123. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПОЛ МАККАРТНИ /втора част/

юли 4, 2015 at 12:26 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
25. 02.15, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100526076/velikite-evropeici-pol-makkartni-vtora-chast

Когато съм на 64

Кой знае какво си мисли сега Пол Маккартни, когато не е стар, на цели 64, както пее в песента си, а вече на 73. Чудя се колко често се връща към годините с „Бийтълс”, които за него преминават наистина като сън – понякога прекрасен, понякога отвратителен, но при всички случаи сън, след което се събуждаш в друга Вселена. Ако погледнем назад, поради обема и огромното разнообразие на творчеството на групата, онези времена ще ни се сторят някаква дълга праисторическа епоха. А всъщност от първия до последния албум на „Бийтълс” има само 7 години. Самите музиканти пък са наистина заедно дори по-малко от седем, защото напреженията и противоречията, основно между Джон и Пол, от един момент вече са толкова дълбоки, че те не се срещат. Виж, в началото е друго. В началото те завладяват света. След Англия идват концертите в Париж, после в Съединените щати, турнето в Австралия, в Япония – всичко е слава, пари, емоции, тълпи, самотни хотели, дълги полети и непрекъснати писъци, жени, които не искаш, микрофони, пред които все повече говориш каквото си искаш…..Обикновено в най-провокативните интервюта Джон произнася думите, но Пол е винаги е там и се смее. „Бийтълс” са по-известни от Исус Христос – няма проблеми. „Как се отнасяте към движението в Детройт което иска да се закрие „Бийтълс”. Ами ние пък започваме кампания да се закрие Детройт.” На фона на всичко това момчетата снимат филмови проекти, композират, записват студийни албуми. Така или иначе, независимо дали я искат или не, тяхна основна спътница през онези години е славата. А Пол, трябва да си признаем, е дълбоко влюбен в нея. Много повече от Джон. Много повече от мнозина други гении от неговия вид. Пол и досега си пада малко паун, не го крие, само понякога се опитва да не го демонстрира чак толкова. А тогава той е славното дете на съдбата и обича съдбата, задето му носи слава. Твърди, че страхотната му любовна песен „And I love her”, „Аз я обичах”, не е посветена на никоя конкретна жена. Но според мен може пък и изобщо да не е посветена на жена, нали?

Аз я обичах

През 1965-та, само две години след появата на първия албум на „Бийтълс”, кралицата им връчва Ордена на британската империя. „Преди церемонията отидохме в тоалетната на Бъкингамския дворец и изпушихме по една трева” – гласи разказът от първа ръка на Джон. А Пол пък написва Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

122. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПОЛ МАККАРТНИ /част първа/

април 14, 2015 at 1:49 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов
18. 02.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100523163/velikite-evropeici-pol-makkartni-parva-chast

На 6 юли 1957-ма година се случва знаменита среща между две момчета, която отваря широко вратите на света към един необятен музикален феномен. В църквата „Свети Петър” в Уултън, един от южните квартали на Ливърпул, Пол среща Джон и му изсвирва една малка песничка на Литъл Ричард – Long Tall Sally, което може да се преведе като „Дългата, кльощава Сали”. Чичо Джон ходи с нея, защото „тя има всичко, от което чичо Джон се нуждае”, но аз ще кажа на леля Мери и тази вечер ще се забавляваме, йе, йе. Да, този текст не би получил награда за поезия дори при много по-ниски критерии от днешните, които и без това са вече около минус безкрайност. Но изпълнението е впечатляващо. Толкова впечатляващо, че докато 15-годишният Пол пее парчето, 17-годишният Джон виси над главата му, за да гледа акордите и диша алкохолни изпарения. „Вече бяхме успели да се наквасим” – пише по-късно Пол за този свой изпит. Баткото го харесва и веднага взима младежа в хлапашката група, която ръководи. Тя се казва Куоримен и все още свири само чужди композиции. Ето какви:

Куоримен, Това ще бъде денят

Джон има голяма полза от Пол, защото той може не само да свири. Първо, Маккартни научава Ленън как да си настройва китарата – нещо, което дотогава прави един съсед срещу заплащане. Второ, Пол знае повече акорди и го учи на тях. Трето, довежда в групата един смушкан, кротък, но полезен малчуган на име Джордж, когото три години по-рано е намерил в автобуса и който също умее да пипа струните на китарата. На всичкото отгоре Пол иска да композира, което страшно допада на амбициозния Джон, който също иска да композира, но сам му е трудно. И нищо, че лелята на Джон, при която той живее, не харесва Пол, защото го намира за момче „от низините”, а бащата на Пол пък се вайка – „ох, сине, този Джон ще те въвлече в някаква голяма неприятност”. Въпреки това дружбата между двамата се задълбочава и те завеждат тетрадка, на всяка страница на която, преди да измислят акордите за бъдещите си песни, вече изписват думите „Оригинална композиция на Ленън-Маккартни”. Знаят, че все още не са велики, но много искат да бъдат и трябва да започнат отнякъде. До 60-та година групата сменя няколко имена, накрая заминава да работи из нощните клубове в Хамбург като „Сребърните бръмбари”, а се връща обратно в Ливърпул като просто „Beatles”. В Хамбург с тях стават няколко важни неща, които правят трансформацията им истинска. Първо, момчетата откриват, че сексът има много повече измерения, отколкото те са си представяли и ги изследват, макар понякога с болезнен резултат. Второ – откриват също амфетамините като добри помощници на уморените от бурен живот музиканти. Трето, напуска ги Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар