De Profundis: НЕ СМЕ ГОТОВИ ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ КОМУНИЗМА

февруари 8, 2016 at 12:15 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/66474-de-profundis-ne-sme-gotovi-da-se-otarvem-ot-komunizma.html

„Готови сме, ако умът ни е готов” – заявява крал Хенри V в едноименната пиеса на Шекспир.
Казано под секрет, граждани – не сме готови. Изобщо не сме готови да се разделим с комунизма в нас и комунизма наоколо.
Не сме готови да се превърнем в общество, което наистина живее и работи по демократичните правила. Не сме готови да потърсим и разберем истината, да се ужасим, да се засрамим до дъно или трезво да се поучим от нея, та затова да се променим – не защото някой /времето, обстоятелствата, Бойко Борисов, световната конспирация или старата ми шапка/ така ни налага, а защото промяната ни идва отвътре, защото не можем без нея.
Умът ни не е готов за тези неща.
Не знам колко време трябва да мине, за да направи цял оборот и да прищрака този наш колективен ум. Или колективното ни подсъзнание, по-скоро. Виждаме, че то е способно хем да ражда чудовища, хем да се страхува от тях, хем само да намира най-добрите оправдания, за да продължи да си ги развъжда и отглежда.
Шантава работа, не е шега.
Добре, де, и на мен не ми се ще да вярвам, че е така, но доказателствата валят, човек няма време дори да ги каталогизира и прегледа всичките на спокойствие. Така беше и тези дни, покрай поредния Ден за почит към жертвите на комунизма.
Няма да се връщам към него. Искам непременно да подчертая обаче нещо, което май за пореден път около 1 февруари никой не каза – всички ние, живите в момента българи, 26 години след промените, продължаваме да сме жертви на комунизма.
Така е, независимо дали си даваме сметка за това или не, независимо дали обичаме или мразим този налудничав феномен, независимо дали подкрепяме партиите, които го олицетворяват или гласуваме, макар често с отвращение, за някакви техни политически опоненти, в желанието си да изберем поне по-малкото зло.
Но сме истински жертви, защото около нас и вътре в нас продължават да живеят три отровни октопода – хората от онова време, отношенията от онова време и символите на онова време.
Да, уж имаме закон, който обявява комунистическия режим за престъпен. Вече 16 години го имаме, но от него нищо не следва. И няма да последва, защото ако го прочете човек, веднага ще види, че той реално е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ВИНАТА, МЕЗЕТАТА ИЛИ КОМУ В БЪЛГАРИЯ Е НУЖЕН КОМУНИЗМЪТ /първа част/

февруари 5, 2016 at 8:16 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 1 февруари, ден за почит към жертвите на комунизма, даде поредното доказателство, че, 26 години след промените, българското общество не може, а сякаш и не иска, да се раздели с миналото си. Защо и как останките от комунизма определят настоящето на България – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, откога в България се отбелязва 1 февруари като Ден за почит към жертвите на комунистическия режим?

– Тази година бе шести път, Фили. Започна през 2011, когато бившите президенти Желю Желев и Петър Стоянов лансираха идеята. Датата е избрана символично – на 1 февруари 1945 година тъй нареченият Народен съд произнася смъртни присъди за над 150 души от елита на България – политици, военни, журналисти. Идеята обаче и досега среща силна съпротива от левицата. Само един пример. В понеделник лидерът на БСП Михаил Миков, попитан от журналисти как се чувства в деня за почит, отговори – „екстра”. А на въпрос дали БСП, като правоприемник на БКП, ще се извини за извършените спрямо българите престъпления, отговорът беше – БСП се е извинявала много пъти и е време да приключи с това. Не искам да коментирам, Фили, но знам, че идеята да приключиш с нещо, което още не си започнал, е връх на цинизма и политическото фокусничество.

– Пламен, тези думи на Миков напомнят за репликата от 90-те години на Филип Боков, че „БСП поема вината само с мезета”. На какво се дължи подобна наглост?

– Вероятно на безсилие, Фили, съчетано с погрешна представа за остроумие. Това безсилие на БСП да признае истината или да обясни разумно защо не я признава, личи всяка година на 1 февруари. Левицата защитава четири тези. Първата е: „не всички жертви на комунистическия режим са невинни”. Каза го онзи ден депутатът Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар