ОТИДЕ СИ АНАСТАС

юни 2, 2017 at 10:01 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

Анастас Константинов

Отиде си Анастас, няма го вече.

Няма никога повече да си говорим за връзката между изобразителното изкуство и квантовата физика. Няма да обсъждаме сценария за документалния филм, който щяхме да правим за него, но така и не успяхме. Няма с по една голяма, пълна чаша в Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

ДА СЕ ГРИЖИМ ДОБРЕ ЗА ДУШИТЕ СИ

декември 27, 2013 at 7:06 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Въпреки всички проблеми, които имат хората в България, дните между Коледа и Нова година по традиция са отделени за спокойствие и…..празник – ако може. Така че днес с Пламен Асенов ще погледнем към онова, което е зад политиката. Или пред нея. Във всички случаи обаче – което е преди политиката: животът наоколо.

– Пламен, какво радва окото ти в Пловдив тези дни? Миналата година ни разказа за един пъстър немски коледен базар, който гостуваше там, има ли го пак?

– Няма го, Фили, а това, което има на градския площад, е постно, дори жалко. Ще разбереш колко, като ти кажа, че още не съм изпил чаша вино там. Като споменах вино обаче – открих една страхотна черна немска бира. Има връзка между двете, има! Бирата ме спасява, защото временно съм спрял виното от любимата си българска изба и още се колебая дали да продължа да пия от него.

– Защо?

– Разбрах, че избата е собственост на банкера Цветан Василев, един от хората, за които се смята, че са в дъното на българските беди напоследък, от онези, довели на власт и диктуващи много от действията на опасната за страната тройна коалиция, срещу която българите протестират вече 200 дни. Та ето, още се чудя дали е правилно да продължа да наливам пари точно в неговия джоб.

– Все пак не можа да се удържиш от политиката, нали?

– Веднага си взимам бележка, Фили. Иначе като погледна наоколо, радвам се на прости неща – че майка ми е жива и горе-долу здрава, че синът на един приятел, който е в Щатите, тези дни започна работа в Blue Sky Studios – голямото анимационна студио на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НОВИНИТЕ ДНЕС – 4

януари 28, 2012 at 10:04 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

28.01.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Депутатите да паркират безплатно

Идеята депутатите да паркират безплатно в цялата страна е гениална. Сигурно затова се подкрепя единодушно от всички парламентарни групи, де, как иначе да си го обясним. За целта се предлага депутатските коли да имат специален стикер, с цел байчото от паркинга да внимава в картинката. Признавам, идеята напълно се вписва в представите ми за подпомагане на народополезната дейност на народните представители. `Щото иначе ще вземат да им отънеят джобовете откъм онези, извънредните пари, дето им плащаме, а това не бива да се допуска.

Всички знаем какво ще стане обаче. Депутатите са 240. Те имат лични асистенти и любими секретарки, плюс редовните служители на Парламента, които също трябва да получат стикери, защото са част от народополезната дейност. До тук ги докарваме към хиляда души. Но някои хора имат по две или три коли – и за тях трябва стикер.

А представете си ситуация, при която даден депутат има делова среща на Боровец с красива девойка от своята местна община, за да обсъждат насъщни проблеми. Какво ще стане – той паркира безплатно, пък после ще трябва от кавалерство да плати паркинга и на девойката. И пак ще се набута. За целта има лесно решение – всички, които са в някакъв по-близък или по-далечен контакт с народните избраници, също ще имат стикери…..

Не се страхувайте, обаче, граждани, че ще останете на сухо или че работата ще легне скъпо на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ИЗУМИТЕЛНИЯТ АНАСТАС

април 29, 2011 at 7:06 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов 

Анастас Константинов е изумителен художник!

В нашата опърпана страна – опърпана включително заради неспособността ни да възхвалим другарчето до себе си, щом подаде глава над повърхността на блатото; с опърпаното изкуство, което си е избрало провинциализма за върховно верую и настоява той да се възпроизвежда като светъл пример за бъдните поколения; с множеството обитатели, чието съзнание е опърпано от невежество, предразсъдъци и низки страсти – давам си сметка, че подобно признание може би звучи надуто и претенциозно. Поне за хората, които не са виждали на живо картините на Анастас.

Пък и кой съм аз, та да разбирам от изкуството да се дават оценки на изкуството? Само че не давам оценки, просто споделям онова, което винаги усещам, вляза ли в галерията на Анастас, видя ли поредната му изложба или някоя нова, още неизсъхнала картина в ателието му.

Случвало ли ви се е да вземете в ръце невинно малко дете, а то – без да иска, разбира се – да ви ритне на едно твърде неподходящо място така, че да ви причернее пред очите. Е, нещо подобно става и когато видиш творбите на Анастас. Изкуството му – пречистено и извисено, защото е преминало през чисто човешкото майсторство на страданието, сякаш без да изпитва чисто художническо страдание по майсторството – се стоварва като стокилограмов парен чук между очите на горкия зрител и го оставя без дъх.

Картини не се разказват, затова няма да си правя и труд. Но Анастас е изумителен с няколко нещо, които все пак мога да спомена.

Преди всичко е пламъкът, който го изгаря отвътре и който през главата и ръцете му се пренася върху платното. Експресивни ли? Меко казано експресивни са неговите работи. Те са нажежени като последен спор между сиамски близнаци, твърдо решени да се дуелират от десет метра с пистолети. Вероятно защото не могат да си поделят красивите сиамски близначки, които пък страдат някъде наблизо, защото не разбират разликата между победител и победен в предстоящия дуел.

После е полетът. Полетът на мисълта, на безбрежните въпроси, на желанието да разкъсаш булото на вселенската мистерия с най-простите, но и единствено налични човешки инструменти. Как точно този вид полет се пренася в тъканта на нарисуваното – не ме питайте. Питайте Анастас, аз ако знаех, сигурно също щях да стана изумителен художник, а не нещо друго.

След това е самосъзнанието. Не ми казвайте, че човекът на изкуството трябва да работи, пък да остави на други, по-умни от него, да оценяват работите му. Не, човекът на изкуството – както прави Анастас – трябва добре да знае откъде е тръгнал, къде е стигнал и къде отива, трябва да си дава сметка за стойностите, които търси и които носи, с други думи – да разбира какво прави. Само това е начинът да се измъкнеш от провинцията на душата и да превърнеш душата си в свят широк и задъхан от изумление.

И накрая е смирението. За тези, които познават или си мислят, че познават Анастас  откъм тъмната му страна, думата “смирение” може и да звучи иронично. Само че аз говоря за друг вид смирение – онова, което настъпва у човека, щом той осъзнае, че нещото, заради което е пратен на този свят, е да си свърши работата според отредения му талант.

Така че още много работи има да сътвори Анастас тук, на земята. Тежко му!

Забележка: Поводът за този текст е откриването днес, 29 април 2011 година, на новото крило на Галерия “Анастас” в Стария Пловдив, събитие, за което мнозина са звани, но малцина – призвани.

Постоянна връзка Вашият коментар

АНАСТАС ХОДИ ПО НЕБЕТО

март 21, 2009 at 8:36 am (Есета) (, , )

Пламен Асенов

 

21.03.2009

anastas-plakat

 

От много години вече се чудя дали Анастас ходи по небето, защото е голям художник или е голям художник, защото ходи по небето.

Този въпрос само изглежда като онзи за яйцето и кокошката, но всъщност не е – на този е далеч по-трудно да се отговори, тъй като духът не се развива по правилата на материята във видимия свят, а по магьосническите правила на квантовата Вселена, която се намира вътре в нас и във всеки от нас. Но не всеки си я намира.

Картините на Анастас не могат да се опишат или разкажат. Те съдържат отвъдсловесни тайни, които могат да те накарат да изкрещиш, щом ги видиш. Да затанцуваш. Или да се отпуснеш, кротък и смирен, на пода и да гледаш.

Преди стотина години мислителят Унамуно беше казал за мислителя Спиноза, че “както нормалните хора ги боли ръка или крак, така Спиноза го е болял Бог”.

Е, Анастас страда от същото. И страда, повярвайте – виждал съм го. Само че, може би защото знае как се държи четката, не просто е оцелял досега, но се е научил и да се радва, когато Бог го заболи особено силно.

 

 

Изложба на художника и приятеля Анастас Константинов се открива във вторник, 24 март, от 18.30 часа в софийската галерия “Българи” /бул.”Дондуков” 69/. Тези, които се съмняват, че Анастас ходи по небето – да дойдат и да видят. Макар че трудно ще се доредят от онези, които вече са дошли, защото знаят, че Анастас ходи по небето.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

АНАСТАС – ЗА ДУШАТА НА ХУДОЖНИКА ИЛИ ЗА ХУДОЖНИКА НА ДУШАТА

август 22, 2008 at 2:51 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

22.08.2008

 

/Фили/  “Какво обществено положение заема съвременният български художник в днешно време? Аз бих казал – зависи от това колко добре Анастас рисува през тези дни. Защото кой, освен него, има в този момент призванието да играе главна роля на европейската художествена сцена?” Това е изказване на немския критик Фред Еверт и се отнася за българския ходужник Анастас Константинов.

С две картини в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, с множество творби, откупени от най-големите европейски художествени центрове и частни сбирки, с работи, които радват и тревожат собствениците си от Япония до Аржентина и от Канада до Австралия, Анастас продължава да твори в ателието си в Стария Пловдив и да търси в душата си нови измерения на изкуството. Или на живота, все едно.

Анастас Константинов е роден през 1956 година, завършва художествена гимназия в Пловдив и специалност “Живопис” във Великотърновския университет. Още като студент негови картини започват да се продават в чужбина, а първите му две самостоятелни изложби предизвикват истинска сензация в онези душни за изкуството години на социалистическия реализъм. През 1986 година в Пловдив той направи първата за България концептуална изложба, която предизвиква скандал и бързо бе затворена от властите. Така се роди цикълът “Червените прасета”, който предизвика още по-голям скандал при представянето му малко по-късно на национална изложба в София. В последните години на комунизма властите Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар