De Profundis: ЗАЩО ИСКАМ ДА ОТИДА В ШВЕЦИЯ И ДРУГИ СТРАННИ ИЗБОРИ

ноември 7, 2015 at 12:27 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/59423-de-profundis-zasto-iskam-da-otida-v-shvetziya-i-drugi-stranni-izbori.html

Светът се смалява, господа съдебни заседатели!
Съдя по факта, че някога нашите деди си живееха нормално на земята, а странните събития им се случваха само откъм небето – огнени топки, кървави дъждове, вещици, които джиткат с моторни метли, такива работи. От известно време насам обаче става обратно – небето си е спокойно, а долу, на земята, направо го закъсахме. Което ще рече, че Вселената все повече ни притиска да не творим глупости.
Ама ние продължаваме ги творим!
Изключително странно е например, че България преживя най-предвидимите си избори от времената на Тато насам, независимо от факта, че в тях участваха около 77 партии и коалиции. Математиците ряпа да ядат с тяхната теория на вероятностите, която казва, че прагът на непредвидимостта се увеличава с нарастване броя на идиотите, които се забъркват в дадена работа.
Отделна тема е откъде в активната българска политика се навъдиха толкоз много мишки, кой ги финансира и стимулира да си лепят физиономиите по дуварите, защо с такава страст периодично изпълзяват от политическите потайности и се нахвърлят на властта като на бучка сирене, въпреки че прекрасно знаят нулевите си шансове да я докопат.
77 партии и коалиции! Само за сравнение – в неделята на нашия първи тур, 40-милионна Полша проведе парламентарни избори. В тях участваха седем партии. Да, цифром и словом – седем /7/.
Умни хора са поляците, знаят, че политическите идеи за нормално съществуване на една държава, се свеждат до около два комплекта, условно наречени ляв и десен. Даже реално правилният е един, но да речем – два, за да има движение на идеи и място за лични закачки. С малко зелени и пембени нюанси, тези комплекти могат за станат три-четири. До седем ще ги докараме само с доза снизхождение – доколкото сме хора от бившите еднопартийни соцдържави, които все още разбират твърде механично многопартийната система като наличие на много партии.
Участието на единайсет пъти повече от седем партии в дадени избори обаче може да се обясни само с две неща – алчност на кандидатите и глупост на избирателите. Това насочва и към Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар