НОВИНИТЕ ДНЕС – 17

февруари 11, 2012 at 10:13 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

11. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Даваме повече пари за храна от европейците

Да, даваме повече, при това номинално, а не като някакъв процент от някакъв измислен показател за сравнение. Просто цените на основните ни стоки за преживяване са реално по-високи. Благодарим за информацията, колеги от „Монитор”. Ние си я знаем, но е добре да се напомня постоянно.

Лошото е, че даваме повече пари от европейците не само за храна. Михлюзите от НЕК например постоянно ни натякват, че в Германия цената на киловатчас енергия е по-висока, отколкото в България. Само че винаги забравят да кажат…..не, не само колко получава един среден германец и колко един среден българин, не само какви са показателите за ефективност на системата, а забравят да кажат как е организирана цялата работа там и колко души се топлят през зимата на ток, а не, да речем, на газ. Чиято пък цена е по-ниска, отколкото на газа в България. Така че например брат ми, който отдавна живее в Германия, през зимните месеци плаща по-малко режийни, отколкото аз тук. А и с други неща е така.

Това, което там е наистина скъпо, граждани, са книгите. И пак ги купуват, гадовете. Мой приятел много обича да разправя историята за един дебат, проведен в Бундестага преди няколко години. Тогава неколцина депутати вдигат страшна врява заради факта, че не помня вече коя книга, световен бестселър, в Германия не успяла да надхвърли тираж от 300 хиляди бройки. Това да им е кусурът, бихме казали ние. Но не, оттук въпросните депутати правят извода, че нацията им изпростява и предизвикват големи прения.

Къде сме ние?

Депутатските заплати скачат

Не се подвеждайте, граждани, заради края на предишния текст да сметнете, че скачат заплатите на народните представители в Германия. Не, в България скачат и стават вече 2 556 лв. без добавките.

Не им завиждам, нито казвам, че са много. Всъщност за българските условия това е месечен доход, с който може да се живее прилично, без особени притеснения, но и без голям лукс – нищо повече. Дори бих казал, че нашите хора са скромни и веднага мога да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ГЕОРГИ МАРКОВ – СКИТНИК В НЕБЕТО НАД БЪЛГАРИЯ

септември 19, 2008 at 6:35 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

19.09.08

 

/Фили/ На 7 септември се навършиха 30 години от убийството на писателя Георги Марков. В Дорсет, където той е погребан, на гроба му се появиха бели, зелени и червени цветя, символично поставени обаче не от официален български представител, а от  жена му Анабел и дъщеря му Александра-Райна.

Гадаенето по символи е сложна наука, но всеки може да се досети какво в случая означават цветовете на българското национално знаме върху гроба на писателя, убит от бившите български тайни служби. Защото е видно, че официална София поне от три десетилетия насам предпочита да се държи, сякаш Георги Марков не е съществувал и приема случилото се с него само като досадна пречка за “добрия” имидж на страната, а не като ключов знак за престъпността на комунистическия режим и възможност за пречистване на обществото с разкриване на истината за живота и смъртта на писателя. Както и с евентуално признание за стойностите на творчеството му, разбира се.

Георги Марков е роден през 1929 година в Княжево. На 19 години се разболява от туберкулоза и по време на дългия си престой в санаториуми, прави и първите си литературни опити. До 1969 година е автор на няколко прозаични книги, както и на пиеси, повечето спрени от цензурата. През 69-та година, след спиране на пиесата “Аз бях той”, Георги Марков напуска България. Установява се първоначално в Италия с идеята да се завърне в страната, когато шумотевицата около пиесата отмине, но през 71-ва година властите не подновяват международния му поспорт и по този начин практически го изпращат в изгнание. За сметка на това обаче го осъждат като невъзвръщенец на шест и половина години затвор. Марков се установява в Лондон и започва работа в Българската редакция на ВВС, прави и литературен пробив в британските театрални среди. От 75-та до 78-ма година той пише своите “Задочни репортажи за България”, които са истински удар в сърцето на комунистическия режим в България. Излъчвани по радио “Свободна Европа”, те се възприемат като сериозна заплаха от комунистическата върхушка и нейните слуги от Държавна сигурност, което води и до ликвидирането му през 1978 година. На моста “Ватерло” в Лондон, близо до централата на ВВС, Марков получава сачма с рицин в крака и няколко дни по-късно умира от отровата. Делото за това убийство още не е приключило, а частична светлина върху него бе хвърлена едва преди броени дни. В резултат на упорита битка, включително съдебна, която журналистът от вестник “Дневник” Христо Христов води от години, той получи достъп до досието на предполагаемия убиец на Георги Марков, които хвърлят светлина върху участието в това престъпление на българската Държавна сигурност и съветското КГБ. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара