БЪЛГАРИЯ – С ГАЗ ДО ДУПКА КЪМ ГАЗОВАТА ДУПКА

юни 26, 2010 at 7:44 am (Публицистика) (, , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

/Фили/ Драстично повишение на цената на газа в България се очаква от 1 юли. Държавната компания “Булгаргаз” поиска то да е 27 процента, като се обоснова с повишени цени на доставчика “Газпром” и изкуствено задържаните досега вътрешни цени. От Държавната комисия по енергийно и водно регулиране смятат, че компанията все още има резерви – най-вече в намаляване на собствените производствени разходи – затова предлагат увеличението да бъде с около 23 на сто.

Каквото и да стане обаче е ясно, че увеличението ще удари силно парното и топлата вода за битови абонати, а промишлените производства, които изцяло са на газ, ще трябва да увеличат разходите за енергия с една четвърт до една трета. Още по-лошо ще стане, ако в края на годината, както се очаква, има ново повишаване на цената, като от сегашните по-малко от триста долара за 1000 куб.м, плащани от България, тя стане около 400 долара. Оправданията със световната конюнктура в случая не са коректни, защото тя съвсем не е лоша. В момента цените, на които газ може да се купи от Саудитска Арабия и други арабски източници, са близо два пъти по-ниски от тези на “Газпром”. Очаква се в средносрочен план те да спаднат още заради находищата на шистова газ, открити в САЩ.

Истинският проблем в случая е монополното положение, което “Газпром” има за България и още някои европейски страни – Словакия, в по-малка степен Унгария и Австрия. Тръбите на тези страни са ориентирани изцяло за доставки от Русия, а изграждането на нови трасета за връзка с други източници е скъпо и отнема време. Заради тази ситуация, както заради факта, потвърден  включително от последния газов конфликт между Русия и Беларус, че Русия открито използва енергийните зависимости като политическо оръжие, все по-наложително става България бързо да потърси възможности за диверсификация на енергийните си източници.

Точно за обратното обаче се бори в момента президентът Първанов и кръгове от социалистическата партия, които настойчиво лобират Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар

НА КРАЧКА ОТ ПЪЛНОТО ЩАСТИЕ

юни 24, 2010 at 4:30 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

  • Когато руснаците държат енергийния монопол в уж независими държави, важното в тяхната енергийна политика е политиката, не енергетиката 

Пламен Асенов

“Който е против изграждането на АЕЦ “Белене”, служи на чужди интереси!” – недвусмислено заяви онзи ден социалистическият лидер Сергей Дмитриевич, познат още с партийното име Станишев.

Честно, в този момент изведнъж се усетих на крачка от пълното щастие. Логиката, породила в мен това състояние, ми се стори желязна – знае се, че чуждите интереси обикновено си плащат, когато някой им служи, а тъй като аз отдавна съм против изграждането на “Белене”, значи и бая парички имам да получавам. Ще преборим кризата – рекох на жената, та и тя се зарадва.

Почаках, почаках, но никакви чужди интереси не се появиха да ми платят. И като помислих още по-логично, прозрях истината – няма и да се явят. Защото под  “чужди интереси”, Станишев има предвид не чужди на България, а чужди на Русия интереси. Което включва и българските. Но, както е известно, точно след неговото управление страната се намира в такава икономическа дупка, че Дянков и да иска, не може да плаща на някой си, който безкористно защитава интересите на България, чужди на Русия, в енергийната сфера. Така че веднага си дадох сметка за горчивия факт – не аз, а Станишев е на крачка от пълното щастие, доколкото очевидно живее тук само телом, за едната заплата, а духом се рее в други измерения.

Както науката твърди, пълното щастие е нещо относително, то няма една и съща форма, а при различните хора придобива различна. В случая между моето и на Станишев пълно щастие разликата е като онази между английския и руския джентълмен. Английският преминава през живота избръснат до синьо и леко пиян, а руският – пиян до синьо и леко избръснат.

Да оставим настрани обаче литературните асоциации с “1984” на Оруел, които се съдържат в цитираното изявление на Станишев и да погледнем прагматично към неговите връзки с факти и събития от реалния свят. Как се съотнася то например с новата газова игра на Русия срещу Европа, в която сега се използва Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар