещият пита – ама вие, собствено, не работите ли нещо в платения апарат на БСП. Да, но това няма никакво значение, сега говоря от името на футболните фенове – отсвири го тя.

Сладур, направо да и повярва човек. Знаех си аз, че футболните фенове по нашите земи трябва да бъдат бити, докато им дойде акълът. Тоест вечно. Ама какво да правим със сладките футболни фенки?

Какво принципно се прави с тях аз знам – човек им се радва, било в „партер”, било в друга някоя двусмислена ситуация, но не им дава думата, особено когато я искат, `щото много глупости дрънкат. Ала какво самите комунисти правят помежду си с такива другарки – можем да питаме другаря Ангел Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ДА СИ НОСИМ ТЕЖКОТО, ЧЕ ДА НЕ НИ ГО НОСИ ДРУГ

септември 23, 2012 at 4:55 am (Публицистика) (, , , , )

Пет минути на Пламен Асенов

петък, 21 септември, радио Пловдив

Една от причините човек да не обича да носи тежко е, че като изпуснеш тежкото върху крака си – много боли. Руският президент Владимир Путин очевидно е изключение от това златно правило. Видно и с просто око, той носи не само тежките проблеми на цяла Русия, но и част от доста по-леките проблеми на околния свят. Носи например отговорност за поддържане на разни диктаторски режими като този на поредния Асад в Сирия или  онзи на поредния Ким в Северна Корея. Носи също православния факел в редица страни, които и без това са си православни, но явно – недостатъчно от руска гледна точка. Или не по подходящия за Русия начин. Понякога на добрите момчета носи нефт и газ, а на лошите – автомати „Калашников”. В случая обаче това, което най-силно и пряко засяга нас, българите, е фактът, че, случайно или не, президентът Путин носи в ръцете си и цялата българска енергийна система.

Не ме разбирайте погрешно, граждани, това не означава, че я носи на ръце, а че просто я държи в ръце. И понякога я стиска за гушата. Което е доста по-различна технология на носене, както пролича напоследък, покрай иска на „Атомстройекспорт” България да изплати 1 милиард евро за реактори на атомна централа, която никога не е искала и никога няма да построи, ако дори на йота се придържа към нормалната икономическа, да не говорим за нормалната политическа логика.

О, не, моя грешка. Искала е България централата в Белене. Първо Тодор Живков я поиска, само че бързо разбра, че тази централа е за народа загуба велика във всяко отношение, а оттам и заплаха за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ЩЕ ЩРАКНАТ ЛИ ГАЗОВИТЕ КЛЕЩИ ОКОЛО ЕВРОПА

април 6, 2012 at 6:05 am (Без категория) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ През миналата седмица България официално се отказа от строителството на нова  руска ядрена централа в Белене. Дебатите по темата обаче, които, впрочем, се водят от десетилетия, не само не затихват, а продължават да влияят силно на политическите развития в страната.

– Пламен, защо един на пръв поглед чисто икономически въпрос – да се строи или да не се строи даден енергиен източник – така силно се отразява на българското общество.

– Защото всъщност реалните измерения на темата, Фили, стоят много по-високо и са много по-широкообхватни от чисто икономическата дилема. Глобалният въпрос е за  българската независимост от Русия. Естествено, на официално ниво сега се говори най-вече за енергийна, но всички знаят, че става дума и за политическа независимост, за еманципация от Москва след десетилетия вредно влияние. Да се каже „не” на Русия по значим за нея въпрос като строителството на „Белене” в България дори сега, пет години, след като страната е в Европейския съюз, звучи като проява на изключителна политическа смелост. Друг е въпросът, че някои анализатори виждат и тази стъпка като част от задкулисно споразумение между управляващите в Москва и в София.

– Ще се върнем към тези тълкувания малко по-късно. Но, Пламен, първо кажи накратко какво точно се случи през последните десетина дни.

– Нека само да припомня, Фили, че премиерът Борисов заговори активно по темата Белене по-рано, при смяната на икономическия министър Трайков. Всъщност, както се разбра, точно неговото поведение в преговорите с Москва е била една от капките, прелели чашата на търпението и довели до уволнението му. И миналата седмица, ден преди новият министър Делян Добрев да замине за Русия, Бойко Борисов, неочаквано за мнозина, заяви, че се отказваме от строителството на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

СИЛНОТО ВТВЪРДЯВАНЕ ВОДИ ДО БЪРЗО ОМЕКВАНЕ

ноември 29, 2010 at 6:55 am (Публицистика) (, , , , , , )

  • Има опасност след десет години да си тъпчем по джобовете 25 процента от произведения български ток, дори без “Белене” – но поне има време нашенският гений да измисли съответната технология за тъпчене, та да не изпаднем в пълна загуба 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

След като си тръгнаха доволни от София с каракачанска овчарка на ръце и договор за “Южен поток” в джоба, без поне от приличие да изчакат 40-те траурни дни, през които ние да си дадем сметка каква антиевропейска глупост сътворихме с парафа за газовия поток, руснаците побързаха пак да ни покажат зъби – този път относно строителството на АЕЦ “Белене”. Ето, така се прави международна политика, граждани, настояваш на своите интереси безогледно, особено в случаите, когато очакваш друг да плати за реализацията на тези твои интереси. Тогава просто не трябва да му оставиш време да се освести. Нали си спомняте класическия пример за наглост, научен още в детството – да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш къде отива! Та горе-долу същото е…..

Но какво всъщност стана? Онзи ден генералният директор на “Росатом” Сергей Кириенко каза няколко важни неща. Първо – че Русия не харесва искането на българското правителство за фиксирана цена на АЕЦ “Белене”, но е намерила начин да го изпълни. Според него цената е 6.4 милиарда евро и нито цент повече. По този повод премиерът Борисов веднага реагира, че това не е вярно, защото въпросните 6.4 милиарда са всъщност онези 3.9 милиарда, за които говореше Станишев като цена, но преизчислени инфлационно. Според премиера ако към тази сума се добавят вече направените от българска страна разходи, парите за консултанти и т.н., тя ще набъбне на 8.5 – 9 милиарда.

И е прав, граждани, ще набъбне. А ще набъбне дори още повече от прогнозата и на Борисов, защото не е ясно къде и дали изобщо в споменатите досега суми са включени парите за инфраструктурата, свързана с централата, както и за съхранение на отработеното ядрено гориво. Защото в момента всички се правят на умрели лисици и забравят, че вече има изискване на ЕС отработеното гориво да се съхранява на територията на страната, която го потребява. Но ако за “Козлодуй” ще се отървем с оправданието, че пращаме горивото в Русия по отколешни договори, то за “Белене” от това изискване няма как да се отървем, ще трябва да строим хранилище. Което не само струва майка си и баща си, но повдига и ред въпроси, свързани с екологията на страната, здравето на народа и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ГАЗОВА ТРОЙКА С КАМЕРЪН ДИАЗ

юли 12, 2010 at 5:26 am (Публицистика) (, , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

  • В природата има народи, които само стоят зяпнали под палмата и храната им пада в устата, но за България руската палма винаги е била кокосова – онова, което пада от нея, задължително първо те удря в зъбите 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Лято е и страстите човешки се разпукват от жегата. По този повод си мислех да посветя този текст повече на тях, отколкото на страстите политически, но се оказа, че твърде трудно се различава едното от другото.

Чета например, че Камерън Диаз публично изразила готовност да участва в тройка. Няма лошо. Тя иначе ми се струва малко длъгнеста, но, както твърди един приятел, в хоризонтално положение нещата получават друга перспектива, различна от тази във вертикално. Така де, не точно с тези думи го твърди, но аз малко превеждам на приличен вестникарски.

Давам си сметка обаче, че съм професионално деформиран, защото като научих за страстите на Диас, вместо нещо еротично, тутакси ме светна аналогия със страстите на Бойко Борисов. Онзи ден по телевизора той каза съвсем сериозно, че от последното развитие на българската позиция по тъй наречените “големи руски енергийни проекти” всички трябва да бъдат щастливи. Под всички се разбира както Путин, така и Обама. Е, Борисов вместо тях посочи конкретно Зубков, руски вицепремиер и шеф на борда на “Газпром” /!?/ и американския посланик в София Уорлик, но като се преведе на приличен вестникарски…..

В така оформената тройка с Борисов по средата обаче ме тревожат някои неща – например доколко еднакви са порциите изпитано щастие от участниците в нея. `Айде, за Зубков съм сигурен, че излиза изцяло щастлив от ситуацията. Той успя да свърже в пакет и постави в зависимост преговорите за нови цени на руския газ от 2011 година с изграждането на “Южен поток” и АЕЦ “Белене” – пакет, който българското правителство не би допуснало, ако бяхме нормална европейска държава, седнала на преговори с нормален търговски партньор. Само това да беше свършил Зубков – стига, но не, той дори постигна договореност до десетина дни да се подпише тъй наречената пътна карта за “Южен поток”, което на практика означава стартиране на проекта. А също означава, че европейският газопровод “Набуко”, подкрепян и от американците, отива в девета глуха. Защото там, откъдето идва газа, няма достатъчно газ да се пълнят и двете тръби.

По всичко личи, че Бойко Борисов също излиза напълно щастлив от ситуацията, макар да няма ясен отговор на въпроса “защо” – дори ако се погледнат само Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

НЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ПУТИН, А НА БЪЛГАРИЯ

юни 14, 2010 at 5:27 am (Публицистика) (, , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

  • Силно се надявам, че българските граждани при необходимост наистина ще застанат твърдо зад правилната позиция на премиера Борисов – руските енергийни проекти вън, европейските – вътре, защото битката тепърва предстои 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Катрин Зита-Джоунс получава Ордена на Британската империя. Време беше – тя отдавна си е красива. Загадките са две – дали трябва вече официално да я наричаме “сър”, нали тази титла си върви с ордена, и как ще се обръща към нея онзи Дъглас, късметлията. Или ще продължи вечер да си се обръща само на другата страна с уговорката, че го боли главата.

И други красавици има, които заслужават да станат “сър”, Джоли-то например ми е първа в списъка. Проблемът е, че нейната хубост куца откъм британски корени, наблегнала е на чероки и нещо далечно африканско. Но империята трябва да се модернизира – ако не знае как, да вземе пример от Перник. Там университетът, още не скръцнал порти, вече присъжда Доктор хонорис кауза на Бойко Борисов. Май и на него заради красотата му, иначе в Перник няма пожарникарски факултет. Пък и цял свят знае, че Борисов има общо с Банкя, не с Перник. Но – присъждат хората, не са задръстени откъм предразсъдъци за произход.

Чудя се обаче как ще се развие този казус, защото ситуацията е малко като в “Параграф 22”. Ако Борисов става за пернишки доктор, би трябвало да откаже званието. Така ще покаже, че е достатъчно умен и следвателно го заслужава. Но пък няма да го получи, защото ще го е отказал. Ако отиде да си го получи обаче, ще стане ясно, че не го заслужава. Но той пък вече ще го е получил. Неясноти има, както се казва в един мръсен виц.

От друга страна, ако аз бях пернишки университет или български президент, без колебание бих присъдил сериозна награда на Бойко Борисов за проявена гражданска доблест. Имам предвид позицията му по повод  руския натиск България да каже ясно ще го бъде ли проекта “Бургас – Александруполис”. Премиерът излезе наистина бързо и каза съвсем ясно – не. Даже покрай темата за петролопровода Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ЗЛАТНОТО ПИЛЕНЦЕ ИЛИ ЗА ТРЪБИТЕ КАТО ПОЛИТИКА

декември 11, 2009 at 10:43 am (Публицистика) (, , , , )

  • Идеята на руснаците, свързана с изграждането на “Южен поток” и другите енергийни проекти, няма как да бъде заравянето на едни пари в морския пясък 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Всички знаят какво става с тръбите на “Топлофикация”, прекарани някога, без да сме питани, през апартамента, който обитаваме – дори да си махнеш радиаторите, плащаш за тръбите, вместо монополистът да плаща, че достига до другите си потребители през твоята частна собственост. И дори да резнеш самите тръби, пак плащаш, защото си се бил топлел от топлото на съседа. А параджията отгоре на всичко те осъжда, че си разрушил неговата собственост, въпреки че той пък е завзел твоята. Така вече две десетилетия наоколо виси със страшна сила значимият обществен въпрос какво точно прекарва “Топлофикация” чрез тръбите си – пара или хора.

Е, съвсем същата е ситуацията с руските енергийни “тръби” в България. Или поне ще бъде такава, ако въпросните тръби бъдат наистина прекарани.

Сигурно на всички им е омръзнало да чуват, че империалистическа Русия използва енергийното си богатство, за да извлича от него не толкова икономически, колкото политически ползи. Въпреки това обаче изречението трябва да се повтаря винаги, когато се отвори тази тема – защото е истина трябва да се повтаря, не за друго.

В момента, когато върви поредният кръг от преговори между български и руски експерти за бъдещето на тъй наречените “големи руски енергийни проекти” в милата ни Родина, добре е да се опитаме да погледнем на ситуацията малко по-широко, в геополитически контекст. Така може би ще си дадем сметка и за някои от нещата, които се случват, би трябвало да се случат или няма да се случат, под купола на нашата скромна  енергийна камбанарийка.

Премиерът Бойко Борисов през последните дни за пореден път каза, че договорът за нефтопровода “Бургас-Александруполис” е неизгоден за България. Като съдържание – защото ние просто приютяваме в апартамента си една тръба, с което правим на практика безплатна услуга на съседите си от горния и долния етаж. Като юридическа стойност – защото в текста няма клауза, която да предвижда отказ Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 4 коментара

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА ЗА КИТАЙЦИТЕ…..

септември 18, 2009 at 5:23 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

18.09.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ Почти два месеца след идването на власт на новото правителство, динамиката на вътрешните събития в България продължава да бъде висока. Макар да изглежда – а на моменти и действително да е – твърде хаотична, тя все пак съдържа елементи, които маркират желанието на управляващите за дълбочинни промени, голяма част от които в правилна посока.

Какво се случи само през последната седмица? Правителството излезе с очакваната краткосрочна антикризисна програма, която срещна одобрението и на социалните партньори. Сериозно бяха орязани правомощията на Държавната агенция за национална сигурност, която остана с чисто аналитични и контраразузнавателни функции, а полицейските бяха върнати в МВР. Премиерът и някои от министрите успяха да спечелат поредица сблъсъци с президента Георги Първанов, който в момента остава единствената институционална опора на бившето управление и се мъчи да реализира пълноценно тази си позиция. Предложена беше нова структура на Националната агенция по приходите и митническите служби, което е основна стъпка в най-важната за България посока – борбата с корупцията и осигуряване на приходната част на държавния бюджет.

Все още неясно до голяма степен остава виждането на кабинета Борисов за съдбата на тъй нарачените големи енергийни проекти – АЕЦ “Белене”, газопровода “Южен поток” и нефтопровода “Бургас-Александруполис”, които руснаците искат да строят в България и около които видимо се концентрират голяма част както от вътрешните, така и от външните политически напрежения.

Така или иначе обаче, ставащото очевидно се оценява положително Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Срещата Борисов-Путин: А БЪЛГАРСКИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАГМАТИЗЪМ?

септември 4, 2009 at 5:51 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

04.09.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

/Фили/ В България едно от най-очакваните събития през тази седмица беше срещата на българския премиер Бойко Борисов с руския му колега Владимир Путин. Тя се състоя в полския град Гданск, където бе отбелязана 70-годишнината от началото на Втората световна война.

Основна тема на разговор между двамата премиери бяха въпросите, свързани с българо-руското сътрудничество по тъй наречените “големи енергийни проекти” – строителството на АЕЦ “Белене”, газопровода “Южен поток” и нефтопровода “Бургас-Александруполис”. Множество фактори предизвикаха сериозния интерес, поне в България, към тази среща. Най-важният от тях дори не беше съдбата на самите енергийни проекти, за които е ясно, че току-що встъпилото в длъжност българско правителство не може да се произнесе току-така. По-скоро се очакваше да се види поведението на премиера Бойко Борисов по време на срещата и да се направят преценки за неговата и на партията му позиция в отношенията с Русия изобщо.

Сервилността на предишното българско управление към Москва, отишла дори до загърбване но общоевропейските за сметка на руските интереси, заявките от правителството на ГЕРБ за преразглеждане на енергийните проекти, натискът, оказван от Русия през последния месец по най-различни канали, включително чрез изявления в руска полза на българския президент Георги Първанов и други политици от левицата – всичко това създаде напрежение по темата и впечатление, че в България започват да кристализират малко по-различни от досегашните обществени нагласи по бъдещето на българо-руските отношения.

Резултатите от срещата Борисов-Путин обаче – или поне известното до момента като резултати от нея – сякаш повече отлагат времето за отговори и дават да се разбере, че играта на нерви ще продължи. Леко заплашителният тон на Владимир Путин и донякъде уклончивият Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НЯКОГА, В ЕДНА ДАЛЕЧНА ГАЛАКТИКА…..

януари 26, 2009 at 10:08 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

 

26.01.09

 

Е, не беше чак толкова някога, само в средата на 80-те. Но пък си беше в една далечна Галактика…..

В нея Роналд Рейгън вече беше казал пред света, че Съветският съюз е Империя на злото и беше наредил разработката на проекта, известен като Star wars. Михаил Горбачов пък тъкмо беше дошъл на власт и още се чудеше дали да каже пред света думата “перестройка”.

В тази далечна Галактика по българските магазини нямаше почти нищо, а по руските имаше съвсем нищо.

И в същата тази далечна Галактика по българските/!/, да, по тогавашните български вестници, се появи реклама, чиито текст гласеше: САМО ВОДКАТА ОТ РУСИЯ Е ИСТИНСКА РУСКА ВОДКА.

Ни повече, ни по-малко.

Всъщност рекламата сама по себе си беше забележителна – щом малоумник като мен я помни и досега. Но се сетих за нея не случайно, а покрай съобщението за открития в неделя във Варна Център на Фонд “Руский мир” – засега пръв и единствен в Източна Европа и на Балканите. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

КРИЗАТА СВЪРШИ – ДА ЖИВЕЕ КРИЗАТА! А МОЖЕ БИ ДА НЕ ЖИВЕЕ!

януари 23, 2009 at 4:56 am (1) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

23.01.2009

 

/Фили/ Газовата криза, предизвикана от спирането на доставките на природен газ от Русия за Европа, засега приключи. По общо признание България се оказа най-силно засегната. Отчита се, че преките загуби за бизнеса са 180 милиона лева или около 90 милиона евро. Недоставеното количество природен газ е близо 124 млн. кубически метра. Все още не е ясно дали, как и от кого ще се търсят компенсации за тези загуби, защото не е ясно доколко реално отговорни са дъщерните компании на “Газпром”, с които всъщност са подписани българските договори.

Междувременно обаче се смята, че цялостното развитие на събитията, свързани с газовата криза, реакциите на българските политици, най-вече управляващите, както и решенията, взети през последните двадесетина дни, ще имат сериозно отражение както върху вътрешния политически и икономически живот на страната, така и в нейните международни отношения.

На българския политически екран сред главните “герои” на кризисния период се оказа министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Първоначално той се опита да успокои общественото мнение с тезата, че България ще издържи чак до пролетта на собствени газови резерви. Веднага след това обаче призна, че тези резерви всъщност не са за три месеца, а за двадесетина дни. После започна да напада открито Украйна като виновник за спирането на газовите доставки, за да стигне по-късно до прозрението, че и Украйна и Русия са еднакво виновни. Или еднакво невинни. Триумфално обяви, че България ще започне да получава газ от Гърция и Румъния, но на другия ден се оказа, че българската газопроводна мрежа не е свързана с тази на съседите. Междувременно Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »