ПАРИ СРЕЩУ РЕФОРМИ – МАЙ УЦЕЛИХМЕ ВАКСАТА

юни 10, 2010 at 4:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/ 

  • Не мога да разбера защо Дянков прилага този подход спрямо ограничен брой министерства и само във връзка с актуализацията на бюджета, защо не го приложи към всички, като го приеме за философия на бюджета през следващата година?  

Пламен Асенов 

“Искам срещу парите, които даваме, да има реформи” – каза онзи ден финансовият министър Симеон Дянков. Това е едно от най-правилните изречения в българското публично пространство за цялото време на тъй наречения български преход.

Наистина, то идва до ушите ни с около 20 години закъснение. По отношение на структурата и действията на цялата държавна машина някой трябваше да го каже още през 90-та и всички след него да го устояват досега. Нямаше кой, разбира се. В България винаги е така – или няма кой, или ако има кой, той не знае какво и с какво, а най-често, от негова лична гледна точка, няма и защо.

Не съм сигурен дали е по-добре късно, отколкото никога, защото е известно, че много често “късно” означава на практика “никога”, но предвид схемата, по която се гради българският опитимизъм, може би все пак е по-добре късно. Имам на ум схемата, че колкото сме по-зле, толкова по-добре очакваме да станем. Тя намери отражение и в последното проучване на НЦИОМ, според което цели 44 процента от българите очакват жизненият им стандарт да се подобри, при положение, че за 63 на сто през последната година въпросният стандарт реално се е влошил.

Нейсе, важното е, че Дянков най-после произнесе сакралната реплика за парите срещу реформи. Ако наистина може да устиска казаното и да го реализира на практика, това ще има добър ефект.

Като стана дума за ефект, сещам се за вещицата баба Вихронрав от “Светът на Диска” на Тери Пратчет. Нейните магеснически отвари винаги действат безотказно, защото във всички тя задължително слага нещо много просто, но много ефикасно – aqua. Не дестилирана aqua, aqua на хапчета или някаква друга сложна и научна aqua, а най-обикновена aqua от кладенеца. Самата дума обаче Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

ЦЕНАТА НА ЩАСТИЕТО – $ 60 000 ГОДИШНО

март 22, 2010 at 5:39 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

  • Бедността сама по себе си може и да не е порок, но ражда пороци 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Което и правителство да управлява България напоследък, щом отмине първоначалният му ентусиазъм, започва повече или по-малко открито да пита – ама защо подопечните ни българи са вечно ръмжащи, недоволни и не се държат като хората в нормалните страни, защо постоянно дават признаци да са нещастни, въпреки нашите грижи за добруването им.

Това субективно усещане на властите всъщност е вярно, такива сме си. То и съвсем обективно се доказа чрез общоевропейско социологическо проучване през миналата година. Според него българите се чувстват най-нещастни от всички европейци. Намерихме и ние по какво да сме на първо място в Европата, но нейсе.

Ако все пак някое от споменатите правителства, вместо само да се чуди на този феномен, беше се допитало до наистина сведущи хора като американеца Даниел Канеман, щеше да разбере истината. Даниел Канеман е сериозен човек, автор е на теорията за тъй наречената “поведенческа икономика” и нобелов лауреат. Не е от онези говорители по темата “щастие”, които ви убеждават, че ще го постигнете само ако много искате. А щом не го постигате, значи не искате достатъчно. Или искате по неправилния начин.

Та в една своя лекция в мрежата TED Канеман казва, че американците, които имат годишен доход под 60 хиляди долара, не са щастливи. Да уточним нюансите – не са непременно нещастни, просто не са щастливи. Или им е много трудно да бъдат. И обратно – онези, които имат над 60 хиляди долара годишно, не са непременно щастливи, но им е доста по-лесно в реализацията на тази трудна задача. Както се казва – каквото и да ти говорят, винаги става дума за пари.

Някой защитник на истината ще контрира, че примерът е неприложим за България, защото цената на живота тук е много по-ниска. Не, цената на живота не е. Цената на издръжката може би е ма-а-а-лко по-ниска, но не много. За Щатите не знам данни за съотношението, но спрямо Германия например се знае, че нашите цени са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар