Говори Пловдив: КРИТИКА НА СТРАШНИЯ РАЗУМ

февруари 25, 2013 at 9:10 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Разумът е наистина страшно нещо, граждани. Особено когато липсва.

Хората в Пловдив много се радват на последствията от тази сентенция и затова се опитват да ги постигнат в живота си винаги, когато не им липсва разум.

Та с българските улични протести напоследък работата стана особена. Както се изрази един умен човек онзи ден – хората първо крещят, после мислят. Ще допълня и уточня тази изтънчена мисъл, с цел да бъде разбрана в цялата нейна прелест, а също – за да не остане и капчица съмнение, че говорим именно за типично българския характер, не за някакъв си общочовешки. И уточнението е, че хората първо крещят „искам”, а чак после се опитват да измислят какво точно искат.

Обзалагам се, че дори заклети неразумници ще признаят това за нетипично поведение, що се отнася до нормалните хора по света. От ранна бебешка възраст, та до дълбока старост, стандартният подход изисква човек да знае, ако не с разум, поне с инстинкт, какво точно иска. Чак после той започва да плаче, да вади пари, да се мазни или да проявява гордост, да пише гневни памфлети, да излиза по улицата на протести или да използва някакъв друг от многобройните познати методи, за да се докопа до желаното. Понякога даже именно според характера на желанието си избира и метода за неговото постигане.

Но не, ние, в България, не правим така. Не и ние.

За пример – онзи ден по телевизията едно анонимно лице настояваше, че улицата иска пълна смяна на системата. А когато колегите го запитаха с каква друга система ще бъде сменена тази, лицето, заяви, че не знае, но че това ще го решат „всички”. Добави обаче, че няма да бъде никоя от познатите политически системи. „Толкова ли пък не можем ние, българите, да измислим някаква напълно нова, непозната за света система, ако се съберем всички заедно и сме единни” – патриотично се тупна в гърди мъжки лицето. Само да добавя, че това за колективния гений на „всички заедно”, сме го чували още в новогодишните обръщения на Гоце – Първанов. И макар подобен вид тънка философия да ми звучи като измислена от задник, все пак от приличие продължавам да му Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар