De Profundis: ПОКАЯНИЕ ЛИ? ЧЕ ТО БИЛО МНОГО ТРУДНО!

юни 1, 2016 at 7:54 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/74710-de-profundispokayanie-li-che-to-bilo-mnogo-trudno.html

В последните години на комунизма, някъде в края на 1987-ма – началото на 1988-ма, по време на тъй наречената „перестройка”, в българските кина /за малко/ се появи филм на „съветския” – всъщност грузински – режисьор Тенгиз Абуладзе.

Заглавието му беше „Покаяние” и това беше филм-разказ за най-мрачните времена на сталинизма в тогавашния Съветски съюз. Филм-въпрос – дали Системата прави от човека престъпник или престъпникът създава Системата по свой образ и подобие, за да му служи тя по-добре. Филм-алегория как дори черната земя отказва да приеме трупа на онзи, който се е превърнал в нещо по-лошо от див звяр сред хората. А лентата завършва с един от най-знаменитите диалози, които съм срещал за финал в киното:

Кажете, този път води ли към храма?

Не, не тази улица води към храма.

Тогава за какво е нужна тя? За какво е един път, ако той не отвежда към храма?

Това е единственият филм, след края на който съм ръкопляскал в салона. Дойде ми спонтанно, дори в първия момент се учудих на себе си. После, след второто, третото плясване, разбрах, че вече го правя като нарочна демонстрация и продължих.

По онова време живеех в прелестния град Кърджали, но вече не така прелестен – духът му бе отровен от престъплението на комунистическо-ченгеджийската мафия, извършено по руски план и в услуга на Русия, престъпление, като гавра наречено „възродителен процес”. В салона наоколо скучаеха десетина души, които ме изгледаха като някакъв троглодит, лампите светнаха, аз продължих да си ръкопляскам, докато всички побързаха да се източат. Тогава спрях и седнах пак на стола.

И досега седя на този стол и се чудя – за какво наистина е необходим път, който не води към храма. Понякога обаче се питам също – за какво е необходим храм, щом нито някакъв път води към него, нито някакъв път извежда от него.

Както се сещате – имам много поводи за това чудене, макар само с едно око да гледам делата на православната ни църква. Не искам да гледам и с двете, защото после ще трябва да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

ЩЕ НИ УПРАВЛЯВАТ ЛИ АНГЕЛИ?

март 8, 2013 at 10:57 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Предсрочните парламентарни избори в България ще бъдат на 12 май. До сряда президентът трябва да назначи и служебно правителство. На фона на драматичните събития около светската власт обаче, на заден план остана драмата в православната църква и избора на русенския митрополит Неофит за нов български патриарх – теми, по които разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, успя ли БПЦ достойно да излезе от заплахата за криза, изправила се пред нея след смъртта на патриарх Максим?

– Изборът на русенския митрополит Неофит за нов патриарх, Фили, се оценява от повечето специалисти по църковните въпроси като възможно най-добрия в момента. Сякаш и повечето българи споделят това, защото общественото напрежение по темата видимо спадна след 24 февруари, денят на патриаршеския избирателен събор. Веднага след гласуването някой от развълнуваните митрополити каза, че лично бог е помогнал на своята църква да вземе правилното решение в този труден момент. Ще се съглася с това. Защото беше ясно, че всеки друг избор можеше да доведе църквата до катастрофа.

– Всъщност, Пламен, да припомним какъв е проблемът, откъде идваше тази заплаха?

– Вариантите за общоприемлив патриарх бяха ограничени от няколко фактора. Първо, църковният устав изисква изборът да е само измежду действащите митрополити. Второ – има допълнително ограничение за навършена възраст и натрупан митрополитски стаж. Така кръгът се ограничи до 12 възможни кандидатури от общо 14 владици. От тях пък за 11 се знаеше, че са сътрудници на комунистическата ДС. А тази зависимост при всички случаи се приема от обществото поне като неморална за един висш духовник, ако не и като заплаха за църковните устои изобщо. Със сигурност може да се каже, Фили, че ако беше избран патриарх с досие, това щеше да доведе до разкол много по-силен от онзи през 90-те години, веднага след промените.

– Значи всъщност изборът на дядо Неофит беше без алтернатива. Защо тогава всичко се разигра толкова драматично?

– Заради личните амбиции на някои митрополити, Фили. А нищо чудно пък част от тях да са изпълнявали поръчка на господарите си, стари или нови, да се доберат до висшата църковна власт. С каква цел, може само да се гадае – като се започне от най-низките страсти, свързани с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

2013-ТА ИЛИ ОТНОСНО КРАКАТА НА ЛИВ ТАЙЛЪР /ЧАСТ ІІ/

януари 11, 2013 at 5:50 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Три са основните обществени сбития в България през 2013-та година, които със сигурност ще оставят своя отпечатък в бъдеще – парламентарните избори, референдума за развитие на ядрената енергетика и избора на патриарх на БПЦ. По тези и други теми от най-важните очаквани развития, с Пламен Асенов продължаваме разговора, започнат през миналата седмица.

– Пламен, миналия петък свършихме с това, че ГЕРБ управляват лошо, но алтернатива за следващия мандат сякаш няма. С ГЕРБ зле, но без ГЕРБ още по-зле – може ли така да се обобщи ситуацията?

– Най-активните критици на ГЕРБ, Фили, са от БСП. Те се държат така, сякаш знаят какво да правят, за да измъкнат страната от кризата, но го пазят в тайна. Само че по-внимателният анализ показва, че не знаят. Неслучайно досега БСП трупа провал върху провал винаги, щом дойде на власт. В дясно пък сме свидетели на пълния разпад на СДС. А че оттам произлиза група, която ще се яви заедно с ДСБ във формат „Синята коалиция”, едва ли само това ще привлече достатъчно избиратели, с които десните и този път да прехвърлят 4-процентовата изборна бариера. Другите две основни партии – „Атака” и РЗС, напоследък също са твърде аморфни, за да имат каквито и да било шансове. Така че, Фили, освен всеки ден по телевизията, мнозина вече съзират Бойко Борисов пак да се задава и на политическия хоризонт . Да, рейтингът му напоследък малко спадна, но мисля, че то е, защото Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН ИЛИ БЕЗСТРАСТИЕТО БЪЛГАРСКО

април 15, 2012 at 7:52 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ На днешният ден, Разпети петък, преди 152 години в Цариград се случи събитие, което остана в историческата памет на България като Българският Великден. Независимо дали някой знае или не знае за него, то и досега носи своето отражение не само в църковния, но и в цялостния обществен живот на българите.

– Пламен, хората знаят израза „Българският Великден” покрай развитието на една светска инициатива, която няма нищо общо с църквата и дълбоко религиозния характер на празника. За какво всъщност става дума?

– Самият израз, Фили, доби популярност от книгата на Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български”. Издадена още по комунистическо време, тя беше възкресена през 2000-та година, когато правителството на Иван Костов организира официална инициатива, наречена „Българският Великден”, с цел да привлече помощ за страната от успели българи в чужбина. Инициативата се разпадна,  разбира се, след като премина през стандартните, доста страстни, български разпри. През 2004-та година бе основана фондация с това име, в сянката на която, с повече или по-малко успех, опита да се намести бившият президент Георги Първанов. Но, така или иначе, дейността на тази фондация наистина няма нищо общо с религиозната сфера.

– А всъщност, Пламен, какво е събитието, за което Тончо Жечев намери толкова точно определение?

– Събитието, първоначално известно като Великденска акция, е част от историческата борба на БПЦ за еманципация от гръцката патриаршия. По време на великденската църковна служба през 1860 година в Цариград, тогавашният български митрополит Иларион Макариополски не споменава името на гръцкия вселенски патриарх – само името на султана като суверен, а в църковен план използва формула, която по принцип се произнася от главите на автокефалните църкви. Тази замислена от дейците на българската църковна и национална независимост акция се посреща с ентусиазъм, коментира се дълго и поставя началото на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ТРИМА ДУШИ УМРЯХА, А СТО И ПЕТДЕСЕТ БЯХА УБИТИ…..

март 1, 2010 at 6:10 am (Публицистика) (, , , , , , , )

  • За някои хора, които трябваше да бъдат в новините, а не са 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Някой ще каже, че в заглавието има грешка. Не, няма. То казва точно това, което иска. То не е заглавие за жертвите на поредното земетресение или терористичен акт по света. Не е и за онези, както се смята, сто и петдесет жертви на неразкрити поръчкови убийства в България. Не е за хора с прякори като пъпеши, маймуняци, жирафи и друга екзотична фауна, населяваща полицейските сводки, а чрез медиите пренесена и в развинтеното въображение на публиката.

Да, по някакъв начин тези, екзотичните, са били част от Октопода, който ни стиска за гушите и е интересна тема напоследък. Да, животът им сигурно е като трилър, с напрежение, стражари и апаши, тайни и загадки, редуване на мрак и светлина, всичко, което обикновеният човек обикновено не преживява през живота си. Поне не така интензивно, че да се превърне в персонаж от вулгарен роман.

Само че бандитите, дори съдбите им да са странни понякога, са интересни само като социален феномен. Като персонажи от роман, дори написан от брилянтен автор, те са плоски и предвидими. Като персонажи от живота пък, разгледани отделно от системата, част от която са, изглеждат жалки.

Затова искам да разкажа сега три кратки истории за хора, които не бяха убити, а просто умряха. За хора, които бяха едни от нас, а не едни от тях. За хора, които, всеки по свой начин и в своята сфера, се опитаха да направят нещата около себе си по-истински и си отидоха, преди да са си довършили работата. Повече или по-малко, съдбите и на тримата са свързани с Пловдив.

ОТЕЦ ИВАН БОНЕВ. Беше в Кърджали, Пловдивска епархия, вероятно някъде през 82-ра, 83-та година, към 2-3 часа през нощта. С колегата и приятеля Стойко Стоянов се бяхме напили до синьо и той настоя да ме запознае с новия Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 4 коментара

ПЪРВАНОВ ДА СИ ХОДИ СЪЩО – 4

февруари 8, 2009 at 12:06 pm (Публицистика) (, , , , , )

 

Пламен Асенов

 

08.02.2009

 

/Освен псевдосоциалистическото-псевдолиберално правителство, което трябваше отдавна да си е отишло, защото е спирачка по европейския цивилизационен път на България, президентът Първанов трябва да си ходи също. Всеки ден до свалянето, до подаването на оставка, до изтичане на мандата му или до реализацията на някое от предвидените по Конституция крайни събития, свързани с невмъзможност от негова страна да изпълнява функциите си, ще посочвам тук различни основания защо това трябва да се случи./

 

Президентът Георги Първанов трябва да си ходи, защото Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

БЪЛГАРСКИЯТ СПИН ИЛИ ЗАЩО ПРОИЗВЕЖДАМЕ САМО ЛОШИ НОВИНИ

декември 1, 2008 at 9:11 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

 

01.12.08 г.

 

Усещането за постоянен разпад, с което живеят повечето хора в България, се дължи на липсата на базисни принципи.

Обществото боледува от нещо като СПИН – синдром на придобита принципна недостатъчност, който така е разял обществената имунна система, че болестите се трупат една върху друга и ефектите от тях взаимно се усилват.

Признаците за това се виждат с просто око и диагнозата може да постави дори пълен лаик.

Например партийна система в класическия смисъл в България на практика вече не съществува. Има само привидност на партийна система. В нея управляващата левица спокойно смесва някои десни стъпки, които предприема, с леви брътвежи. Нагло се зъби срещу европейските партньори на България и зъб не обелва срещу путинова Русия, която е истинската заплаха за мира, сигурността и нормалното развитие на страната. БСП е изградена като шизофреничен кошмар от учебник по психиатрия. Държи под шапката си финансови “олигарси”, настоящи, бивши и още по-бивши ченгета, повече или по-малко откровени бандити, заедно с многобройни представители на селската и градската финансова, интелектуална и емоционална пустош и се опитва на всички да обясни, че те съставят едно политическо цяло. Което, на всичкото отгоре, ще победи.

Разбира се, вътрешната структура се отразява и външно в политическото поведение на левицата. Тя не се свени от съюз с бившия цар, когото преди 60 години прогони от страната и когото плюеше обилно, докато беше на власт, както и с ДПС – политически представител на турците, чиито имена смени насила преди повече от две десетилетия и с които същата тази левица водеше епични сталинградски битки доскоро.

В светлината на казаното дотук въпросът защо пък този бивш цар и тези турци са съгласни на такъв съюз звучи напълно риторично.

Десницата също Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар