122. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПОЛ МАККАРТНИ /част първа/

април 14, 2015 at 1:49 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов
18. 02.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100523163/velikite-evropeici-pol-makkartni-parva-chast

На 6 юли 1957-ма година се случва знаменита среща между две момчета, която отваря широко вратите на света към един необятен музикален феномен. В църквата „Свети Петър” в Уултън, един от южните квартали на Ливърпул, Пол среща Джон и му изсвирва една малка песничка на Литъл Ричард – Long Tall Sally, което може да се преведе като „Дългата, кльощава Сали”. Чичо Джон ходи с нея, защото „тя има всичко, от което чичо Джон се нуждае”, но аз ще кажа на леля Мери и тази вечер ще се забавляваме, йе, йе. Да, този текст не би получил награда за поезия дори при много по-ниски критерии от днешните, които и без това са вече около минус безкрайност. Но изпълнението е впечатляващо. Толкова впечатляващо, че докато 15-годишният Пол пее парчето, 17-годишният Джон виси над главата му, за да гледа акордите и диша алкохолни изпарения. „Вече бяхме успели да се наквасим” – пише по-късно Пол за този свой изпит. Баткото го харесва и веднага взима младежа в хлапашката група, която ръководи. Тя се казва Куоримен и все още свири само чужди композиции. Ето какви:

Куоримен, Това ще бъде денят

Джон има голяма полза от Пол, защото той може не само да свири. Първо, Маккартни научава Ленън как да си настройва китарата – нещо, което дотогава прави един съсед срещу заплащане. Второ, Пол знае повече акорди и го учи на тях. Трето, довежда в групата един смушкан, кротък, но полезен малчуган на име Джордж, когото три години по-рано е намерил в автобуса и който също умее да пипа струните на китарата. На всичкото отгоре Пол иска да композира, което страшно допада на амбициозния Джон, който също иска да композира, но сам му е трудно. И нищо, че лелята на Джон, при която той живее, не харесва Пол, защото го намира за момче „от низините”, а бащата на Пол пък се вайка – „ох, сине, този Джон ще те въвлече в някаква голяма неприятност”. Въпреки това дружбата между двамата се задълбочава и те завеждат тетрадка, на всяка страница на която, преди да измислят акордите за бъдещите си песни, вече изписват думите „Оригинална композиция на Ленън-Маккартни”. Знаят, че все още не са велики, но много искат да бъдат и трябва да започнат отнякъде. До 60-та година групата сменя няколко имена, накрая заминава да работи из нощните клубове в Хамбург като „Сребърните бръмбари”, а се връща обратно в Ливърпул като просто „Beatles”. В Хамбург с тях стават няколко важни неща, които правят трансформацията им истинска. Първо, момчетата откриват, че сексът има много повече измерения, отколкото те са си представяли и ги изследват, макар понякога с болезнен резултат. Второ – откриват също амфетамините като добри помощници на уморените от бурен живот музиканти. Трето, напуска ги Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар