195. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХЕРОДОТ

януари 22, 2017 at 7:43 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов,

13. 07. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100714619/velikite-evropeici-herodot

Как звучи старогръцки

Това са няколко думи на старогръцки език от около 100-та година пр. н. е. На същия език, но в по-ранен с около 350 – 400 години вариант и украсен с дорийското гръцко малоазийско наречие, говори Херодот. Някои го наричат „баща на историята” – и с право. Преди 21 века великият римски оратор Цицерон пръв го украсява с тази непреходна духовна титла – но неслучайно и досега прочутото съчинение на Херодот, скромно наречено „Историята”, се ползва като източник на знания за древния свят не само по отношение на самата история на гръко-персийските войни, но и в много други сфери – включително география, етнография, митология, обществени науки, политика, военно дело. Да не забравяме обаче и стойността му като литература, извор на чудати или реални случки от античността, разказани с богат и завладяващ език. Разбира се, много спорове има и доколко „Историята” на Херодот е истинска история, а той самият – истински историк. Вместо „баща на историята” някои даже го наричат „баща на лъжите”. Съмненията се подклаждат още от съвременника му Тукидид. Да, неговата собствена „История на Пелопонеската война” е написана по маниер много по-близък до днешната ни представа за историческо изследване. Но в цялата работа остава голяма капка съмнение, че Тукидид по-скоро трудно търпи конкуренцията и публичните успехи на съвременника си Херодот, а тъй като има късмета да живее двайсетина години повече от него, прави всичко възможно, за да го дискредитира. Не, сега ние няма да влизаме в този спор между древните. От дистанцията на времето прекрасно можем да оценим предимствата и недостатъците и на двамата велики историци. А също спокойно да четем и да се наслаждаваме на техните конкурентни текстове, като направим удоволствието си двойно, вместо да го намалим наполовина.

Импровизация на шумерска сребърна лира

Обзалагам се, че друг път не сте чували такъв звук. Слушаме импровизация, изпълнена на шумерска сребърна лира, всъщност – на съвременна реплика на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар