De Profundis: ПУТИН КАТО ВУДУ-МАРТЕНИЦА НА ШИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

юни 15, 2017 at 8:46 am (Публицистика) (, , , , )

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-putin-kato-vudu-martenitsa-na-shiyata-na-balgariya

През 1509 година в Париж мислителят Еразъм Ротердамски пуска първото издание на знаменитата си сатира „Възхвала на глупостта”. Интересът към нея в цяла Европа е фантастичен и само за следващите 27 години – до смъртта му през 1536 – книгата претърпява цели 40 издания.

Има две версии за този бум. Първо, малцинството в Зрелият Ренесанс, което подготвя почвата за Века на разума, се наслаждава на сарказма, с който Еразъм громи глупостта. И второ – самата Глупост „открива себе си” в главите на мнозинството и, нали е умна като банда пияни абитурентки в бални рокли, започва да се харесва неистово – как да схване, че всъщност се вижда в кривото огледало на сарказма…..

По онова време обаче ние, българите, просто сме пили вино и замезвали пастърма край празни мисловни ясли, така че не сме и на йота засегнати от европейските антиглупави веяния. Не успяхме да се надишаме с тях и после, след тъй нареченото Освобождение, както и през последните 27, уж свободни от комунизъм, години.

Затова мисля, че трябва поне през следващите 27 да направим тук 40 бързи издания на „Възхвала на глупостта” и да превърнем нейното четене в държавна политика – белким поумнеем.

Държавна политика ли? Грешка! Като се сетя как и какви решения се вземат тук и кой участва в процеса /справка – стенограмата за КТБ/, смятам, че единственото, което държавата ни ще измисли, за да накара всички да прочетат „Възхвала на глупостта”, ще е да назначи по един дежурен от ДАНС до главата на всеки. А това е самата Глупост в действие.

Пък и, както се сещате, тогава възниква сакралният въпрос – кой, по дяволите, ще стои до главата на агентите от ДАНС, докато те на свой ред четат? Но да не изпадаме в умности, тук говорим за глупости.

Една от най-големите глупости напоследък в тази държава дойде от устата на Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

3 МАРТ – НА ЗАПАД ОТ РУСИЯ, НО НЕДОСТАТЪЧНО НА ЗАПАД

март 3, 2017 at 7:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ На 3 март 1878 година Санстефанският мирен договор слага край на поредната за XIX век война между Русия и Турция. През 1990-та датата е обявена за български национален празник, макар твърдението, че тя поставя началото на Третата българска държава, да е изключително спорно. Какво всъщност честваме на 3 март и трябва ли да го честваме – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, факт е, че 3 март официално е български национален празник. Какво всъщност се чества на тази дата?

– Поне отначало – нищо, Фили, през първите две години след Освобождението, както се нарича тогавашната руска окупация на българските земи, тази дата сякаш не съществува. За първи път тя се отбелязва през 1880-та, но…..като ден на възшествие на престола на руския император Александър Втори. След още две години в списъка с неприсъствени дни на тогавашния Държавен съвет се записва 19 февруари като ден на „Заключаването на Санстефанский договор”. Така остава до 1949-та, само дето през 1916, с въвеждане на Грегорианския календар, всичко се преизчислява и 19 февруари става 3 март. През 1950 комунистическият режим маха 3 март от календара с почивните дни и за 37 години датата изобщо не се споменава, с едно изключение – през 78-ма, когато е 100-годишнината от Освобождението. И после – пак мълчание. Чак през 1987, подозирам – във връзка с тъй наречения „възродителен процес”, празникът става официален, а през 1990-та е обявен и за национален и през 91-ва е празнуван като такъв за първи път.

– Искаш да кажеш, че през 90-та, с обявяването му за национален празник, истинската тежест на този ден в българската история е силно завишена?

– Казват го редица историци, които напоследък явно се отърсват от идеологическите окови на вечната братска дружба с Русия и изнасят много нова информация по темата. Друг е въпросът дали, кой и как чете тази Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар