180. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КАРЛ ФРИДРИХ ГАУС

октомври 17, 2016 at 8:49 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

30. 03. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100675092/velikite-evropeici-karl-fridrih-gaus

Имате ли навик ако заведете красива девойка на ресторант, да я забавлявате с разговор за математика и математици? Добре, де, и аз в подобна ситуация предпочитам по-възвишени теми. Затова днес няма да ви водя на ресторант, а по радиото ще ви разкажа за немския математик Карл Фридрих Гаус. Наричат го „принц на математиката”. Той е опияняващ. Познавачите на тази чудна наука имат щастието да се опияняват пряко от формулите му. За пиянството на нас, останалите, стига и фактът, че Гаус прави велики открития в толкова сфери на вълшебната наука за числата, та дори само изброяването им надхвърля времето на аперитива и трябва да го повторим, да го потретим…..

Йозеф Вьолфи, Симфония, оп. 41, Алегро – https://www.youtube.com/watch?v=WhqN42ZoD0E

Пробвайте се с една проста задача – колко е сборът на всички числа от 1 до 100. Не знам колко време ви отне, аз не изкарах докрай и, след като три пъти започвах отначало, най-малодушно се отказах. За да стигне обаче до 5050, колкото е правилният отговор, на Гаус му стигат секунди. Той забелязва, че ако подхване въпросната числова редица от двата края едновременно, работата ще се улесни, защото 1 плюс 100 е 101, но и 2 плюс 99 е 101, същото е с 3 плюс 98 и т.н. Тъй като има 50 подобни двойки, значи трябва да се умножи 101 по 50 и готово. Просто е, стига да се сетиш. Е, Гаус се сеща, нищо, че годината е 1785 и тогава той е едва на осем. Случката се разиграва в началното училище, когато учителят решава да се отърве от класа за дълго и поставя трудната задача. Изненадата му е огромна, когато след секунди Гаус я решава и за пореден път се проявява като дете-чудо. Да, нищо, че е роден в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

100. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФРИДРИХ НИЦШЕ

октомври 26, 2014 at 11:18 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов
17. 09. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100461252/velikite-evropeici-fridrih-nicshe

Фридрих Ницше, Нова година, композиция за цигулка и пиано

Тази музика е на един почти неизвестен за широката публика композитор, но иначе безкрайно известен мислител – Фридрих Ницше, филолог, философ, писател. Освен като композитор, в България той не е особено известен и като поет, макар че и философията му се състои от много поезия. Преди около век негови стихове превеждат Пенчо Славейков и Гео Милев. Но ето сега едно стихотворение, което мисля, че и аз успях да докарам до приличен за слуха на съвременния читател превод.

Дъжд
С грохот тежък, грохот вечен,
на земята пада
този дъжд – часове не спира вече
дългата тирада.
Сякаш някакво дрънкало,
дрънка и не спря…..
А денят погледна вяло
И навън видя
що дъждът, без отдих малък,
на света вещае:
Всичко е така нищожно, жалко
и животът – суета е.

Фридрих Ницше, Нова година, композиция за цигулка и пиано

„О, безсмъртни души, къде отлетя свободата ви?” – пита Ницше в знаменитата си книга „Тъй рече Заратустра”. Един отговор веднага дава сам, като се обръща към същите тия безсмъртни души и пише: „Едва ли не ми изглеждате като люде, които дълго време са гледали танца на развратни голи девойки: самите ви души танцуват.” Друг възможен отговор обаче Ницше дава в предговора на книгата, където изяснява болезнения данък, плащан за истинското безсмъртие на духа. „За да бъдеш безсмъртен, плащаш скъпо, като умираш много пъти приживе – казва философът и продължава: – Има едно нещо, което наричам „омразата на великото”, тоест, всичко велико – труд, дело или друго, веднъж създадено, се обръща безвъзвратно върху оногова, който го е сътворил. Именно това, че го е създал, прави твореца слаб, той вече не издържа делото си, не може да го гледа в очите. Да носиш в себе си нещо…..в което, сякаш като във възел, е стегната съдбата на човечеството – и изведнъж да съзреш всичко това обърнато срещу себе си! Върху себе си! То просто те смачква…..Омразата на великото! Другото нещо е оная зловеща тишина наоколо…..” Като стига до тия дълбочини обаче, великият ироник Ницше не спира до тях, а продължава, колкото и да боли, когото и да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар