111. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХАЙНРИХ ШЛИМАН /част втора/

декември 29, 2014 at 8:31 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
03. 12. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100493171/velikite-evropeici-hainrih-shliman-vtora-chast

Макс Щайнер, саундтрак „Елена от Троя”, 4 – Битка

През 60-те години на ХІХ век, преди да стигне до откриването на Троя, тогава все още непрочутият Хайнрих Шлиман първо изследва островът на цар Одисей – Итака, където не намира нищо особено. После минава през Микена, градът на цар Агамемнон, а също и през Тиринт. Когато стъпва на егейското крайбрежие на Турция, той първо отива в селото Бунарбаши, където се водят разкопки и където, както смятат мнозина, може би се крият останките на древния Илион. Там копае Франк Калверт, но е на път да спре, без да постигне нищо. Още с пристигането си обаче Шлиман, който до болка познава описанието за местоположението на града от текста на Омир, разбира, че не е това мястото. Той се сприятелява с Калверт, който насочва вниманието му малко по на север, към хълма, дал име на селцето Хисарлък. При това си появяване в Турция обаче Шлиман не копае. Той изследва терена, прави известни измервания и, макар първоначално да е леко скептичен, започва все повече да се убеждава, че вероятността точно на Хисарлък да е Троя, е голяма. Шлиман се връща в Атина, където се установява за постоянно. По онова време Гърция, след успешното въстание в края на 20-те години, вече е самостоятелна държава, а не част от Турската империя. Там той предприема две важни стъпки. Първо, пише и издава книгата си „Итака, Пелопонес и Троя”, в която за първи път се лансира идеята за истинското местонахождение на Троя. Тази книга е приета от университета в Рощок като негова дисертация и задочно Шлиман получава докторска степен, макар някои да изказват съмнения, че в текста е замесена някаква доза плагиатство. Втората му стъпка е, че, приключил криво-ляво развода с жена си Екатерина и явно малко самотен, той пуска обява в местните вестници, с приблизително съдържание „милионер търси съпруга”. Това е малко необичаен ход, но той се определя също от желанието на Шлиман да има до себе си доверен местен човек, който познава особеностите на гръцката култура. Оказва се, че на обявата всъщност най-пъргаво се отзовава един негов приятел, архиепископът на Атина, който го среща със 17-годишната си родственица София Енгастроменос. Шлиман е с 30 години по-възрастен, но изобщо не протестира срещу разликата във възрастта и се жени за гръцката красавица, която по-късно е увековечена на прочутата снимка с накитите от тъй нареченото „съкровище на цар Приам”.

Макс Щайнер, Елена от Троя, 3 – Любовна тема

Всъщност бракът на Хайнрих Шлиман с гъркинята София се оказва твърде успешен ход откъдето и да го погледнеш. Въпреки младостта си, София също е много запалена по античната гръцка история и е безценен помощник на мъжа си във всичките му начинания. Тя неизменно го придружава при разкопките на Троя, помага му да организира и управлява цялата работа, за която понякога трябва да се наемат между 100 и 150 работници, изобщо, не просто е до него, а и допринася съществено за реализацията на най-великите моменти в неговия живот. Хайнрих и София имат две деца, наречени с красивите антични имена Андромаха и Агамемнон, които обаче в модерния свят стоят малко прекалено гръмко. Но какво да се прави, точно такъв си е сякаш стилът и на самия Хайнрих Шлиман, той винаги върши нещата с гръм и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар