Девет години България в Европа: МЕЖДУ РАЗОЧАРОВАН ОПТИМИЗЪМ И ОБНАДЕЖДЕН ПЕСИМИЗЪМ

януари 15, 2016 at 7:03 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Новата 2016-та е година десета от членството на България в Европейския съюз. Как и доколко се промени страната през това време, какви са основните надежди и предизвикателства в европейска перспектива – тези въпроси обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, реалностите през януари 2016-та отговарят ли на очакванията от януари 2007-ма, когато България официално пристъпи прага на ЕС?

– Трудно е да се обобщи с едно изречение, Фили, но май все пак може да се каже така – през 2007 оптимистите очакваха повече, отколкото сега имат, но през 2016 песимистите имат повече, отколкото тогава очакваха.

– Искаш да кажеш, че резултатът е равен?

– Да, равен е, но не е нула на нула, а нещо като три на три или пет на пет да речем. Защото движение напред определено има.
През това време например България получи доста безвъзмездни пари от ЕС за реализация на проекти в различни сфери. Говорим бруто за над 11 милиарда евро. Друг е въпросът, че те трябваше да бъдат доста повече, но самите ние сме си виновни, че не са.
Макар всички изисквания за проектното европейско финансиране и усвояването на средствата да бяха предварително ясни, в дългия период преди присъединяването никое правителство не извърши необходимата подготовка и не създаде необходимите структури и механизми на национално и регионално ниво. Те всъщност започнаха да се създават през самата 2007 година, така че разбираемо тогава не бе усвоен и един евроцент. През 2008 усвоените от България европейски пари са едва 19 милиона, а през следващите години нарастват все по-чувствително, за да стигнат през 2014 близо 5 милиарда и сто милиона евро.
Най-видими резултати от получаването на тези пари има в инфраструктурата, екологията, селското стопанство и преработката на селско-стопански суровини. Разбира се, корупцията при усвояването на евросредствата винаги е била проблем, но напоследък сякаш не толкова голям, колкото в началото. Или може би просто не чак толкова забележим, ако всички са се научили по-добре да се прикриват – не знам кое точно от двете е, Фили.

– Пламен, това са безвъзмездни пари, които би трябвало да динамизират икономиката, а вероятно и да намалят бедността. Но България продължава да бъде официално най-бедната държава в ЕС. Защо в това отношение няма напредък?

– Има напредък, но той е толкова малък, че направо е Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка 1 коментар

2016 – ДА ПОГЛЕДНЕМ РЕАЛНОСТТА В ОЧИТЕ

януари 1, 2016 at 3:23 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 2016 година е различна от 2015 в астрономически план, но дали ще е различна и в политически – или светът, Европа и България ще застанат пред предизвикателства, които вече са виждали? В първия ден на новата година темата коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, преди да се потопим в утрешните проблеми – днес можеш ли да кажеш нещо оптимистично за 2016 година?

– Мога, Фили, но няма, защото оптимистичното ми е само едно и всички ще се нахвърлят да ми го вземат. Или – да, мога да кажа нещо оптимистично, но накрая, защото ако го кажа сега, хората ще спрат да ни слушат нататък.
Шегувам се, разбира се. Но ако това наистина помага, мога да издам моя личен повод за оптимизъм – и той е, че реалността упорито не ни дава да забравим за нея, но въпреки това животът е красив.

– Тогава кажи ми – коя част от реалността би искала да забрави днес България.

– Бедността, простотията, завистта и претенцията. Добре, де, пак се шегувам – аз искам България да забрави тези неща, но не съм сигурен, че и тя иска. Поне не всичките.
Да, искаме да забравим бедността, но дали това важи за глупостта и завистта?
Не си ли живеят тук глупавите завистници в психически комфорт, без да им пука, че точно заради това личният им и обществен джоб е празен.
Да не говорим пък за всеобщата претенция, най-общо казано – онази, че всеки друг е длъжен да се грижи за теб и да ти дава; че, каквото и да става, аз трябва да се забавлявам, а не да се мъча; че може да съм чел една книга, а друг хиляда, но моето мнение е равно на неговото.
Това са сериозни обществени болести, Фили, но не съм сигурен, че 2016 ще ни помогне да се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ИзПодТепето с Пламен Асенов: СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ, КОГАТО ГЪРМЕН ГРЪМНЕ

юни 23, 2015 at 7:05 am (Публицистика) (, , , , , )

Специално за Под Тепето – http://podtepeto.com/defile/sledvashiyat-pt-kogato-grmen-grmne/

Гърмен гръмна и ето, че като общество пак се събуждаме на пистата за решаване на ромския проблем. Като се оглеждаме обаче, за кой ли път намираме себе си не хукнали към финала с щафетна стратегия в ръка, а седнали на стартовата линия да си чоплим носа, мъдро да разглеждаме и коментираме изваденото, а после да си трием ръцете в панталона.
Ако на някой не му е ясно какво имам предвид, ще го кажа така – този филм с ромските проблеми вече сме го гледали, знаем, че лентата е скъсана на много места, знаем и къде точно е скъсана. Но, вместо да я залепим, прибираме я в кутията, както си е. С идеята, навярно, до следващия път тя сама да се залепи по магически начин.
Е, няма да стане. Неделикатно казано, дългогодишното повторение на тази стандартна вече за обществото ни сценка, всъщност е широк път, който ни води целокупно към Орландовци. Само че не към Орландовци на живите, а към махалата на мъртвите в прочутия софийски квартал.
По темата се изказват различни пророци.
Конфликтът е етнически, казват най-напърчените и го описват така – роми срещу българи значи гадни престъпници срещу добри и честни хора. Така, де, ромите са мръсни, мързеливи, необразовани, крадат, не си плащат тока, живеят на гърба на другите, раждат млади, надуват музиката. На всичкото отгоре го правят, защото така искат, такава им е природата. Абе, изобщо – да се махат.
Очевидно се има предвид, че в същото време ние, българите, сме ангелчета. А ето и нашата природа – никога не крадем, до един сме образовани, четем книги и ходим на опера през ден, работим съвестно като германци, здравните ни осигуровки са платени до стотинка и никаква циганска чалга не бумти до възбог в „Мерцедес”- а, докато го паркираме пияни на тротоара.
Други пророци, като вицепремиерът Ивайло Калфин пък твърдят, че конфликтите между роми и българи са плод на бедността. Той, от една страна, правилно не уточнява чия бедност, защото не е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НОВИНИТЕ ДНЕС – 15

февруари 9, 2012 at 8:46 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

09.02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

42% от българите застрашени от бедност

Има много смущаващи и неясни неща в това заглавие, граждани. Ако приемем, че 42 на сто са само застрашените от бедност в България, то колко са вече бедните? Или и те са включени в общия кюп просто като „застрашени”? Но това би било проява на огромно социално лицемерие, каквото агенция Евростат, авторът на данните, обикновено не проявява.

От друга страна, ако в този процент не са включени „вече бедните”, трябва да си направим извода, че те някак си не се чувстват застрашени, а са доволни от положението си. Сигурно защото дотолкова са свикнали с бедността, че живеят по-лесно с нея, отколкото ако бяха евентуално забогатели. Или поне отколкото онези, на които бедността тепърва чука на вратата. Както се казва в един виц – неясноти има. Но няма да ви разказвам вица, защото е наистина мръсен и ще оцапаме цялата работа, която започва толкова хубаво.

Малко се нервя на колегите от българските медии обаче, които масово са сложили въпросното заглавие с думата „застрашени” в него и така създават условия за възникване на страхове сред гражданството. Трябваше просто да пишат, че сме на първо място в Европа, без да споменават Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар

LOST IN TRANSLATION ОТ ЧЕШКИ

януари 16, 2009 at 6:25 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

16.01.2009

 

/Фили/ Една измислена художничка на име Елена Джелебова предизвика скандал в Брюксел и смут в душите на мнозина българи, като в арт-инсталация по повод чешкото председателство на Евросъюза представи България като система от примитивни тоалетни с клекала.

В инсталацията, чиято тема е “Ентропа: Стереотипи и бариери за разрушаване”, и в която по първоначална информация участват художници от целия Европейски съюз, всички 27 държави-членки са изобразени повече или по-малко предизвикателно. В каталога на проявата пък художничката Елена Джелебова е представена като съвсем реална личност с творческа биография и дори цитирана да казва: “Този проект е възможност да подходя към фалшивия патриотизъм и да открия облекчение от безнадеждността на българския материален и духовен живот. Не на последно място, той със сигурност ще раздразни много хора и точно това целя – да предизвикам скандал, особено у дома.”

Е, скандалът е факт. Той се реализира първо чрез начина, по който реагира на провокацията официална България, като не прояви никакво чувство за хумор и разчупване на собствената си система от предразсъдъци. Втората му проекция дойде от българското обществено мнение, част от което веднага се включи в хора точно на споменатия фалшив патриотизъм. И когато се оказа, че в действителност антибългарската българка Елена Джелебова изобщо не съществува, както не съществуват и останалите скандални европейски художници, а цялата инсталация е дело на чешкия авангардист Давид Черни, сякаш се чу въздишка на облекчение.

Тази въздишка обаче дойде точно в момент, когато безнадеждността на българския материален и духовен живот за пореден път се разрази с пълна сила пред очите на всички. Случи се в същия ден, Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

БЕДНОСТ ПО ВРЕМЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

януари 30, 2008 at 8:19 am (ОТ АНТИПОДА-анализи за SBS, 2007) (, , , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България   

22.06.2007 

/Фили/ Преди шест месеца България влезе в Европейския съюз като най-бедната страна-член с брутен вътрешен продукт на глава от населението в размер на 33 процента от средния за съюза. За сравнение, Румъния имаше 34 на сто.

Тогава икономисти изчислиха, че ако България поддържа постоянен ръст на  брутния вътрешен продукт между шест и осем процента годишно, на страната ще са необходими около 25-30 години, за да достигне сегашното ниво на европейските си партньори. Тази прогноза обаче бе отчетена като твърде оптимистична, защото никой не си прави илюзии, че подобен икономически ръст може да се поддържа толкова години наред. Така че реалистите увеличиха необходимият брой години двойно. Друг е въпросът, че скептиците пък попитаха – какво от това, след като останалите европейски страни през това време също няма да стоят на едно място. Така или иначе, подобен спор изглежда твърде схоластичен от гледна точка на редовия български гражданин, който се интересува от доходите си сега. А те наистина не са за завиждане.

По данни на Евростат към януари тази година страната води и в една друга негативна европейска класация – фиксираната минимална работна заплата в България е най-ниска в целия Европейски съюз. Тя възлиза едва на 92 евро месечно. Средното ниво за европейските страни по този показател се отчита в Гърция и Испания, където минималната заплата е около 680 евро, а далеч напред в класацията е Люксембург с 1570 евро.

В същото време цените на ежедневната издръжка на човек в България са напълно съпоставими с тези в Гърция и Испания и са едва около петдесет процента по-ниски от тези в Германия например.

Затова никак не изглежда случайно, че през последните месеци въпросът за увеличение на доходите все по-често става част от дневния ред на българското общество. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар