Говори Пловдив: БЪЛГАРИЗИРАНЕТО НА ЕВРОПА

ноември 4, 2013 at 6:44 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Онзи ден, покрай коментарите за изборите в Чехия, бившият ни посланик в Прага Здравко Попов вика, че се наблюдава процес на българизация на политическия живот в родината на Хашек и светлото пиво.

Той има предвид настъпилото напоследък и там роене на партии, бум на популизъм,  съответната фрагментация на законодателното тяло и съпътстващите всичко това компромати, скандали и други срамотии. Изобщо – има предвид нещата, присъщи на нас, българите, които обаче за чехите досега бяха като квантовата физика – всички знаят, че някъде там тя съществува, но никой нормален човек никога не я вижда. А ако я види – заобикаля издалеч. Или пие още една бира, за да му изчезне веднага от пред очите.

Много ми хареса това с българизацията, граждани. Самият факт, че някой се е сетил да използва този словесен образ, сочи, че процесът вече е започнал. С други думи, запален е първия светилник. Или е угасен. Или както там беше в историята със светилниците от Апокалипсиса на Свети Йоан, великият Богослов. Само че в този случай светилниците не са седем, а цели 27. Но какво пък, ще се потрудим.

Важното е, че, както твърдят други наблюдатели, ние тук постепенно, но неотклонно, се циганизираме – докато виж, с Европата ще постъпим благородно, нея само ще я българизираме.

Нали се сещате, говоря за реализация на онзи процес, от който ние, българите, вместо да се срамуваме, често сами сочим като повод за национална гордост – византийската империя ни владя към два века, но поради незабележимите дела на наша скромност – изцяло рухна; османската също опита как сме на вкус и от 90 години е в небитието, съсипана от самото ни присъствие, не от нещо друго; после съветската комунистическа империя ни докопа – и ето, развилняхме се ние да я обичаме и да искаме да ни направи 16-та република, така че тя от ужас бързо се разпадна само до Кремъл, плюс някакви си жалки околности.

Та сега идва ред на Европейския съюз.

Е, тук работата е малко по-различна, защото ЕС не е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

НОВИНИТЕ ДНЕС – 8

февруари 2, 2012 at 8:08 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

02.02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Спецсъдът и съгласуването с медиите

Наскоро създаденият в България Специализиран съд счупи всички рекорди за демократични парадокси, като поиска медиите да съгласуват публикациите си, свързани с неговата дейност.

„Желаем да ни окажете съдействие относно получаване на обратна връзка за съгласуване точността на подадената от нас информация, изпращайки ни заглавия на статии и евентуални публикации, свързани със Специализирания наказателен съд, преди те да бъдат отпечатани“ – съвсем сериозно написаха компетентните съдии в разпространено вчера писмо.

Досега аз се чудех с какво точно ще се занимават те, но ето, че си намериха работа – ще четат медийни публикации преди тяхното излизане, ще ги забраняват или разрешават и така ще си уплътняват работното време.

Все пак – съжалявам, не съм получил писмото, затова и занапред ще продължа да не се съгласувам. Знам, че най-вероятно не съм го получил, защото въпросният съд не брои блога ми за медия, но и да ме преброи със закъснение, пак няма да съгласувам. Правил съм го вече този номер по комунистическо, по-скоро – правили са ми го, и знам, че не работи.

Тогава във всяка редакция имаше най-малко по един човек, назначен за неофициален цензор – защото дори по онова време официална цензура нямаше – през който минаваха всички „по-така” текстове. Затова – забравете! Системата не работи нито в полза на този, който иска съгласуване, нито в полза на онзи, който търчи да съгласува. А най-малко работи в полза на обществото като Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар